Определение № 683 от 19.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 2374/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Шанс има всеки“, подадена чрез пълномощника му адв. адв. В. К. Ч., против решение № 101 от 22.06.2022 г., пост. по т.д.№ 208/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 41 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 366/2021 г. на Хасковския окръжен съд, с което по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, предявен от Центъра за развитие на човешките ресурси, сдружението е осъдено да му заплати сумата от 57 994 евро, представляваща подлежаща на връщане сума по договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA102-047127/11.06.2018 г., поради прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.03.2021 г. до окончателно щ изплащане, а по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 6427,49 лева, представляваща лихва за забава върху сумата на главното задължение, дължима за периода от 31.08.2020 г. до 21.03.2021 г. включително. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено в противоречие с материалния закон, и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Наведен е довод, че обжалваният съдебен акт не кореспондира на доказателствата по делото, тъй като съдът е кредитирал несъществуваща връзка между бенефициерите по договора за финансова подкрепа и избора и назначаването на оценители на проекта по програма „Еразъм плюс“. Поддържа се, че оценителите на процесния проект са определени през м. март 2018 год. от самия ищец и по негово собствено усмотрение и те не са били съгласувани с ответника-координатор по него, както и че нито той, нито бенефициера по договора са били уведомявани за неговия избор. Изложено е, че вменяването на бенефициерите на знание за [личността на] оценителите на проекта, без никакви доказателства за това е „хипотетична предпоставка“ за узнаване възникването на конфликт на интереси [между тях и бенефициерите] и съответно за затаяване на това обстоятелство. В уточнението на касационната жалба касаторът е обосновал достъпа до касационно обжалване с твърдение за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като повтаря оплакването си, че неправилността на решението се състои в приетата от съда основателност на иска „без никаква причинно-следствена връзка“ между поведението на касационния жалбоподател и посоченото от ищеца основание за прекратяване на договора за финансова подкрепа, респ. в незаконосъобразното кредитиране на „фиктивно правно основание“ за това, а оттам- и за връщане на авансово заплатената сума от 57 994 евро. Посочено е, че съдът е възложил задължението на наетите оценители по чл. 57 от Регламент № 966/2012год. на СЕ да декларират конфликт на интереси и върху бенефициерите, без последните да имат възможност да узнаят кой оценява предложения от тях проект, което обуславя неправилност на извода за отпадане на основанието за получаване на сумата. Поддържа се, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед изложеното в жалбата оплакване за неговата неправилност, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направено е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, за неговата отмяна с решението по съществото на касационната жалба и за отхвърляне на предявените по делото искове. Ответникът по касация „Център за развитие на човешките ресурси” оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за достъп до касация. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. Н. Н., е оспорено наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с възражението, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 той не е формулирал категорично и еднозначно правен въпрос от значение за изхода на спора по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора, който да е обусловил правните изводи на съда и произнасянето по който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването щ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид промените, настъпили в законодателството и обществените условия. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество, с позоваване на чл. 57 от Финансовия регламент на ЕС /Регламент № 966/2012/, който предвижда задължение на оценителите при получаване на проект за оценка да декларират липсата на конфликт на интереси, каквото реципрочно задължение за уведомяване на Националната агенция е установено и за кандидатите-координатори и потенциални бенефициери, които при изпълнението на проекта, следва да адресират сигнал до агенцията, когато фактите и обстоятелствата, сочещи наличието на такъв конфликт са новооткрити или новоузнати. Подробно са изложени приетите за установени от съда обстоятелства, въз основа на които той е приел наличието на такъв конфликт, по смисъла на чл. 57, § 2 от Регламента, и които сочат отношенията между бенефициера по проекта „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“, респ. неговия управител и мажоритарен собственик на капитала Д. К. и физическото лице- негов оценител. Заявено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, както и за присъждане на направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените с отговора доказателства за действителното му уговаряне и заплащане. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с договор № 2018-1-В001-КА102-047127/11.06.2018 г. Центърът за развитие на човешките ресурси, в качеството на национална агенция по програма „Еразъм плюс“ на ЕС, се е задължил да предостави на касатора Сдружение „Шанс има всеки“, като координатор безвъзмездни средства до максимален размер от 144 985 евро за финансиране на предложения проект по същата програма, с ключова дейност „Образователна мобилност на граждани“, описан в приложение № ІІ към него, със срок на осъществяване от 22 месеца през периода от 1.06.2018 г. 31.03.2020 г. Не се спори също, че като партньор на координатора по проекта, респ. бенефициер по него в съответното приложение е посочено чуждестранното дружество „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“- Л., чийто мажоритарен собственик и управител е Д. К., както и че на 3.07.2018 г. Центърът за развитие на човешките ресурси в качеството на национална агенция е заплатил авансово по банков път на Сдружение „Шанс има всеки“ сумата от 57 994 евро, представляваща 40% от максималната допустима за финансиране сума. Установено е също, че на 14.05.2020 г. на ответника било връчено изявление на Центъра за прекратяване на договора поради установен след сключването му конфликт на интереси, довел до опорочаване на процедурата по безвъзмездното предоставяне на средства с искане за възстановяване на заплатената по него сума. При така установените фактически обстоятелства, за да потвърди обжалваното пред него решение на Хасковския окръжен съд, с което искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е уважен, в обжалваното по касационен ред въззивно решение съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил съображения за установените по делото правопораждащи факти, от което е възникнало правото на ищеца да прекрати действието на договора, а именно конфликт на интереси по смисъла на чл. 57, § 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид особените отношения между оценителя на проекта, дружеството, посочено като партньор по него и физическото лице, негов управител и мажоритарен собственик на капитала. Основал е становището си на приетите за установени обстоятелства, че Х. Б. - оценител на процесния проект, в който като организация партньор е посочено представляваното от Д. К. дружество „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“- Л., е била координатор на друг проект, одобрен за финансиране по Програма „Еразъм плюс“, на друг кандидат, партньор по който е било същото дружество, представлявано от Д. К., като проектът е бил оценяван от А. П., която на 16.06.2018 г. е сключила брак с К.. Съобразил е също, че оценителят Б., но в друго качество – на представител на друг координатор и по друг проект, е получила финансиране по програмата „Еразъм плюс“, като по него партньорска организация-бенефициер е друго дружество също представлявано от Д. К. - „London Mobility Company 2000 Ltd.“. Анализирал е данни и за други общи икономически интереси, свързани с предоставяне на средства по програмата „Еразъм плюс“, между оценителя Х. Б. от една страна и Д. К. и представлявани от него дружества, както и съпругата му А. П. и неговият баща В. Д. К. от друга, въз основа на чиято съвкупна преценка съдът е направил извод, че оценката на проекта, за реализацията на който е сключен процесният договор е извършена при условията на конфликт на интереси, за който управляващият орган не е бил уведомен нито преди, нито след сключването на процесния договор, от което е възникнало правото на ищеца като Национална агенция да прекрати договора и вземането му за връщане на авансово заплатената по него сума. Оставил е без уважение възражението на ответника – сега касатор за липсата на знание за фактическите обстоятелства, които сочат наличието на такъв конфликт по смисъла на легалната дефиниция по чл. 57, § 2 от Регламента. Въз основа на анализ на установената по делото верига от доказателствени факти, косвено установяващи главния факт, е приел, че трайните лични и професионални отношения между Х. Б. и Д. К. сочат, че като представител на партньорската организация и бенефициер по проекта „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“- Л., той е знаел както за наличието на тези обстоятелства, така и за обстоятелството, че Б. е била оценител по този проект, но не е изпълнил задължението по член II.5.2 от Общите условия към процесния договор да уведоми Националната агенция за наличието на конфликт на интереси, каквото задължение той има и по § 1 на чл. 57 от Регламента. Съобразил е, че съгласно договора едни и същи разпоредби (клаузи) от него се прилагат както за координатора, така и за останалите бенефициери, какъвто в случая е „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“, вкл. и по отношение задължението за уведомяването на ищеца, действащ като национална агенция по програмата, за съществуването на обстоятелства, които сочат на конфликт на интереси. При горните данни, по допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият касационен състав намира следното: Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 3, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт са дефинитивно очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Същевременно формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съобразно правомощията си съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора. Т.е. съдът не е оправомощен във фазата на селекция на касационната жалба самостоятелно да изведе релевантния за изхода на спора въпрос въз основа на анализ на оплакванията на касатора, а само да го уточни и конкретизира, но само доколкото такъв е формулиран от него в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (в този см. т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., на ВКС). В случая основното оплакване на касатора, което в уточняващата молба той неоснователно отъждествява с правния въпрос, обусловил изхода на спора е, че съдът е приел, че в полза на ЦРЧР е възникнало правото едностранно да прекрати договора поради конфликт на интереси между оценителя на проекта Х. Б. и бенефициера „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд“- Л., в частност неговия управител Д. К., при липсата на доказателства за знанието на сдружението – съконтрахент по договора и координатор на проекта за наличието на такъв конфликт. По същество това е оплакване за необоснованост на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 in fine от ГПК, поради формиране решаващата воля на съда в отклонение от установените по делото релевантни за предмета на спора факти, респ. поради това, че правните му изводи не кореспондират на събраните по делото доказателства. Като порок на обжалваното въззивно решение необосноваността е извън приложното поле на общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съобразно цитираните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС относно спецификата на обуславящия правен въпрос. Затова, дори въз основа на това оплакване да беше формулиран въпрос в твърдяния от касатора смисъл, той не би бил от естество да обоснове допускането на касационно обжалване. При липсата на формулиран от касатора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил изхода на спора, чийто отговор би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на т. 4 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд на соченото от касационния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид изхода на спора на ответника по касация „Център за развитие на човешките ресурси” следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за защита пред настоящата инстанция, в размер на 3534.36 лв., съобразно представените доказателства за действителното му уговаряне и заплащане. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,