Определение № 274 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 502/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5959/23.06.2019 година, подадена от П. С. П., против определение № 75/19.06.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 87/2019 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил определение от 04.02.2019 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 751/2018 година в обжалваната му част, с която ищецът П. С. П. не е освободен от внасяне на държавна такса по делото в размер на 50.00 лева. В подадената от П. С. П. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Апелативен съд Велико Търново е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена за пълния размер на същата, а не само за сумата от 53 895.68 лева по първоинстанционното определение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново. П. С. П. е бил уведомен за обжалваното определение на 26.06.2019 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 5959/23.06.2019 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че гр. д. № 751/2018 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е било образувано по искова молба подадена от П. С. П. против Прокуратурата на Република България, МП [населено място], ВСС [населено място], МВР [населено място], Република България и ЕС за заплащане на сумата от 1 000 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и на сумата от 348 642.00 лева, представляваща лихва за забава от 15.05.2015 година до датата на предявяването на иска 09.10.2018 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12018 година до окончателното плащане. С исковата молба било направено искане за освобождаването на П. от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото. С определение от 04.02.2019 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 751/2018 година П. С. П., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, бил освободен частично от задължението за внасяне на държавна такса, като същата била намалена от 53 945.68 лева на 50.00 лева. Били изложени съображения за това, че с оглед икономическия стандарт на живот и изключително високия размер на дължимата се държавна такса, която П. както и всеки друг гражданин не би могъл да заплати в изцяло дължимия се размер същата трябвало да бъде намалена до 50.00 лева. За последния размер било прието, че П. не бил доказал невъзможност да намери средства за да заплати такъв размер на таксата. Плащането на държавна такса в размер на 50.0 лева било символично на идеята за възмездност на правосъдната услуга. Не било невъзможно П. С. П. да намери сумата от 50.00 лева, която да заплати като държавна такса по делото. За да откаже да освободи ищеца от заплащането на намален размер ДТ от 50 лева, Окръжният съд е приел че същият не е доказал невъзможност да намери средства, за да заплати такъв размер ДТ. Плащането на ДТ 50 лева е символично на идеята за възмездност на правосъдната услуга. Не е невъзможно ищецът да намери сумата 50 лева, която да плати като ДТ по делото. Според състава на Апелативен съд Велико Търново в случая не била налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да бъде освободен П. С. П. от заплащане на намаления размер на държавната такса в размер на 50.00 лева, който бил символичен и бил във възможностите на ищеца да го заплати. С оглед на горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. С. П. е поискал обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуално правния въпрос за критериите и за конкретността на преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, който според него бил разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, а и се решавал противоречиво от съдилищата. Така поставения въпрос е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново до касационен контрол. По отношение на него е налице формирана константна съдебна практика. Съгласно същата съдът е длъжен да извърши преценката въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението му по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на този въпрос. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 75/19.06.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 87/2019 година, по подадената против него от П. С. П. частна касационна жалба с вх. № 5959/23.06.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение