Определение № 5236 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 792/28.06.2023 г. по в. гр. д. № 871/2023 г., поправено с решение № 1034/07.09.2023 г., Варненският окръжен съд, след като е отменил решение № 2620/04.08.2022 г., поправено с решение № 491/15.02.2023 г. по гр. д. № 8153/2021 г. на Варненския районен съд, е:

• осъдил етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, представлявана от управителя Е. З., да заплати на етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, представлявана от председателя на УС на етажната собственост А. И. А., сумата 14 428,50 лева, представляващи 49,59 % от средния пазарен наем на части на общия на сградата покрив за периода от месец май 2018 г. до месец май 2021 г., който се дължи на всички етажни съсобственици, а е бил получаван само от собствениците от ЕС, находяща се в [населено място], [улица], вх. А;

• отхвърлил иска на етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, против етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, за заплащане на сумата над 14 428,50 лева до 16 683,35 лева поради погасяване чрез прихващане с предявените от етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, против етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, искове за заплащане на следните суми: 2 077,81 лева, представляваща 49,59 % от сумата 4 189,98 лева за поставяне на втори водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход „Б“ на сградата през 2017 г., и сумата от 177,04 лева, представляваща 49,59 % от сумата 177.22 лева за извършване на ремонт на тавана с поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г.; както и за сумата над 16 683,35 лева до 16 821,28 лева поради неоснователност;

• отхвърлил иска на етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, против етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, за заплащане на сумата над 2 077,81 лева до претендираните 2 628,90 лева, представляваща припадащата се част от заплатената сума за поставяне на втори водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход „Б“ на сградата през 2017 г., поради неоснователност;

• отхвърлил иска на етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, против етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, за заплащане на сумата над 177,04 лева до претендираните 177,22 лева, представляваща припадащата се част от заплатената сума за поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г., поради неоснователност;

• отхвърлил иска на етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. А, против етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, за заплащане на сумата 981,90 лева, представляваща припадащата се част от заплатената сума за демонтаж и монтаж на ново електрическо табло на асансьорна уредба във вход А на сградата през 2021 г., поради неоснователност.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от етажната собственост на сграда в [населено място], [улица], вх. А, с оплаквания за недопустимост и неправилност - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по касация - етажна собственост на сграда в [населено място], [улица], вх. Б, е подал отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

По делото е установено, че в периода от м. май 2018 г. до м. май 2021 г. са били отдадени под наем две части с площ от по 9 кв. м. и една част с площ от 51 кв. м. от покрива на жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. „И. А. 7, от ЕС на вх. „А“, както и помещение от общите части на сградата от 20 кв. м., на „Космо България Мобайл" ЕАД, при уговорен съобразно договор от 01.10.2001 г. месечен наем от 230 лева, за монтиране на съоръжения на мобилния оператор. Съгласно анекс към договора от 17.07.2021 г., договорът се прекратява само по отношение на наетото помещение с площ от 20 кв. м.

Установено е, че заплатеният на ЕС на вх. „А“ наем за периода от 04.05.2018 г. до 05.05.2021 г. е общо в размер на 33 642,56 лева.

Установено е със заключение на вещо лице, че покривът над вход „А“ и вход „Б“ на сградата по проект, конструкция и изпълнение представлява обща част за двата входа; в югозападния край на сградата са монтирани два броя мачти от поцинковани тръби ф140 мм с дължина 4 м и 5 м с три броя приемо-предавателни антени А, С и В; три броя антенни опори ф60 мм с дължина 3,30 м; кабелна скара с обща дължина 15,8 м, 11 броя опорни блокчета; базова станция за втори GSM оператор № 4003. Вещото лице е посочило, че няма нито предвидена дилатационна фуга за разделяне на двата входа като самостоятелни, нито изпълнена такава, тъй като при строежа покривното пространство е възникнало като обща част на целия блок и няма доказателства за постигнато съгласие от всички етажни собственици за обособяването на частите от покрива над всеки от входовете като отделна обща част за тях.

Съобразно с това фактическо положение въззивният съд е приел, че отделянето на входовете за самостоятелно управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС не може да засегне покрива на сградата, тъй като същият е проектиран цялостно и е единен; при учредяването на етажната собственост той е възникнал като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните апартаменти или други обекти са изчислени за цялата сграда.

С оглед изложеното въззивният съд е приел, че доходът от посочената обща част на сградата, какъвто е наемът за част от подпокривното пространство, следва да е общ за етажната собственост на цялата сграда, а не само за сключилата договора за наем етажна собственост на единия вход. По тези съображения за непочиващ нито на закона, нито на логиката е приет доводът на ответника по иска, че след като притежава повече от половината от общата вещ и е взето решение на общото събрание на ЕС на този вход, то той не дължи претендираната от ищеца сума. Не е споделен и другият довод на ответника, че получаваните суми не са възнаграждение за отдаването на вещта под наем, а представляват обезщетение за вредите, които етажните собственици във вход „А“ търпят от поставянето и обслужването на антените. При притежавани от ищеца 49,59% ид. ч. от общите части на сградата и от ответника - 50,41% ид. ч., искът е уважен в размер на 16 683,35 лева и е отхвърлен за разликата от 137,93 лева, т. е. до предявения размер от 16 821,28 лева.

По предявените насрещни искове въззивният съд е приел следното:

В периода от 23.03.2017 г. до 16.06.2017 г. е била изготвена експертиза на общия водомер, струваща 87,09 лева; бил е закупен нов водомер за 738 лева, който е бил монтиран за замерване на питейната вода на вход „Б“, а за пломбирането му и за монтажа били платени 285,97 лева на „ВиК-В.“ АД; за извършване на ремонта и за закупуване на необходимите тръби и водопроводни части за новата водопроводна мрежа, захранваща вход „Б“ с питейна вода, били платени от ЕС на вход „А“ общо 4 189,98 лева на водопроводчик.

В периода от 15.04.2019 г. до 11.05.2019 г. били закупени мрежа, поцинкована тел и закрепващи материали за 257,37 лева, а за работата по поставяне на мрежата от ЕС на вход „А“ били платени 100 лева, или общо 357,37 лева, за подобряване хигиената на таванските помещения на сградата чрез поставяне на мрежа против гълъби.

На 17.12.2020 г., поради повреда в електрическото табло на асансьорната уредба на вход „А“, ЕС на входа закупила ново табло за сумата 1 200 лева, а за монтажа му на 04.01.2021 г. заплатила 540 лева.

С комплексна съдебно-техническа експертиза е установено, че двата входа представляват неразделна част от високия корпус на ЖСК „Еделвайс“; съдейки по изпълнението, доколкото проект по част ВиК в архива на Община - В. не е открит, за сградата са предвидени едно водопроводно и едно канализационно отклонение, обслужващи и двата входа; водомерът е един и за двата входа, както е единна и хоризонталната водопроводна мрежа; на по-късен етап е направен байпас на водопроводното отклонение и са монтирани два самостоятелни водомера с електронно отчитане, както и самостоятелни хоризонтални клонове за всеки един от двата входа; двата водомера се намират в сутерена на вход „А“ и всеки от входовете има открита самостоятелна партида; всеки от двата входа разполага със самостоятелна стълбищна клетка и самостоятелен пътнически асансьор; двата входа имат собствено външно електрозахранване, както и отделно измерване на консумираната електроенергия.

Прието е, че таванското помещение представлява обща част за сградата. Прието е, че поставянето на мрежа против птици е необходим ремонт, доколкото поддръжката на хигиената в сградата е винаги необходима, а и населването с гълъби на таванските помещения и терасите пред тях, освен нехигиенични, ги прави и напълно неизползваеми.

Прието е, че повредата в електрическото таблото на асансьорната уредба на вход „А“ представлява необходим ремонт, доколкото ползването на асансьора е било напълно възпрепятствано, но в случая въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, съгласно която, когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход, каквато безспорно според съда е асансьорната уредба на входа.

Прието е, че водопроводната инсталация представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Видно от експертизата, първоначално потреблението на вода се е отчитало от един главен водомер за двата входа. След реконструкцията на инсталацията и разделянето й за всеки вход, захранването с питейна вода и главният водомер на вход „Б“ се намират в избените помещения на вход „А“. Съгласно чл. 48, ал. 4 ЗУЕС решението за извършване на ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части между отделни етажни собствености се приема от съвместното общо събрание по реда на чл. 18 ЗУЕС. В случая няма данни такова ОС на двете етажни собствености да е провеждано по отношение на извършените ремонти. Съгласно ал. 6 на същия член всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. В случая няма данни по делото да е свиквано общо събрание на двата входа, на което да е взето решение за възмездяване на разходите, извършени от вход „А“ за общите части на блока, поради което е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, съгласно която, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.

Поради изложеното въззивният съд е намерил претенциите на ответника по предявените от него насрещни искове досежно водопроводната инсталация и поставената мрежа против птици за основателни, а досежно електрическото таблото на асансьорната уредба на вход „А“ - за неоснователна.

Ответникът е отправил искане, в случай на уважаване на главния и насрещните искове, да бъде извършено прихващане, което съдът е приел за допустимо и основателно, и е извършил прихващане с предявените и уважени вземания на двете страни до размера на по-малкото.

В касационната жалба е изложено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, при позоваване на решение № 103/20.01.2021 г. по гр. д. № 4703/2019 г. на ВКС, I-во г. о., и по съображения, че е недопустимо етажна собственост на отделен вход да предявява иск, който е даден на всеки съсобственик поотделно по отношение на правата му върху сумата спрямо неговата идеална част от общите части на сградата, или евентуално - на етажната собственост на цялата сграда. В случая липсвало решение на общото събрание на цялата сграда за отдаване под наем на общи части на сградата, както и решение на етажната собственост на вход „Б“ (която не притежава идеални части от общите части на сградата - носители на правото на собственост са отделните етажни собственици) за завеждане на настоящото производство, доколкото това е допустимо. Сумите от наем на общите части следвало да покриват вноски във фонд „Ремонт и обновление“ на сградата, а излишъкът се разпределял между отделните собственици на обекти, без да има законово основание сумите да се предават в касата на вход „Б“, тъй като не са дължими на тази етажна собственост. Оплакването за неправилност на обжалваното решение е аргументирано с довод за дадена неточна правна квалификация (правилната според касатора е за неоснователно обогатяване), за липса на валиден договор за наем, по който са реализирани претендираните граждански плодове от монтиране на антена на мобилен оператор, предвид и факта, че реалната използвана площ за монтаж е изцяло над вход „А“, че всички усилия и тежести по поддържането на съоръженията са за сметка на собствениците на отделни обекти в този вход, докато собствениците на обекти във вход „Б“ по-скоро са пречили за осъществяване на задълженията по договора. Поддържа се оплакване за необоснованост на извода, че асансьорът във вход „А“ обслужва само тази част от сградата и не е обща част, при депозирано от вещото лице заключение, че асансьорът обслужва и общите за цялата сграда части, поради което е общ за цялата сграда и чрез него е осъществявано обслужването на покрива. Твърди се, че насрещните искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло, като се извърши и съответното прихващане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът на първо място се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за недопустимост на обжалваното решение по съображенията, изложени в касационната жалба, и при позоваване на решение № 103/20.01.2021 г. по гр. д. № 4703/2019 г. на ВКС, I-во г. о.

На следващо място е поставил въпроса:

Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно - според касатора въззивното решение противоречи на следните решения на ВКС: решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2017 г. на IV-то г. о., решение № 25/23.07.2019 г. по гр. д. № 2299/2018 г. на II-ро г. о.; решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на I-во г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на IV-то г. о.; решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г. на I-во г. о., и решение № 256/07.01.2021 г. по гр. д. № 4293/2019 г. на IV-то г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като необсъдени са посочени следните доводи: 1. За липсата на легитимация - процесуалноправна и материалноправна, на етажна собственост на отделен вход в сграда с два входа, да търси обезщетение за припадаща се част от граждански плодове от обща за цялата сграда част- покрив, чиито собственици са отделните етажни собственици, а не етажната собственост на входовете; 2. Наемът следва да влезе във фонд „Ремонт и обновление“ на цялата сграда или да се разпредели между собствениците, но няма основание да влиза в касата на вход „Б“; 3. Асансьорът е във вход „А“, но обслужва общи за цялата сграда части, и всички ремонти са необходими по смисъла на ЗУЕС, поради което за извършването им етажната собственост на вход „Б“ следва да поеме припадащата се част чрез фонд „Ремонт и обновление“.

Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че в разглеждания случай не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 8, ал. 2, изр. 1-во ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата в режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите - ал. 1 на същия член. Разпоредбата посочва, че управлението обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход - ал. 2, изр. 2-ро. В настоящия случай по делото е установено, че покривът, части от който са били отдадени под наем, представлява обща част за цялата сграда. Искът, предявен срещу касатора, е за парично вземане, произхождащо от ползването на тази обща част. Съдебната практика приема, че предявяването на иск пред съд е действие на обикновено управление, тъй като е насочено към запазване и охраняване на права. А разпоредбата на чл. 23, ал. 3, изр. 1-во ЗУЕС постановява, че при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост, собствениците и ползвателите се представляват от председателя на управителния съвет (управителя). И тъй като в случая покривът е обща част, принадлежаща към всички обекти в сградата, собствениците на отделните обекти в двата входа се явяват съсобственици на тази обща част, като без значение за този извод е отделянето на вход А и вход Б за самостоятелно управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Поради това и управителят на ЕС на вход Б е разполагал с правомощието да представлява собствениците на отделните обекти в този вход по иска срещу собствениците на отделните обекти във вход А, без за това да е било необходимо упълномощаване от общото събрание, каквото изискване разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. последно ЗУЕС поставя за процесуалното представителство по искове срещу трети лица във връзка с общите части. Посоченото в подкрепа на наведените от касатора аргументи решение № 103/20.01.2021 г. по гр. д. № 4703/2019 г. на ВКС, I-во г. о., не е относимо към твърденията му за недопустимост на предявения иск и на постановеното по него решение. В цитираната съдебна практика е разгледан друг въпрос, а именно: от какви критерии се определя дали покривът на една сграда с няколко отделни входа е обща част на цялата сграда по смисъла на чл. 38 ЗС, зависи ли неговият статут от определянето на идеалните части, които всеки съсобственик притежава от общите части на сградата при възникване на етажната собственост и променя ли се статутът на покрива при последващо създаване на отделни етажни собствености в отделни входове.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос.

Въззивният съд, изпълнявайки своята правораздавателна дейност, не е допуснал поддържаното от касатора противоречие, а в съответствие със задължителната съдебната практика, както и с множество решения на отделни състави на ВКС, включително и посочените в изложението, е обсъдил доводите и възраженията на страните и е извършил самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, въз основа на което е изложил собствени мотиви по съществото на спора съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В обжалваното решение са очертани доводите на страните, въведени с въззивната и насрещната въззивна жалба, и в рамките на наведените оплаквания съдът е изложил мотиви за тяхната основателност, респ. неоснователност. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактически констатации и правни изводи, включително и по какви съображения счита, че етажната собственост е легитимирана да предяви иск за реализираните от общата част за цялата сграда граждански плодове, както и защо приема част от насрещните искове за частично основателни. Оплакването за легитимацията на ищеца касаторът обвързва и с твърдението за недопустимост на обжалваното решение, за което вече бяха изложени съображения защо не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че не е съгласен с крайния решаващ извод на съда, съставлява довод за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

По отношение на второто твърдение, за което се поддържа, че не е обсъдено - за това къде и как следва да бъдат разпределени средствата от получавания наем, следва да се посочи, че действително съгласно чл. 50 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“. Доколкото обаче в случая е приложимо правилото на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС за възможността всеки отделен вход сам да осъществява управление на етажната собственост, то законът не поставя изискване задължително да има такъв фонд за цялата сграда. В конкретния случай от фактическа страна по делото не е установено и наличието на такъв фонд. Създаването му зависи от волята на собствениците на обекти в сградата, които съответно биха имали правомощието чрез органите си на управление да вземат подобно решение за създаване на общ за двата входа фонд „Ремонт и обновяване“ и разпределение на конкретни парични средства в него. Съдът няма правомощието да решава къде и как следва да бъде разпределена дължимата на етажната собственост на вх. Б част от наема.

Въззивният съд е изложил нарочни мотиви и по въпроса защо не счита, че асансьорната уредба във вход „А“ е обща част за цялата сграда, като се е позовал на заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза. Изводът по този въпрос изразява дейността на съда по решаване на спора по същество с оглед извършената преценка на събрания доказателствен материал, поради което тя не може да бъде обсъждана преди евентуалното допускане на касационното обжалване на решението, предпоставки за което не се установяват.

Допълнително следва да се посочи, че действително в цитираната във връзка с поставения въпрос практика на ВКС се застъпва принципното становище, че въззивният съд е задължен да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви съобразно тях, но хипотезите, разгледани в тях, се различават от настоящия случай. В решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на I-во г. о., същият въпрос е разгледан, но с оглед възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, което в настоящия случай не е налице. Отделно от това решенията са постановени по дела с различен предмет - иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, трудов спор, иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, делба първа фаза и искове по чл. 76 ЗН, отрицателен установителен иск за парично вземане, следователно се касае до установяването на много разнообразни по своето естество обстоятелства, различни от тези в настоящия спор.

В заключение: въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, според която в мотивите на решението си следва да обсъди и отговори на всички доводи и възражения, които имат значение за решението по делото, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос.

При този изход на спора претенцията за разноски на ответника - етажна собственост на сграда в [населено място], [улица], вх. Б, следва да бъде уважена за сумата 1 530 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.