Определение № 1156 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 501/2025 г.

Производството е образувано по жалба от БЕСТА МЕД ЕООД, РАЦИО ЛЕК ЕООД И АКТА ФАРМА АД, чрез процесуални представители адвокати Л. Вълчева - САК, М. К. Плочева - САК и Д. К. Епитропов - САК срещу Заповед № РД -01-778/21.11.2024г. на министъра на здравеопазването. С нея на основание чл. 36 от ДФЕС, чл. 10 от Регламент ЕС2015/479 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015г., относно общите правила за износ, чл. 73 от АПК и във връзка с недостига на лекарствени продукти за някои животозастрашаващи заболявания е забранен износа Инсулини и анолози, Антиинфекциозни лекарствени продукти за системна употреба и Инхибитори на натриево-глюкозния ко- транспортер 2. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид подадената жалба и прецени разпоредбите на АПК относно редовност и допустимост на жалбата, констатира, че делото е родово подсъдно за разглеждане от Административен съд София град Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър -председателя, заместник министър - председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Съобразно чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили". Съгласно чл. 108, ал. 1 "Министерският съвет се състои от министър - председател, заместник министър - председатели и министри", а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията "Министър -председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея", а "Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго". Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър - председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според който "Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия". В случая конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на здравеопазването са тези правомощия, които касаят осъществяването на държавната политика в тази област, а именно ръководство, координация, контрол. С оспорената заповед министърът на здравеопазването не е упражнил такова правомощие и издадената заповед не представлява осъществяване на дейност по държавно ръководство и държавно управление. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответно местно компетентния административния съд, в случая Административен съд София град Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение