Определение № 60349 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С. В. А., представлявана от адв. С. И., е обжалвала въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 260077 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 3418/2020 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и доводите на страните. Оспорват се изводите на въззивния съд, че процесното дворно място е било предоставено на наследодателя на ответниците Д. В. Д., за да построи в него къща, в която да живее със семейството си, срещу задължение да се грижи за майка си и баба си и на това основание той е започнал да държи имота като свой още при построяването на къщата и го е придобил по давност в резултат десетгодишно недобросъвестно владение; че дори да се приеме, че след смъртта на М. Б. С. (майката на ищците и на наследодателя на ответниците Д. Д.) през 1993 г. имотът е бил наследен от децата ѝ, ответниците В. Д. В. и М. Д. С. са отблъснали владението на ищците; че дори Д. Д. да не е придобил имота по давност приживе, след смъртта му съпругата му е осъществявала недобросъвестно владение през периода 2005-2015 г. Касаторката поддържа, че в случая не е налице преобръщане на владението, тъй като нито Д. Д., нито наследниците му са демонстрирали пред ищците, че владеят имота за себе си. Поради това към 2000 г. Д. Д. не е имал основание за снабдяване с констативен нотариален акт. В тази връзка са поставените в изложението правни въпроси за допускане на касационното обжалване. Въззивното решение е влязло в сила по отношение на Б. В. Д., който е обикновен другар на касаторката и не е подал касационна жалба. Касационната жалба на С. В. А. е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Радневския районен съд № 260019 от 20.10.2020 г. по гр. д. 13/2020 г., с което са уважени установителните искове за собственост, предявени от Б. В. Д. и С. В. А. против В. Д. В. и М. Д. С. по отношение на следните имоти: дворно място с площ от 1729 кв.м., съставляващо УПИ ......... в кв. .........по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него жилищна и стопанска сграда; дворно място с площ от 1059 кв.м., съставляващо УПИ ......... в кв. ..........по плана на същото село и стопанските сгради в имота; незастроено дворно място с площ от 1908 кв.м., съставляващо УПИ ........... в кв. ..........по плана на селото. Въззивният съд е решил делото по същество като е отхвърлил исковете, отричайки правата на ищците Б. В. Д. и С. В. А. по отношение на тези имоти, основани на наследствено правоприемство за по 1/3 идеална част. Въззивният съд е приел за установено, че М. Б. С., починала на 28.10.1993 г., и В. Д. С., починал на 01.07.1986 г., са имали три деца – Б. В. Д., С. В. А. и Д. В. Д., починал на 19.06.2005 г. и наследен по закон от съпругата си П. Д. Д., починала на 10.08.2015 г., и децата си В. Д. В. и М. Д. С.. Прието е, че М. Б. С. е била собственик на бивш имот № ........., кад. район .........., с площ от 4862 кв.м. в [населено място], ведно с постройките в него, който през 1989 г. е разделен на процесните три урегулирани поземлени имота. Между трите имота няма построена ограда и представляват един общ имот, като Д. В. Д. е признат за техен собственик на основание давностно владение с констативен нотариален акт № ..........от 12.10.2000 г. на нотариус Г. Д.. Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания съдът е приел, че при неформална делба бабата, майката, чичото и лелята по майчина линия на ищците са предоставили процесното дворно място на Д. В. Д., за да си построи къща, с която да живее със семейството си, срещу задължение да гледа и да се грижи за майка си и баба си. Прието е, че още при построяването на къщата през 1977-1978 г. Д. Д. е започнал да държи имота като свой; че е бил недобросъвестен владелец, тъй като владението му не е започнало на годно правно основание, поради което след изтичане на 10 години Д. Д. е станал собственик на дворното място, представляващо три урегулирани поземлени имота към настоящия момент. Съдът е изложил и съображения, че след смъртта на наследодателката на страните М. С. през 1993г., синът й Д. Д. е отблъснал владението на сънаследниците си като е заявил пред тях, че владее целия имот и не ги е допускал в него и поради това при евентуалност следва да бъде зачетена теклата придобивна давност от този момент до предявяване на настоящия иск. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос дали може въззивният съд да се позове в решението си на наличие на неформална делба при липса на такова възражение от страна на ответниците, както и на наведени доводи в такава насока както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба не е обуславящ за делото, защото в случая не става въпрос за невъведено правоизключващо възражение, а за правна квалификация на фактите, изложени в отговора на исковата молба, която съдът дължи служебно да направи, за да ги подведе под съответната правна норма. Правният въпрос дали може да се приеме придобиване по давност само въз основа на показанията на един свидетел и представлява ли това процесуално нарушение също не е обуславящ за делото, първо защото съдът е изградил изводите си при преценка на всички гласни доказателства и второ, защото процесуалният закон не въвежда ограничение за броя на свидетелите, чрез които следва да се приеме за доказан определен имащ значение за решаване на делото факт. Правният въпрос дали е задължен въззивният съд, постановявайки решение, в което не е налице съвпадение на фактическите и правните изводи с тези на първоинстанционното решение, да анализира всички свидетелски показания, въз основа на които достига до извод за настъпило давностно владение в полза на ответниците и да ги съпостави с останалите свидетелски показания и останалия доказателствен материал по делото също не е обуславящ за делото, защото въззивният съд е анализирал всички доказателства, включително и показанията на свидетеля В. А., съпруг на ищцата във връзка с обстоятелствата, имащи значение за извода за отблъскване на владението на сънаследниците от Д. Д. и от съпругата му след неговата смърт. Не са обуславящи за делото и правните въпроси: може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на писмен документ, който не е бил приет като писмено доказателство във вида, в който е представен от въззивника едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция, след настъпване на преклузията по чл. 146 ГПК и след възражение, направено от въззиваемата страна? Има ли процесуална възможност съдът да приеме един писмен документ за „преправен“ без да бъде изготвена и приета съдебно-графологическа експертиза, която да изследва документа? Разполага ли съдът със специални знания, които да му дадат възможност да приеме представен „за справка“ писмен документ за „преправен“? Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебноизвестни на съда? Има ли основание въззивният съд, без да бъде поискано изготвяне на съдебно-графологическа експертиза, в положение на преклузия, да приеме, че е налице „преправка“ на документ, приобщен по делото на първата съдебна инстанция, без съдържанието на същия документ да е било оспорено от въззивника в рамките на процесуалните срокове, без да е било изследвано по съответния процесуален ред наличие или липса на неправомерно въздействие (манипулация) върху документа, както и дали почеркът на евентуалната „преправка“ е на лицето, написало първоначалния текст?. Независимо, че въззивният съд е обсъждал съдържанието на неприето по надлежния ред във въззивната инстанция заверено като препис цветно копие на декларация на Д. Д. по ЗМДТ от 1998г., той не е направил никакъв правен извод въз основа на този документ. Правните въпроси: Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди само наведените от страните доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и в отговора на въззивната жалба или може да излезе извън горните рамки при ограничения въззив? Изправени ли сме пред процесуално нарушение, ако съдът не обсъди всички наведени възражения в отговора на въззивната жалба и представлява ли това липса на мотиви? не обуславят приложното поле на чл.280ал.1 ГПК, защото въпросът е зададен принципно, изведен от съдебната практиката на ВКС, но без да е обосновано в изложението в какво точно се изразява непълнотата на мотивите, кои са необсъдените възражения и кои невъведени основания за неправилност на решението са разгледани от въззивния съд. Според приетото в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК следва да се конкретен, изведен от решаващите изводи на съда и да не дублира основанията за неправилност на решението, представляващи отменителни основания по чл. 281 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и подадената касационна жалба от С. В. А. не следва да се разглежда по същество. При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците В. Д. В. и М. Д. С. следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 800 лв., представляващи платено възнаграждение на адв.Р. Ж. по представения договор за правна защита за подаване на отговор на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение