Определение № 2232 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 799/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 1225/06.11.2025 г. по в.гр.д. № 1908/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VII състав, потвърждаващо решение № 1953/24.04.2025 г. по гр.д. № 6945/2024 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната част, с която настоящият касатор е осъден да заплати на Н. К. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение, при условията на ексцес след сключено споразумение от 23.08.2022 г., за причинените му неимуществени вреди – болки, неудобства и затруднения в периода на възстановяване, породени от извършена операция по отстраняване на метална остеосинтеза, вследствие на ПТП от 17.02.2022 г. около 06,00 часа на път ІІ- 84, км 0+980, при което водачът Г. С. Д., управлявайки л.а. “Тойота РАВ - 4” с рег. [рег.номер на МПС], виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни повреди на ищеца – водач на лек автомобил “Хонда ЦРВ” с рег. [рег.номер на МПС].

С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл.1 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд, че при ищеца е налице ексцес, тъй като е настъпило влошаване на здравословното му състояние в сравнение с това към датата на определеното обезщетение със споразумението между страните от 23.08.2022 г. Изтъква се, че мотивите на съда са непоследователни и вътрешно противоречиви, доколкото, от една страна, кредитират заключението на вещото лице, че влошаване на състоянието на пострадалия не се установява, а от друга – формират краен извод, противоположен на експертното становище. Поддържа се тезата, че наложилата се на ищеца оперативна интервенция за отстраняване на поставеното остеосинтезно средство е част от етапите на лечебно-възстановителния процес и не представлява влошаване на здравословното му състояние. Същата е била предвидена при сключването на споразумението между страните и обезщетена с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение. По тези оплаквания се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски за трите инстанции.

При така заявените доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по следните въпроси:

1. “Може ли да се квалифицира като “влошаване на здравословното състояние” болка и неудобства, причинени от оперативна намеса, която представлява обичаен етап от лечебния процес?”;

2. “Необходимо ли е в акта, с който е определено обезщетение за неимуществени вреди да бъдат детайлно изброени всеки от етапите на оздравителния процес или е достатъчно да се предвиди настъпването на болки и неудобства през оздравителен процес като цяло?”;

3. “Длъжен ли е решаващият орган да се съобрази със становището на вещо лице по назначена по делото експертиза при изграждане на собственото становище, когато предметът на делото е свързан със специфична материя, изискваща специалните знания на експерт?”;

4. “Може ли решаващият орган да постанови решение в обратен смисъл на становището на вещото лице при липсата на други доказателства по делото, въз основа на които да може да се изясни съществено за изхода на делото спорно обстоятелство?”;

5. “Може ли решаващият орган да постанови решение, което да противоречи на експертно заключение, прието по делото, без да обоснове и изложи мотиви защо не кредитира това заключение?”;

6. “Достатъчно ли е да се установи наличието на една от кумулативните предпоставки, за да се квалифицира временно изменение в здравословното състояние като ексцес, без да са налице другите предпоставки за това?”;

7. “Достатъчно ли е да се установи липсата на една от кумулативните предпоставки, за да бъде отхвърлен иск за обезщетение от ексцес?”;

8. “Длъжен ли е съдът да инициира назначаването на нова експертиза по делото, в случай, че не кредитира приетата експертиза, но не е направено такова искане от страната, чиято е доказателствената тежест, когато предметът на делото изисква да се ползват специалните знания на експерт?”;

9. “При липсата на други доказателства по делото относно съществени за изхода на делото спорни обстоятелства, длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице?”.

Достъп до касационна проверка се иска и на основание по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение с аргумента, че изводът на съда за прилагане на института на ексцеса е явно необоснован, доколкото липсват изискуемите предпоставки за това.

От ответника по касация Н. К. К. се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол и подадената жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В обжалваното решение въззивният съд, сезиран с жалба на ответника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу решението на районния съд в уважителната част за присъждане на ищеца Н. К. К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди от ексцес, е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на ПТП на 17.02.2022 г., причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ищецът е получил множество травматични увреждания. Констатирал е, че по делото не се спори, че на 23.08.2022 г. страните по делото са сключили извънсъдебно споразумение, с което са се съгласили, че от процесното ПТП на 17.02.2022 г. на ищеца са били причинени множество травматични увреждания, сред които и фрактура на лява бедрена кост, наложила оперативно лечение с поставяне на остеосинтезно средство - интрамедуларен пирон, причинила на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 НК за около 8-10 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Отразено е от страните, че към момента на подписването му пострадалият се придвижва с помощни средства, като има скъсяване на левия долен крайник с 3 см. Причинените от събитието вреди са оценени на общата сума от 70 000 лева - неимуществени и 1 805,60 лева - имуществени, като са взети предвид всички обстоятелства около настъпването на ПТП, както и всички обстоятелства, относими към случая, съобразно представените по щетата документи. Пострадалият ищец е декларирал, че размерът и начинът на определяне на застрахователното обезщетение изцяло покрива претърпените от него вреди във връзка с настъпилото застрахователно събитие и последиците от него, както не оспорва по делото и получаването на уговореното със споразумението обезщетение.

Въззивният състав е счел за установено от доказателствата по делото, че на 31.03.2023 г. ищецът е претърпял нова оперативна интервенция, при която е било отстранено поставеното в бедрото му при предходната операция остеосинтезно средство - интрамедуларен пирон.

Очертал е като спорни пред въззивната инстанция въпросите дали в този случай е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца и дали му се дължи от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, съответно в какъв размер. В тази връзка е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което целта на лечението на счупената у ищеца бедрена кост е била да се намести анатомично фрактурата, да се фиксира с метални импланти, да зарасне за средно статистическите срокове за възрастта на пациента и да се възстанови функцията най-близко до нормата и за най-кратки срокове; операцията, извършена на 31.03.2023 г., е част от етапното лечение на бедрената фрактура, като целта на поставените при първата операция импланти е била да задържат наместената фрактура в постигнатата анатомична позиция, да се противопоставят на разместващото действие на мускулите и механично да помогнат функцията на ставата; при по-младите и активни пациенти се препоръчва свалянето на метала, като това е част от етапността на лечебно-възстановителния процес, като периодът, след който се сваля остеосинтезатата при петрохантерната фрактура, е между 13-16 месеца след травмата, при задължително условие за добро костно зарастване на счупването; възстановяването след изваждане на бедрения пирон и винтовете продължава около 2 месеца, като в началото и по преценка на лекарите пациентът се придвижва с помощни средства до запълване на отворите в костта след изваждане на винтовете. Приел е за установено от показанията на св. А. К. - съпруга на ищеца, че след първата операция на пострадалия му бил издаден документ за поставения му метален имплант във връзка с пътуването му със самолет и преминаване през скенер, като лекарите не са му казали, че поставеният пирон в бедрото трябва да бъде изваден в даден момент; през м. март 2023 г. Н. К. започнал да се оплаква от болки в крака и отишъл на преглед в болницата в [населено място]; след прегледа лекарите му съобщили, че се налага нова операция, проведена на 31.03.2023 г. и продължила около 3 часа и половина; след нея лекарите обяснили, че имплантът се бил сраснал с костта, което обстоятелство провокирало трудното му освобождаване.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд е направил извода, че в процесния случай е налице ексцес, тъй като е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение с това, при което му е определено обезщетение със сключеното между страните на 23.08.2022 г. извънсъдебно споразумение, като последващото влошаване на здравословното му състояние се намира в причинна връзка с увреждането и проведеното лечение /отстраняване на поставеното остеосинтезно средство в областта на лявото му бедро/, което му причинява нови неимуществени вреди, необезщетени до този момент. За да се произнесе в този смисъл, съдебният състав е изтъкнал, че съгласно становището на вещото лице премахването на метала е препоръчително при младите и активни пациенти, а при ищеца, който е на 59 години, липсват данни премахването на поставеното му в бедрото остеосинтезно средство да е било част от етапността на лечебно-възстановителния процес. Като е анализирал констатациите на страните, обективирани в споразумението от 23.08.2023 г., че за възстановяването на ищеца са необходими около 8-10 месеца от датата на травмата, които в случая са изтекли на 17.12.2022 г., въззивният съд е преценил, че претърпените от пострадалия болки и страдания при проведената през м. март, 2023 г. оперативна интервенция не са обхванати от предмета на споразумението, не са предвидени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди и са останали неудовлетворени.

По тези мотиви и съобразявайки характера, тежестта и момента на усложненията, интензитета, продължителността на болките и страданията, възрастта на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на справедливо обезщетение от 10 000 лева.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

Касаторът претендира допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от наличието на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС, проявления на очевидна неправилност са приложение на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), грубо нарушение на императивните процесуални правила, основополагащи правни принципи или правилата на формалната логика. Такива основания не се твърдят от касатора. Доводите му за необоснованост на съдебния акт представляват оплакване за обикновена неправилност по смисъла на чл.281, т. 3, предл. 3 ГПК, а не за очевидна такава. Това изключва извод за осъществяване релевираната от страната хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да бъде разгледано искането на касатора за осъществяване на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която изисква обосноваване на разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Поставените от касатора първо, четвърто и девето питане са фактологични. Формулировката им съдържа предположение за “оперативна намеса, която представлява обичаен етап от лечебния процес”, за “липса на други доказателства (освен становището на вещото лице), въз основа на които да може да се изясни съществено за изхода на делото спорно обстоятелство”. Това предпоставя извършване на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, както и на правилността на формираните от въззивния състав правни изводи, което излиза извън предмета на селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Ето защо, така формулираните първо, четвърто и девето питане нямат правен характер по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационна проверка.

Вторият, шестият и седмият въпрос, поставени от обжалващия, не са коректно зададени, тъй като не кореспондират с решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което не покриват общата предпоставка за достъп до касация. Второто питане изисква да се даде отговор за необходимото описание на етапността на лечението в съдебен акт, с който се определя обезщетение за претърпени от пострадал неимуществени вреди, което не съответства на разглеждания случай за договорено обезщетение в подписано между страните споразумение. Формулираните от обжалващия шести и седми въпрос изискват да се приеме, че не са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Липсата на обосноваване на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК по първото, второто, четвъртото, шестото, седмото и деветото питане прави безпредметно обсъждането на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касационна проверка.

Поставените от касатора трети и пети въпрос могат да се обобщят като процесуалноправно питане за приложението на чл. 202 ГПК. Същото е процесуалноправно и покрива общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според трайната практика на касационната инстанция, намерила израз в служебно известни на настоящия състав съдебни актове – решение № 50159/08.03.2023 г. по т.д. № 1218/2021 г. на ВКС, II т.о., решение № 77/22.06.2020 г. по т.д. № 684/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 11/01.02.2024 г. по т.д. № 2277/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 43/27.05.2021 г. по т.д. № 200/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 50123/12.12.2023 г. по гр.д. № 3502/2021 г. на ВКС, IІ г.о., др., съдът не е длъжен да възприеме заключението на назначената съдебна експертиза, дори и когато страните не са направили възражения срещу него (арг. от чл.202 ГПК). Същото се преценява с оглед неговата пълнота, яснота и обоснованост, както и съобразно всички останали събрани по делото доказателства. Независимо дали съдът кредитира или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. При наличието на така формираната практика на касационната инстанция и при липсата на обосноваване на нуждата от осъвременяването й от касатора, който се е ограничил само да възпроизведе текста на закона, се изключва извод за обосноваване на сочения от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая въззивният състав не се е отклонил от трайната практика на касационната инстанция. Обсъдил е експертното заключение и се е позовал на неговата годност. Решаващият му извод дали оперативното премахване на поставеното в бедрото на ищеца остеосинтезно средство е могло да бъде предвидено при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, е базиран на констатациите на страните в сключеното между тях споразумение и предвидения в него възстановителен период от около 8-10 месеца, изтекли на 17.12.2022 г. При тези данни въззивният съд е преценил, че предприетата през 2023 г. оперативна интервенция и претърпените в резултат на същата болки и страдания не са могли да бъдат предвидени и отчетени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо по така обобщеното питане не се обосновава наличие и на хипотеза по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Осмият въпрос на касатора е процесуалноправен и удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за осъществяване на касационна проверка. Относно правомощието на въззивния съд да събира служебно доказателства е налице задължителна практика на касацията - т.3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доразвита в казуалната такава - решение № 51/19.02.2025 г. по т.д. № 1732/2023 г. на ВКС, II т.о., решение № 167/26.10.2017 г. по гр.д. № 209/2017 г. на ВКС, I г.о., решение № 68/11.07.2016 г. по т.д. № 1170/2015 г. на ВКС, II т.о., др. Приема се, че с оглед ограничения обхват на дейността на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК, той е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Наличието на така формираната практика и липсата на аргументиране от обжалващия на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изключва извод за допускане на касационен контрол на това основание.

В разглеждания случай във въззивното производство не е заявено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото, нито са направени доказателствени искания. Не е установена от състава на ПОС нужда от служебно назначаване на експертиза поради приложение на императивна материалноправна норма. Ето защо, не се обосновава твърдяното от касатора несъответствие на въззивното решение с формираната практика на ВКС, поради което формулираният от касатора осми въпрос не може да послужи за допускане до касационна проверка и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с тълкуване обхвата на сключеното между страните споразумение, в каквато насока питане не се поставя от обжалващия. За пълнота на изложението следва да се отбележи приетото в решение № 161/17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г. на ВКС, I т.о., според което с чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици - настъпилите вреди, както и тези, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезвредата на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако същите са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.

Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационна проверка на обжалваното решение на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът по касация, който има право на разноски при недопуснат касационен контрол, не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,