Определение № 333 от 27.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6588/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. против въззивно решение от 22.05.2014г. по в. гр. дело № 16521/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.01.2012г. по гр. дело № 44517/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Н. Б. против Е. П. Г. искове за заплащане на сумата от 5280 евро претендирана на основание договор за заем и сумата 500 евро лихва за забава за периода 15.09.2005г. -13.09.2010г., ведно със законна лихва върху главницата. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси - необходимо ли е поемателят да доказва получаване на сума по запис на заповед с нотариална заверка и длъжен ли е въззивният съд да постанови определението си (обжалва се решение) въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната и на доводите на страните съвокупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно да изложи мотиви за това. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 (без представена съдебна практика) и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът Е. П. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 240 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото (първи правен въпрос), не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС (втори правен въпрос) и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е бил сезиран с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД - правна квалификация определена с доклад в закрито заседание по чл. 140 ГПК, приет от страните без възражения в съдебно заседание. По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, ищецът следва да докаже твърдяното основание на иска - наличие на облигационно отношение възникнало от договор за заем между страните, а ответникът да докаже възраженията си - че е погасил вземането, че основанието е недействително, че не е възникнали и пр. Поддържаната от ищеца теза, че записът на заповед, след като е редовен от външна страна, доказвал наличието на договор за заем, т. е. основанието на иска, от която теза вероятно е изведен й първият правен въпрос, има отношение към иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, чиито предмет е различен от предмета на предявения осъдителен иск. Записът на заповед е абстрактна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя, или на негова заповед, определена сума пари, като основанието на задължението не е елемент от фактическия състав на абстрактната сделка и поради това, причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити, които формират съдържанието на записа на заповед (чл. 535 ТЗ). При редовен от външна страна менителничен ефект на записът на заповед, в производството по чл. 422 ГПК, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземането по каузалното правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед в случаите, когато ответникът е направил общо оспорване на вземането. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза, в производството по чл. 422 ГПК, на изследване подлежи й каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, като доказателствената тежест се разпределя по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК - всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си. Ищецът не е провел производство по реда на чл. 417, т. 9 ГПК и не разполага със заповед за изпълнение, за да продължи защитата си по реда на чл. 422 ГПК. В този смисъл поставеният правен въпрос - необходимо ли е поемателят да доказва получаване на сума по запис на заповед се явява ирелевантен за спора с предмет осъдителен иск по чл. 240 ЗЗД, по който, както се посочи ищецът доказва твърдяното основание - наличието на договор за заем между страните по делото, за обезпечаване на изпълнението по който твърди, че е издаден записът на заповед от 03.06.2005г., вземането по който запис на заповед, както се посочи, произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по вторият правен въпрос относно задължението на въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства, след тяхната и на доводите на страните съвокупна преценка. С обжалваното решение съдът е определил предмета на делото, издирил е приложимия закон, извършил е преценка на всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, при което изводът за неоснователност на иска на предявеното основание е изведен в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.