Определение № 343 от 05.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. М. Н. чрез нейния пълномощник адв. Б. М., против решение № 2217 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 3026/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено срещу ненадлежна страна - лице, което е чуждо на материалното правоотношение, предмет на спора. На следващо място жалбоподателката подържа оплакване за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Процесуалноправният въпрос е за определяне на активната и пасивната процесуалноправна легитимация на страните в един процес. Материалноправните са за определяне на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по конкретен правен спор и за правото на съда да тълкува приетата и неоспорена техническа документация, приета като доказателство по делото и произхождаща от компетентен орган. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Н. Т. изразява чрез своя процесуален представител адв. И. К. становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2783 от 02.07.2014 г. по гр.д. № 652/2014 г. на Пловдивския районен съд, с което Ц. М. Н. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на М. Н. Т. върху източната гаражна клетка със застроена площ 27.36 кв.м, ведно с 13.57 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, и върху източен офис на първия етаж със застроена площ от 24.12 кв.м, намиращи се в масивна с призем за гаражи и два етажа стопанска сграда, находяща се в южната част на дворното място в [населено място], Ц. градска част, търговско- занаятчийски комплекс ” Капана”, съставляващо имот пл.№ 2251 в кв. 43- стар, с административен адрес [населено място], [улица], и да й осигури достъп до външния коридор пред офиса на втория етаж, както и до източната тераса на втория етаж, представляваща и офис на собствения й /на ищцата/ офис на първия етаж от сградата, като премахне алуминиевата врата с остъкление между стълбищната клетка и открития коридор на втория етаж, или да й предостави ключ за тази врата, както и да премахне алуминиевата остъклена преграда върху бетонен парапет в източната част на външния коридор на втория етаж, на границата с откритата тераса над офиса на първия етаж. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата М. Т. е собственик на източната гаражна клетка, ведно с 13.57 ид. части от общите части на сградата, и на източния офис на първия етаж на сградата. Достъпът до терасата на втория етаж е чрез стълбище, което свързва терасите на първия и на втория етаж. Функционалното предназначение на тези тераси наподобява външен коридор, чрез който се осъществява и достъпа до офисите на двата етажа, като стълбището и терасите се явяват единственият вертикален и хоризонтален достъп до тях. За да се достигне до терасата, която се явява покрив на източния офис на втория етаж, трябва да се премине през стълбите на нивото на етажа и през терасата, обслужваща офиса на втория етаж. Терасата на третия надземен етаж / втория офисен етаж/ е комуникационен достъп до покрива на източния офис на първия етаж. След последното стъпало на стълбището на ниво трети надземен етаж е изпълнена алуминиева остъклена витрина с врата, която се отваря към терасата. На това ниво терасата е преградено и на още едно място в източна посока с тухлен зид на височина 50 см, върху който е изпълнена остъклена алуминиева преграда до тава. Тези две прегради разделят стълбището с терасата на втория етаж на три части: стълбище, тераса пред офиса и покрив - тераса, оставен без достъп. Приел е, че чрез поставянето на тези прегради, ответницата, която управлява и стопанисва офиса на втория етаж, ограничава достъпа на ищцата до терасата на това ниво, която представлява обща част, както и до коридора пред офиса на втория етаж, през който единствено се достига до източната част на терасата. Жалбоподателката подържа становище за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено против ненадлежна страна. Изложените в касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК аргументи за това са, че жалбоподателката не е собственик, владелец, ползвател или наемател на офиса на втория / трети надземен/ етаж, и не може да бъде задължена, дори и със съдебно решение, да извърши определени действия в чужд имот. Възражение за недопустимост на предявения иск по същите съображения е правено и при разглеждане на делото в първата и във въззивната инстанция, но е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че процесуалната легитимация по иска се определя от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, в случая – че с действията си ответницата накърнява правото на собственост на ищцата и пречи на упражняването му в пълен обем, както и че за процесуалната легитимация по иска по чл. 109 ЗС е без значение дали ответникът е собственик, владелец или държател на вещта. Изразеното от съда в двете инстанции разбиране за обусловеността на процесуалната легитимация на страните от правното твърдение на ищеца относно спорното право е съобразено с правната теория и трайно установената съдебна практика, поради което настоящият състав не намира основание за допускане на решението до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. Това изрично е подчертано в ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС. Следващият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е свързан с доказателствената сила на официалните документи. Значението му за изхода на делото се обосновава с това, че съдът не е съобразил изводите си с представените по делото технически проект, част архитектура, за сградата, обяснителна записка към него и строително разрешение, както и с нотариален акт № 200 от 25.05.1995 г. и нотариален акт № 121 от 20.08.1997 г., които не били оспорени от страните. По съществото си това са доводи за неправилност на обжалваното решение, които не се обхващат от основанията на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за достъп до касационно обжалване, а основателността им не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че тези доказателства са обсъдени подробно в решението на първоинстанционния съд, въз основа на тях са направени съответни фактически и правни изводи, към които въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК. На база представените по делото строителни книжа за стопанската сграда вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза е дало заключение за функционалното предназначение на външния коридор пред офиса на третия надземен етаж да служи за достъп до офиса на този етаж и до източната част от терасата на третия надземен етаж, която представлява и покрив над източния офис на втория етаж. Въз основа на тези доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза съдът е направил извод, че с преграждането на външния коридор на третия надземен етаж непосредствено след първото стъпало от стълбището, осигуряващ единствения възможен достъп на това ниво на сградата, и с монтирането на друга висока остъклена алуминиева преграда в източна посока на терасата, се препятства достъпа на ищцата до покрива на собствения й офис, необходим за редовното му почистване с оглед предотвратяване запушването на инсталацията за отвеждане на дъждовните води. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба ответницата по касация М. Н. Т. е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Към отговора е приложен списък на разноските, но липсват доказателства такива да са направени – към отговора на касационната жалба няма приложено адвокатско пълномощно. Поради това съдът не уважава искането. Водим от гореизложеното съдът