Определение № 680 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 411/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение №414 от 31.05.2024 г. по в.ч.гр. д. №399 по описа за 2024 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение №315 от 8.04.2024 г. по гр. д. №753 по описа за 2023 г. на Районен съд-Костинброд, 167 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли това определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Представителят на Софийския районен съд застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Е. Д. М. е предявил на 11.09.2023 г. срещу Софийския районен съд иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 1.04.2019 г. до 7.09.2023 г. поради забавено разрешаване на гр. д. № 18047/2019 г. Костинбродският районен съд е констатирал, че ищецът е подал срещу същия ответник искова молба №18047 от 15.02.3023 г., по която е образувано гр. д. №306/2023 г. със същия предмет, а разминаването на периода в случая е ирелевантно. Ето защо е прекратил производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния прекратителен акт, възприемайки съображенията, че се касае за един и същ правен спор между същите страни и на същото основание, а фактът, че са посочени различни периоди на увреждане е без значение, тъй като забавянето на делото следва да се разгледа глобално. Съставът на ВКС констатира, че формулираният от касатора въпрос е дали има идентичност на основанието и искането по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК тогава, когато с исковете се претендират суми, представляващи обезщетения за различни периоди. Отговорът на този въпрос в практиката на ВКС/определение № 156 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 1002/2014 г. на IV ГО/ е отрицателен. Няма идентичност, когато с исковете се претендират суми, представляващи обезщетения за различни периоди, поради което производството не може да се прекрати на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Погрешна е тезата на съдилищата, че принципът за генерално/интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди лишава претендирания период от качеството му на индивидуализиращ белег на спорното право. Глобалното определяне на обезщетението за неимуществени вреди означава само, че вече присъдените обезщетения по ЗОДОВ за един и същи период трябва да се вземат предвид, когато се претендира обезщетение за същия период за неимуществени вреди, причинени от други незаконосъобразни деяния на държавни органи. Съдът е обвързан от посочения от ищеца правнорелевантен период. В същия смисъл по сходни случаи са и определения № 3580 от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2484 по описа за 2024 г. IV ГО на ВКС и №3818 от 1.08.2024 г. по ч.гр.д.№2792 по описа за 2024 г. на III ГО на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството извън съвпадащия в двете молби исков период, който е от 1.10.2019 г. до 9.2.2023 г. това определение трябва да бъде отменено заедно с потвърденото прекратително определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне за продължаване на процесуалните действия за периодите от 1.04.2019 г. до 1.10.2019 г. и от 10.02.2023 г. до 7.09.2023 г. За да се избегне злоупотребата с право и по преценка на първоинстанционния съд, заведените дела за различните периоди трябва да бъдат съединени за общо разглеждане или делото за последващ период да бъде спряно до установяване на фактическия състав на непозволеното увреждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение