Определение № 60267 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Я., гражданин на ФРГ, срещу въззивно решение № 260025 от 01.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 370/2020г. на Ловешкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил на основание чл.270, ал.3, изр.1, във вр. с чл.129, ал.3 ГПК като недопустимо решение № 83 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 648/2016г. на Троянския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от касаторката против „Банка Пиреос България”АД /заместено в хода на процеса от своя универсален правоприемник „Юробанк”АД/ иск с правна квалификация чл.108 ЗС относно 1/2 ид.част от три поземлени имота в [населено място], [община] – ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ 83 кв.м; ПИ с идентификатор ***, с площ 244 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда за битови услуги и ПИ с идентификатор ***, с площ 1101 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда – хангар, и е прекратил производството по делото. С решение № 30 от 01.07.2020г., постановено по гр.д.№ 600/2019г. на ВКС, ІІ г.о., е обезсилено въззивно решение № 195 от 05.10.2018г. по в.гр.д.№ 265/2018г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която посоченото първоинстанционно решение е било потвърдено и делото е върнато за ново разглеждане на иска по чл.108 ЗС от друг състав на въззивния съд. Следвайки указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна и с определение от 13.07.2020г. е оставил същата без движение на основание чл.129, ал.1 и 2 ГПК. На ищцата в първоинстанционното производство са дадени указания в какво се състои нередовността – липсва изложение на обстоятелствата, на които е основана претенцията, и не са приложени доказателства, от които да се направи извод за допустимостта на предявения иск. Указано ѝ е да представи доказателства дали е в брак с лицето В. Х. Я. или бракът е прекратен, както и да уточни претенцията си по чл.108 ЗС, като направи изрично изявления относно основанията, от които извежда правото си да претендира индивидуална собственост върху 1/2 ид.част от трите имота. На същата е изпратено съобщение да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок. Първото съобщение е изпратено за връчване на нейния пълномощник - адвокат С. С., посочена в исковата молба като съдебен адресат, която е отказала да го получи поради оттегляне на пълномощното. Последващото съобщение на постоянния адрес на ищцата в [населено място] е върнато в цялост с отбелязване, че ищцата от 5-6 години не живее на адреса, а живее и работи в Германия. От извършената от съда справка за нейния постоянен и настоящ адрес е установено, че настоящият ѝ адрес е във ФРГ, без да е посочен точен такъв. Поради това съдът е предприел действия за съобщаване на определението по реда на чл.129, ал.2, във вр. с ал.4 ГПК като е поставил обявление на определеното за това място в продължение на една седмица. Тъй като в определения срок нередовностите на исковата молба не са били отстранени, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.Задължен ли е въззивният съд да изложи в мотивите на постановеното решение основанията, въз основа на които счита, че указанията за отстраняване нередовностите в исковата молба не са надлежно изпълнени от ищеца; 2. Налице ли е основание за прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение при неизпълнение от страна на ищеца на неправилни или неясни указания на съда; 3. Следва ли при връчване на определението за оставяне на исковата молба без движение съдът да приложи процедурата по чл.38 ГПК (преди изм. и доп. – ДВ, бр.110 от 2020г.) преди да пристъпи към поставяне на обявление в сградата на съда съгласно чл.129, ал.2 ГПК; налице ли е редовно връчване, в случай че процедурата е изпълнена в нарушение на чл.38 ГПК; 4. Налице ли е задължение за съда да аргументира прекратяването на производството на основание чл.129, ал.3 ГПК и 5. Приложима ли е разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК по отношение на депозирана от ищеца молба за отстраняване нередовностите на исковата молба, в хипотеза на постановено решение за прекратяване на производството на основание чл.129, ал.3 ГПК. По отношение на въпроси №№ 1, 2 и 3 се релевира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а за въпроси №№ 3,4 и 5 – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по жалбата не е взел становище по нея, а третото лице-негов помагач „Пиреос недвижими имоти”ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касаторката правни въпроси са формулирани според нейните твърдения и не кореспондират на данните по делото, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Първият въпрос, както и свързаните с него четвърти и пети въпрос, са поставени във връзка с направено оплакване, че въззивният съд не е взел предвид депозирана от нея молба-уточнение от 16.09.2020г., както и представените с нея писмени доказателства, която молба обаче не се е намирала по делото към момента на постановяване на обжалваното решение на 01.10.2020г. и не е могла да бъде съобразена, респ. съдът не би могъл да излага съображения дали с нея дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са били изпълнени или не /молбата е подадена чрез куриерска фирма до Окръжен съд- Ловеч чрез Софийския градски съд и е постъпила в канцеларията на последния на 15.12.2020г./. По отношение на останалите въпроси следва да се отбележи, че указанията до касаторката са дадени от въззивния съд в изпълнение на тези в отменителното решение на ВКС и не са нито неправилни, нито неясни, като преди да ги съобщи по реда на чл.129, ал.2 ГПК, съдът е изпратил съобщение до постоянния адрес на касаторката, което е върнато с отбелязване, че тя не живее на него от 5-6 години, а нейният настоящ адрес в чужбина не е бил посочен в направената справка. Освен това посочената в изложението практика на ВКС е неотносима към настоящия случай и противоречие с нея не е налице, а във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи във връзка с визираните в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК предпоставки и те по отношение на посочените въпроси не са налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на тази чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,