Определение № 1373 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 724/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 15171 от 01.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6822/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

С посоченото определение състав на СГС е оставил без уважение частната жалба на Е. Д. М. - ищец по гр. д. № 1802/2024 г. на СРС, ГО, 82 с-в, срещу разпореждане № 50455/04.04.2024 г., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение и да се отмени същото.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Е. Д. М., действащ чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адвокат А. Г. Г. от САК, поставя следните въпроси, които според него са обуславящи извода на въззивния съд и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Защитени ли са били надлежно в гражданския процес правата и интересите на лице, което отговаря на изискванията за ползване на правна помощ в процеса, подало е молба до съда по надлежния ред за предоставяне на такава както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции, но съдът е уважил и удовлетворил искането му едва на етапа на производството по подаване на частна касационна жалба пред касационната инстанция?

2. Съобразена ли е била волята на лицето да сезира съда с конкретен правен спор в гражданския процес в случай, че поради липса на достатъчно правни познания, той не може сам да формулира надлежно искането си пред съда и същевременно изтърпява присъда по лишаване от свобода в затворно заведение, която не му позволява да се придвижва свободно и да посети съда, за да се запознае с материалите по делото и да обоснове надлежно исканията и становищата си пред съда?

Касаторът счита, че тези въпроси, свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 95 ГПК, са от важно значение с оглед на развитие на трайната практика на ВКС.

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. против Софийски градски съд с иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 2 от МПГПП на ООН, чл. 47 от ХОПЕС и чл. 13 от ЕКЗПЧ; че с разпореждане № 28119 от 21.02.2024 г., връчено лично на ищеца на 01.03.2024 г., съдът му е указал в едноседмичен срок от съобщението да посочи какви противоправни действия твърди да са извършени спрямо него от ответника; да изложи конкретни и логично свързани обстоятелства, съответстващи на търсената с исковата молба защита; да конкретизира дали прави искане за предоставяне на правна помощ; указани са му и последиците от неизпълнение на разпореждането.

Въззивният съд е посочил, че с обжалваното разпореждане № 50455 от 04.04.2024 г. първостепенният съд, след като е констатирал, че указанията му не са изпълнени в дадения едноседмичен срок, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд е стигнал до извода, че разпореждането е правилно като е изложил съображения, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности; когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща; че предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности в предоставения от съда срок; че срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.

Настоящият състав на ВКС счита, че няма основания за допускане на обжалването.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на делото и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.

Поставените от касатора въпроси не обосновават наличието на общата предпоставка за допускане на определението на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са поставени в светлина на предоставянето на правна помощ на касатора, докато в обжалваното от него определение такъв въпрос не е разглеждан, тъй като е бил извън предмета на делото - въззивният съд е обсъждал единствено въпроса дали жалбоподателят е изпълнил разпореждането на първоинстанционния съд за изправяне на констатираните нередовности на исковата молба.

Липсата на надлежно общо основание изключва възможността за допускане на касационно обжалване на въззивния акт. Не е аргументирано и твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение №15171 от 01.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6822/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,