Определение № 453 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 566/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЛЕКСАНДРОВ И СИЕ“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 622 от 05.10.2022 г. по в. т. д. № 2167/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за тълкуване на постановеното по същото дело Решение № 30 от 20.01.2021 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че с постановеното по реда на чл.251 ГПК решение съдът се е отклонил от молбата на „АЛЕКСАНДРОВ И СИЕ“ ООД за тълкуване, като не се е произнесъл по съдържащите се в нея оплаквания. Приемайки, че решаващата воля на съда в постановеното въззивно решение е ясна и не се нуждае от тълкуване, Апелативен съд - София не се е произнесъл по поставения от молителя въпрос - налице ли е действие на предходното решение на Общото събрание на акционерите от 28.12.2018г., с което е избран нов Съвет на директорите, който е трябвало да свика процесното събрание на акционерите. Поддържа се, че тълкуване се извършва на целия съдебен акт, а не само на диспозитива. Позовава се и на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, поради необсъждане на постановеното от ВКС Определение от 05.07.2022г. по т.д. № 1616/2022г. на І т.о., с което е прието, че само чрез допълване на въззивното решение следва да се обезсили първоинстанционното решение в съответната част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Допълнителнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ТПК е обоснован с довода, че като не се произнесъл по съдържащите се в молбата за тълкуване оплаквания, въззивният съд е нарушил процесуалния закон, относно задълженията на съда (както първоинстанционен, така и въззивен) да се произнесе по всички оплаквания и основания, изложени от страните. Сочи се, че с този си извод Апелативен съд – София се е отклонил от задължителните разрешения, дадени с т.1, т.2 и т.3 на Тълкувателно Решение № 1/2013г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и в разрез с Решение № 769 /17. 01. 2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на ВКС, III г. о., по въпроса относно предпоставките за тълкуване на съдебното решение. В случай, че ВКС приеме, че производството по чл.251 ГПК е извън обхвата на посочените тълкувателни решения, касаторът моли атакуваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че е налице празнота в регламентацията на въпроса кога една молба за тълкуване на съдебно решение е основателна. Преодоляването на тази празнота според жалбоподателя ще допринесе за точно прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „КРАМЕКС” АД, с който се изразява становище, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С постановеното по в.т.д. № 2167/2020 г. Решение № 30 от 20.01.2021 г. съставът на Софийски апелативен съд е отменил Решение № 493 от 11.03. 2020г. по т.д. № 1608/2019г. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявените от „АЛЕКСАНДРОВ И СИЕ“ ООД срещу „КРАМЕКС” АД искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на „КРАМЕКС” АД от 14.08.2019г. за освобождаване на членовете на Съвета на директорите поради изтекъл мандат, както и за определяне на членствен състав на Съвета на директорите от три лица и за избор на нов състав на Съвета на директорите. С Определение № 410 от 05.07.2022г. по т.д. № 1616/21г., ВКС, І т.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Сезиран с молба от ищеца в производството – „АЛЕКСАНДРОВ И СИЕ” ООД за тълкуване на постановеното по въззивното дело Решение № 30 от 20.01.2021г., а в условията на евентуалност - същото да бъде допълнено като бъде обезсилен първоинстанционният съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че молбата по чл.251 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна. Посочено е, че на тълкуване по предвидения в ГПК процесуален ред подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, решаващият въззивен състав е приел, че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Според въззивния съд диспозитивът на постановеното от него Решение № 30 от 20.01.2021г. по в.т.д. № 2167/2020г. е пределно ясен, не съдържа двусмислени изрази и не поражда съмнение относно волята на съда, поради което молбата за тълкуване на решението е приета за неоснователна. Преценето е също така, че с молбата се цели пререшаване на правния спор, приключил с влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо да се осъществява по реда на чл.251 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се съдържат процесуалноправни въпроси досежно задължението на съда да се произнесе по всички оплаквания и основания, изложени от страните, както и за предпоставките за тълкуване на съдебното решение. Първият въпрос е относносим към задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и възражения на страните, поради което принципно е от значение при решаването на всеки спор. Не се установява обаче допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от посочената от касатора практика. Оплакването, че в производството по чл.251 ГПК решаващият съд не е извършил преценка на мотивите на първото решение, в които липсва яснота по въпроса налице ли е действие на предходното решение на Общото събрание на акционерите от 28.12.2018 г., с което е избран нов Съвет на директорите, който е трябвало да свика процесното събрание на акционерите, не съответства на правната воля на въззивния съд, според която на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебния акт. В практиката си ВКС трайно и непротиворечиво поддържа, че непълнотата, неяснотата в мотивите или дори грешките в тях по фактите и по приложимите правни норми, е порок, който води до неправилност на решението, защото рефлектира върху крайния резултат по делото. Срещу тази неправилност защитата на заинтересованата страна се осъществява по пътя на обжалването. Тълкуването по смисъла на чл. 251 ГПК е дейност, чрез която се изяснява волята на съда, отразена в диспозитива на решението като се отстраняват неясноти, противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Освен това, в разглеждания случай поставеният от ищеца в молбата за тълкуване проблем за липса на яснота по едно от основанията на иска, не съответства на приетото в мотивите на първото въззивно решението за недопустимост на предявените с допълнителната искова молба искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията поради свикването на ОСА от нелигитимен състав на СД, поради неспазен срок. Действително, липсва диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение на тези искове, но съгласно установеното и в определението по чл.288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационно ожбжалване, в срока по чл.250 ГПК ищецът не е депозирал молба за отстраняване на порока - с искане за допълване на решението. Вторият въпрос относно предпоставките за тълкуване на съдебното решение е предпоставен от несъгласието на касатора с решаващия извод на съда, че предходното въззивно решение не се нуждае от тълкуване, което е по правилността на акта, преценката на която е извън предмета на производство по допускане на касационното обжалване. Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с посоченото от касатора решение на ВКС по този въпрос, според което по пътя на тълкуването е недопустимо да се иска признаване на нови факти, респективно отразяването на нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е правилно. Не се установява и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС соченото основание предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения, какъвто не е настоящият случай с оглед яснотата на разпоредбата на чл.251 ГПК и създадената многобройна и непротиворечива практика по прилагането й. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК