Определение № 163 от 19.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1287/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение № 27/04.02.2014 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №609/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 799 от 13.10.2014 г., постановено по гр.д. №3682/2013 на РС-Сливен, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. С. сумата от 8 619 лева-възнаграждение по договор между страните от 28.03.2012 г. - въз основа на фактура №391/23.10.2012 г. касаеща извършената работа за м.юни 2012 година, както и 800 лева-гаранция за добро изпълнение на задълженията и 689,83 лева-неустойка за забава, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 1100 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни описаните по-горе по основание и размер искове на [фирма] като изпълнител срещу касатора [община] като възложите, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С договор сключен между страните на 28.03.2012 година по реда на НВМОП ищцовото дружество като изпълнител на малка обществена поръчка /съкр.М./ се е задължило да предоставя услуги по улавяне, обезпаразитяване, кастриране и връщане на място на бездомни кучета на територията на общината-възложител на М. срещу дължимо възнаграждение, съгласно уговорките в чл.3 от договора. За процесния период м.юни 2012 г. са съставени и приети три отчета, които са били приети без възражения по предвидения в самия договор ред от надлежен представител на общината-възложител. Количеството обработени от изпълнителя кучета и стойността на съответните дейности по отчет № 3/ 02.07.2012 г. съставен от представителя на възложителя съвпада с тези по ф-ра №391/ 23.10.2012 г.. Извършената работа от изпълнителя се установява и от показанията на разпитаните свидетели. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът е счел искът за възнаграждение за извършената работа в изпълнение на предмета на договора за периода м.юни 2012 за доказан и е счел този иск за основателен. Същото се отнася и за акцесорния иск за неустойка за забава в плащането на дължимото от възложителя възнаграждение-предмет на съответната уговорка в договора и съответния период на забава, както и за договорената и внесена от изпълнителя гаранция за добро изпълнение, която подлежи на връщане при липса на основание за задържането й от страна на възложителя, при положение,че договорът е със срок на действие и последният е изтекъл. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се формулира изобщо правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това се навежда общо оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила по ГПК. Подобни оплаквания, обаче, могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката по посочените законови критерии. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 1100 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед съдържанието на приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ, удостоверяващ извършеното плащане. С оглед изложеното, съдът