Определение № 249 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 198/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 1384 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 17016/11 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че [фирма] е предявил срещу [фирма] иск по чл. 357 вр. с чл. 75 и 76 ЗС, образувано в гр. д. № 34933/08 г. по описа на СРС. В съдебно заседание на 13.04.2011 г. ищецът е оттеглил иска и съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото. С определение от 20.04.2011 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането на [фирма] за присъждане на разноски по делото. С обжалваното определение въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд. Постановил е ново определение, с което е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] 2 652 лв., като е отхвърлил претенцията до пълния размер от 3 900 лв. на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Изложил е съображения, че при оттегляне на иска ответникът има право да претендира да му се присъдят разноски, тъй като няма данни страните да са постигнали извънсъдебна спогодба и разноските да останат за страните така както са направени. Приел е, че съобразно материалния интерес от 21 700 лв., и при липса на правна и фактическа сложност на спора, адвокатския хонорар следва да бъде намален до 2 650 лв. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дължи ли ищецът заплащане на разноските направени от ответника тогава, когато искът е оттеглен в първото съдебно заседание и как следва да бъдат доказани направените от ответника разноски. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. К. обосновава искането си за допускане до касация на определението с твърдението, че то е постановено в противоречие с практиката на ВАС. В хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 2 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС. Посочената практика на ВАС не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима, тъй като решенията и определенията по административни дела не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. С оглед на изложеното, няма основание жалба да бъде допусната до касационно обжалване. Водим от горното, съдът