Определение № 410 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. М., срещу определение №420 от 23.02.2012 г. по ч. гр. дело №239/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.11.2011 г. по гр. дело №12069/2011 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали прекратяването на производството по делото прегражда пътя на защита на законните му права и интереси след като е депозирал молба по чл.63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавната такса. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Законният срок за внасяне на държавната такса е изтекъл на 26.10.2011 г. и подадената молба за продължаване на срока до една седмица от Д. И. А. поради финансови затруднения не е уважена с разпореждане от 01.11.2011 г. Исковата молба обаче е върната чак с определението от 08.11.2011 г., т.е. след изтичането и на искания нов срок за внасяне на държавната такса. Освен това според трайно установена съдебна практика съдът уважава молбата за продължаване срока само при наличие на уважителни причини и определението му не подлежи на инстанционен контрол. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.