Определение № 90 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3771/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Конфедерация на независимите синдикати в България“, чрез процесуалния му представител адв. М. Б. от САК, срещу решение № 261664, постановено на 11.03.2021г. от Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав по в.гр.д.№ 5101/2020г., потвърждаващо решението на първоинстаницонния съд, с което е признато за установено по предявените от Д. Ж. Ж., М. В. Ж., Р. Р. Ж., Д. Л. Ж. и Н. Р. Ж. срещу К. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на възстановените им със заповед №РД-57-1195/16.09.1996г. на кмета на [населено място] недвижими имоти, представляващи вилна сграда, заедно с поземлен имот, в който е построена, който поземлен имот е с площ от около 6000 кв.м. по заповедта за възстановяване, находящи се в землището на [населено място], м.“С.“ и който имот е с реални граници и площ от 6 763 кв.м., посочени в приложената под лист №104 от делото скица-неразделна част от това решение, изготвена от оправомощено лице (дружество „Мапекс“) в процедура по нанасяне на имота в кадастралната карта по ЗКИР. Касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 3, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, различно от това, с което е бил сезиран. Поддържа, че искането на ищците се отнася до вила със съответните идеални части от около 6000 кв.м., докато съдът в противоречие с принципа на диспозитивното начало е приел, че ищците са собственици на имот с реални граници от 6763 кв.м. Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като не е установено ищците да са упражнявали пряко, несмущавано владение за период от 10 години на процесния недвижим имот, поради което не е обсъдено неговото възражение за изтекла придобивна давност. Твърди, че според свидетеля И. собственик на процесния имот и построената в него сграда е К. на независимите синдикати в България, която стопанисва терена и сградата си. Излага съображения, че процесният имот не е собственост на ищците и въз основа на оригинерно придобивно основание – давностно владение, тъй като ищците не са установили упражняването на фактическата власт върху имота. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно и по причина, че съдът не е обсъдил неговите възражения във връзка с това, че предявената претенция е била предмет на друго дело, а именно гр.д.№27368/2007г. на СРС, което обстоятелство не е зачетено от съда и не са отчетени възраженията за преклузия от силата на пресъдено нещо на решението, което счита за самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа също така, че правният въпрос от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото по чл. 280, т. 3 ГПК се отнася до това как се определят границите на имотите при липсващо нанасяне на имотите по съответните регулационни планове преди отчуждаването, поради което не може техните граници да бъдат определени въз основа на сравняване на предишните и сега действащите планове. Твърди, че в настоящия случай вещите лица са установили, че скицата, издадена при реституирането на имота на ищците, е издадена само във връзка с реституцията и няма данни да се основава на предходни нанасяния на имота в съответните планове. Посочва, че според практиката на ВКС индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии, които са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това, юридически факти с гражданско правно действие, като с решението на ПК възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализацията и затова то има конститутивно действие. Навежда също така доводи, че ищците не са представили никакви доказателства в подкрепа на тезата си, че възстановения им имот е идентичен с отчуждения, като посочва, че целта на ЗВСОНИ е да бъде възстановена собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост и при наличието на посочените в закона предпоставки. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба М. В. Ж., Н. Р. Ж., Р. Р. Ж., Д. Л. Ж., и Д. Ж. Ж., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от САК, изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Постъпило е и становище от Д. Ж. Ж., според което подадената от К. касационна жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: М. В. Ж., Н. Р. Ж., Р. Р. Ж., Д. Л. Ж., и Д. Ж. Ж. са предявили срещу Сдружение „Конфедерация на независимите синдикати в България“ по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване правото им на собственост върху имот, индивидуализиран в заповед №РД-57-1195 от 16.09.1996г. на кмета на СО като „вила със съответните идеални части от около 6000 кв.м. (6 дка), находящи се в землището на В., м.“С.“, в чертите на народния парк „В.“ на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, евентуално на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърдят, че са наследници на Д. Ж. Х., починал на 24.02.1961г. и на В. Х. Ж., починала на 14.01.1955г., от които през 1950г. е бил отчужден недвижим имот – едноетажна вилна сграда със застроена площ от 68.44 кв.м., полумасивен обор с две помещения със застроена площ от 54 кв.м., торище, два кокошарника, една кочина, електрическа юзина с празен рибарник, заедно с поземления имот, в който се намират, целият с площ от 26 500 кв.м., като през 1996г. със заповедта на кмета на СО издаденият през 1950г. акт № ...../06.10.1950г. е бил отменен и им е предадено владението на отчуждената вилна сграда и част от отчуждения имот, в който тя се намира, като владеят реституирания имот от 1996г. и до днес. Твърдят, че през 2007г. са узнали, че през 1946г. Общият работнически професионален съюз е бил надарен с имот, съседен на този, притежаван от техните наследодатели, ведно с построената в него триетажна масивна сграда, който имот бил одържавен и заявен за възстановяване от представилия се за правоприемник на Общия работнически професионален съюз – ответника в настоящето производство К.. С решение на ПК искането за възстановяване на собствеността било уважено, но възстановеният на ответника имот навлиза във възстановения на ищците. По делото не се спори, че предявилите иска лица са наследници по закон на Д. Ж. Х., починал на 24.02.1961г. и на В. Х. Ж., починала на 14.01.1955г., както и че с Акт №5069/06.10.1950г. на основание чл. 9 ЗОЕГПНС от наследодателите е отчужден недвижим имот, описан в акта като едноетажна вилна сграда със застроена площ от 68.44 кв.м., полумасивен обор с две помещения със застроена площ от 54 кв.м., торище, два кокошарника, една кочина, електрическа юзина с празен рибарник, заедно с поземления имот, в койот се намират, целият с площ от 26 500 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м. „С.“. Не се спори също така, че със заповед № РД-57-1195/16.09.1996г. на кмета на СО, издадена на основание ЗВСОНИ, Акт №5069/06.10.1950г. е отменен и на наследниците на Д. Ж. Х. и В. Х. Ж. е предадено владението на отчуждената едноетажна вилна сграда заедно с прилежащия ѝ поземлен имот с площ от около 6000 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м.“С.“. Безспорно е между страните и обстоятелството, че с решение № ВГ66/14.11.2000г. на ПК- [община]-Област С. град по реда на ЗВСГЗГФ на К. е възстановена в нови реални граници собствеността върху имот № ..... с площ от 11.811 дка, за който имот е издадена и скица на 22.01.2001г. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът К. оспорва предявения иск с твърдението, че исковете са недопустими, тъй като ищците вече са водили същото гражданско дело №27368/2007г. по описа на СРС. Оспорва също така и твърденията за настъпила реституция на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, вкл. наличието на идентичност между имота, възстановен на ищците, с имота, възстановен на К.. Спорен по делото е въпросът какви са били границите на имотите преди одържавяването им, идентични ли са тези имоти с възстановените и съответно налице ли са били предпоставките за възстановяване на собствеността. При извършването на преценката по правата на предявилите иска лица въззивният съд е взел предвид следното: На 21.05.1942г. Д. Х. Ж. е закупил недвижим имот от около 4 дка в землището на [населено място], м. С. (част от гора) при съседи: В. Ж. (която е и съпруга на Д. Ж.), Т. А., суха вода и К. М. (н.а.№ ....., том XI, регистър 2158, дело №1997/1942г.). Представено е и позволително, издадено през 1938г. на В. Ж., да построи една жилищна сграда в собствената си гора, находяща се в землището на [населено място], местност „Самоковище“, заедно с позволителен билет, както и предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 26.02.1943г. за продажба на около 2 дка гора в същата местност с приобретател Д. Х. Ж.. С Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 5069/06.10.1950г. на основание чл. 9 ЗОЕГПНС е бил отчужден собствения на наследодателите Д. Ж. и В. Ж. недвижим имот - едноетажна вилна сграда със застроена площ от 68.44 кв.м., полумасивен обор с две помещения със застроена площ от 54 кв.м., торище, два кокошарника, една кочина, електрическа юзина с празен рибарник, заедно с поземления имот, в койот се намират, целият с площ от 26 500 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м. „Самоковище“, който е предоставен за ползване на Общия Работнически професионален съюз. Имотът на наследодателя Д. Х. Ж. е описан и в списък на вилите в [населено място], подлежащи на отчуждаване с № 1772/26.05.1949г., като в списъка е отбелязано, че същият притежава имот от около 1935г., закупен със средства от търговия. Имотът е граничил с имот, собственост на Общия Работнически професионален съюз и е ползван за негови цели преди одържавяването през 1950г. Взето е предвид, че по делото са представени: писмо до Д. Ж., с което Общинската профгрупа го уведомява, че ще прави излет на 31.07.1948г. в собствената му вила; писмо от 30.05.1950г., с което Общия работнически профсъюз уведомява Д. Ж., че следва да освободи вилите в землището на [населено място] в тридневен срок, защото вилите ще се предават за ползване и стопанисване от държавата на ЦС на ОРПС; писмо с изх.№11035/26.05.1959г., с което Ц. съвет на професионалните съюзи в България уведомява Д. Ж., че отказва да му заплаща наем за имота, който ползва, тъй като имотът е отчужден и отдаден от държавата за ползване на ЦС на профсъюзите. Взето е предвид също така, че със заповед № РД-57-1195/16.09.1996г. на кмета на [населено място], издадена на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 84 от Наредбата за държавните имоти е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти и е заповядано да се предаде владението на наследниците на Д. Ж. Х. върху отчуждената едноетажна вилна сграда заедно с прилежащия ѝ поземлен имот с площ от около 6000 кв.м., находящи се в землището на [населено място], м.Самоковище, в чертите на народен парк „В.“, като останалата част до актуваните 26500 кв.м. не е възстановена, тъй като няма легитимация за собственост. По отношение правата на К. въззивният съд е взел предвид, че по делото е представен н.а.№ ..... /25.09.1946г., обективиращ договор, с който Х. х. П. К. дарява на Общия работнически професионален съюз собствения си недвижим имот – гора, състояща се от около 11 дка, невлизащ в регулационния план на [населено място], м.Самоковище, заедно с една масивна триетажна сграда, при съседи: Д. и В. Желязкови, суха вада, К. М., К. М. и път. Взето е предвид също така, че с решение № ВГ 66/14.11.2000г. на ПК-В. по реда на ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на К. в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ, а именно имот № 000348 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с площ от 11.811 дка в м.Самоковище, за който имот е издадена скица на 22.01.2001г. По спорните между страните въпроси от фактическа страна въззивният съд е приел следното: Посочено е, че според показанията на св.Р. Д. Р., която познава наследодателя на ищците от детството си, вилите им били съседни и се намират в [населено място], Самоковище по пътя за Златните мостове по реката, като впоследствие имотите били одържавени по ЗОЕГПНС и след като ги върнали през 1996г. ищците влезли във владение на имота си и го стопанисват до настоящия момент. Свидетелката е заявила, че не знае някой да е предявявал претенции към имота им или да е оспорвал собствеността им, като е чувала от дядо си, че К. имат дарен имот от господин П., който се намирал до имота на ищците. Взето е предвид, че според показанията на св. Р. Д. ал Р., който познава ищците от 1993-94г. и има съседен имот, от реституирането до настоящия момент ищците си обитават имота, има ток, стопанисват го, наели са човек, който охранява имота и живее там. Взето е предвид също така, че св.Ю. М. И. е заявил, че работи в К. от 1979г., че знае, че притежават имот във В., като в тази местност имало голяма къща и една малка постройка, построени от О., като след това К. станало правоприемник. Свидетелят лично ходил за пръв път през 1984г. и след това още няколко пъти, лично участвал в описване на имотите и знае, че сградите на ответника по иска са строени през 1945-47г., а съседните имоти са реституирани на собствениците им. Съобразени са и данните от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, а именно: -СТЕ, изготвена от в.л.В. Ш., според което преписката с реституирания имот на ищците не е предоставена на Общинската поземлена комисия, поради което тя е възстановила на ответника имот № 000348 по картата на В. с площ от 11.811 дка; -СТЕ, изготвена от в.л.Л. Г., според което в кадастралните планове, действали през годините, не са били попълнени застроените вилни имоти, а в старите едромащабни топографски карти от 1957-1958г. са нанесени всички съществуващи към този момент сгради и съоръжения, като е записано „Почивен дом на ЦСПС“; нанесена е и вилата на наследодателя на ищците, която попада върху имот № ..... с площ 11809 кв.м., записан в КВС на К.; че на място е установено, че сградите съществуват и се ползват; теренът е терасиран, но не е нанесен в кадастралната карта. Според това заключение процесните имоти попадат в КВС на землището на В., природен парк „В.“, където възстановяването на собствеността се извършва по реда на ЗВСГЗГФ, но при възстановяване на собствеността поземлената комисия не е отчела, че в местността Самоковище има имоти със застроени вилни сгради в тях, одържавени по ЗОЕГПНС и реституирани. Според вещото лице границите не могат да бъдат описани, защото на място няма запазени огради, теренът е залесен и обрасъл и освен това повече от 60 години са ползвани от ответника и не е било необходимо да бъдат ограждани. Имотът попадал в границите на природен парк и не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Според заключението представеното по делото геодезическо заснемане на имота на ищците, извършено от „Мапекс“ АД, отговаря на посочените от страните граници, като на него процесният имот е заснет и нанесен според комбинирана скица 1 и е отразена посочената и заснета граница на имота по цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 с площ 6 763 кв.м., като част от процесния имот попада в имот №348 по КВС. Заснетата на място сграда, означена с буква „В“, е записана като едноетажна жилищна, еднофамилна с идентификатор 11394.4246.131.1 с площ 57 кв.м. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че реституционният ефект, на която се позовават ищците, а именно възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, е настъпил, като въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключенията на вещите лица е установено, че В. Х. Ж. и Д. Ж. Х. са притежавали недвижими имот, описан в нотариален акт от 21.05.1942г. и позволително, издадено през 1938г., като Д. Ж. Х. е притежавал и съседен имот с площ от около 2 дка по предварителния договор от 26.02.1943г., сключен с нотариална заверка на подписа, който съгласно Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори, обн.ДВ.бр.171 от 26.07.1947г. има силата на титул за собственост, доколкото валидизационният закон се отнася за договори, сключени в периода 06.12.1941г. – 31.12.1946г. и купувачът да се намира във владение към момента на влизане на закона в сила. Прието е, че са притежавали и съседен имот, придобит от В. Ж., която е вписана като съсед на придобития през 1942г. имот с площ от 4 дка. За несъмнено е прието, че притежавания от наследодателите на ищците имот е бил одържавен през 1950г. по реда на ЗОЕГПНС, като към момента на отчуждаването е представлявал едноетажна вилна сграда със застроена площ от 68.44 кв.м., полумасивен обор с две помещения със застроена площ от 54 кв.м., торище, два кокошарника, една кочина, електрическа юзина с празен рибарник, заедно с поземлен имот, целият с площ от 26 500 кв.м., находящи се в землището на [населено място], м.“С.“. Изложени са съображения, че при така установените факти приложение следва да намери и презумпцията, установена в чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, че до доказване на противното се смята, че лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Прието е за установено, че имотът е съществувал реално към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила и е бил собственост на държавата; че същият е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и за него при отчуждаването не е било получено обезщетение. Прието е, че по делото са установени предпоставките за реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, като реституционният ефект е настъпил по право с влизане на закона в сила и по делото е доказано, че съществува реално до размерите, в които е отчужден. Изложени са съображения, че възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ не поставя изисквания имотът, подлежащ на реституция, да съставлява самостоятелно обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимост на реституцията от провежданите административни производства по промяна на регулацията, като настъпването на реституционния ефект е обусловено единствено от наличието на специалните изисквания на закона и свързаното с тях обстоятелство свободната площ да отговаря на условията за обособяването на самостоятелна регулационна единица. За неоснователно е прието твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, което не е било предявено с исковата молба. Посочено е, че ищците са поискали съдът да установи по отношение на ответника правото им на собственост върху имот, чиято собственост е била възстановена по реда на ЗВСОНИ е впоследствие е деактуван със заповед № РД-57-1195/16.09.1996г., като предмет на иска е реално обособен имот. Изложени са съображения, че в подобна хипотеза реституцията представлява специфичен способ за придобиване на право на собственост от физически и юридически лица върху имоти, отнети им от държавата в минал момент, и доколкото почти във всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този, който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при възстановяване правото на собственост се приема техният статут към момента на одържавяването и именно поради това ЗВСОНИ не предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план. Така изложените от въззивния съд съображения изцяло съответстват на данните по делото, както и на трайно установената практика на ВКС, според която правото на собственост върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС, се възстановява по силата на закона от момента на влизане на ЗВСОНИ в сила върху имота във вида му към този момент. Заповедта за отписване на имота от актовите книги да държавна и общинска собственост може само да внесе уточнение в статута на имота, но не представлява сама по себе си акт по възстановяване на собствеността. Поради това описанието на имота в тази заповед не е меродавно за неговата индивидуализация към момента на възстановяване на собствеността. Меродавна е индивидуализацията според исковата молба, а когато това съставлява затруднение, индивидуализацията може да се извърши и въз основа на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. А когато ищецът твърди, че възстановеният имот попада в границите на имот по действащите към момента на предявяването на иска планове, достатъчно е при предявяването на иска да посочи имота, реална част от който претендира. В този смисъл решение №70/14.06.2018г. по гр.д.№2741/2017г. на II г.о. на ВКС и посочените в него решение № 74/22.03.2013 г. по гр.д. № 757/2012 г. на І г.о. и решение № 92/3.07.2014 г. по гр.д. № 1001/2014 г.на ІІ г.о. на ВКС, според които и в случаите, в които спорната реална част е индивидуализирана със скица, вкл. и по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е установена от експертно заключение по делото, исковата молба е редовна. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил. По така изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост. Прието е, че изискването имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден, не означава, че той трябва да е обособен като самостоятелен имот според действащия регулационен план, като в настоящия случай следва да бъдат взети предвид както площта и границите на имота към момента на одържавяването, така и новите реални граници, определени при реалното заснемане на място от лицензирана фирма за извършване на геодезическо заснемане, необходимо за кадастралното отразяване на имота. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, вкл. на посочените от въззивния съд ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д№8/2014г. на ОСГК на ВКС, т.2, решение №96 от 27.06.2016г. по гр.д.№4487/2014г. на II г.о. на ВКС и др. Според решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І г.о. на ВКС, хипотезите,при които един имот не съществува реално до размерите,в които е отчужден обаче не могат да бъдат изброени изчерпателно. Дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като се изхожда от целта на ЗВСВОНИ, която е да се възстанови собствеността върху тези отнети по посочените в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 закони или по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ имоти, които към момента на влизане в сила на закона (респективно към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСВОНИ с ДВ.бр.107/18.11.1997г.) са били собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и към този момент не са променени до степен, че да представляват друг имот. Както е прието в т.1 от ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС, промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти (т.е. факта, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ или към 22.11.1997г. този имот не съществува като отделна кадастрална единица) сами по себе си не са пречка за реституцията. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил. Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че К. е собственик на съседния имот с площ от 11 дка заедно с построената в него триетажна масивна сграда, който му е подарен с н.а.№ ...../25.09.1946г., одържавен и впоследствие възстановен с решение №ВТ66/14.11.2000г. на ПК-В. по реда на ЗВСГЗГФ, като според заключенията на приетите по делото експертизи, при възстановяване на собствеността ПК не е взела предвид обстоятелството, че в района, в който се възстановяват гори, има вече настъпило възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ в стари реални граници. Прието е, че от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за законно възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ върху частта от около 5000 кв.м., която се застъпва с имота на ищците и съответно е прието, че липсва правно основание К. да е собственик на тази част. Взето е предвид, че правото на собственост на К. е възстановено в нови реални граници, при което е допуснато неправомерно застъпване с имота на ищците, при което при издаване на решението на ПК не е взето предвид наличието на реституирани имоти в местността. Прието е, че границите, които следва да се приемат за меродавни на процесния имот, са установени от представеното по делото геодезическо заснемане на имота на ищците, извършено от „Мапекс“ АД, поради което ищците следва да бъдат признати за собственици на имота по така очертаните граници. И тъй като при преценката на всички доказателства по делото е установено, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание настъпила по силата на закона реституция, въззивният съд е приел, че не дължи разглеждане и произнасяне по евентуалното основание за придобиване на правото на собственост по давност. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно – въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имота по силата на реституция. Обстоятелството дали по делото е установено ищците да са упражнявали фактическа власт върху този имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години за това придобивно основание е ирелевантно. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос как се определят границите на имотите при липсващо нанасяне на имотите по съответните регулационни планове преди отчуждаването. Както вече беше отбелязано, при определяне на подлежащата на възстановяване част от отчуждения по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, въззивният съд е взел предвид данните, съдържащи се в представените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, т.е. в съответствие с практиката на ВКС е извършил преценката въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за това обстоятелство. Съобразена е и задължителната практика на ВКС (т.2 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС), според която искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са допустими. Решението съответства и на съображенията, съдържащи се в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, които стоят в основата и на последващата практика на ВКС, а именно, че в хипотезата на реституция по силата на закона - например по ЗВСОНИ, юридическите актове, които определят границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, са актът, удостоверяващ правото на собственост на ищеца или неговия наследодател върху конкретния имот и актът за отчуждаването на този имот по реда на някои от посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ закони. Липсата на планове към момента на одържавяването не представлява пречка за възстановяване на правото на собственост, доколкото и при липсата на такъв план имотът представлява самостоятелна недвижима вещ, чиито граници могат да бъдат установени в исковия процес и това право да бъде предмет на съдебна защита дори когато имотът към настоящия момент представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Или както е прието в решение №218/2011г. от 06.01.2012г. по гр.д.№1508/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, проблемът за необходимостта да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза относно възможността да бъде обособен самостоятелен имот, по отношение на който да се осъществи реституцията на вещното право в еквивалентен обем, е конкретен фактически проблем и във всяка хипотеза може да има различно разрешение. Неотносима в настоящия случай е практиката на ВКС, според която индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии, които са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и които имат конститутивно действие по отношение правото на собственост върху подлежащите на възстановяване имоти, тъй като в настоящия случай правото на собственост на ищците не е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, респ. ЗВСГЗГФ, а по реда на ЗВСОНИ, който не предвижда необходимост от издаване на индивидуален административен акт за настъпването на реституционния ефект. Не съответства на данните по делото и твърдението на касатора, че ищците не са представили доказателства в подкрепа на тезата си, че възстановеният им имот е идентичен с отчуждения. Както е посочено в обжалваното решение, изводът за идентичност следва от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства (вкл. изпращаните до наследодателя на ищците писма от Общия работнически профсъюз; отбелязването в акт №..../06.10.1950г., че имотът е предаден за ползване на Общия работнически професионален съюз; показанията на разпитаните свидетели и изслушаните по делото експертизи). Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по причина, че съдът не е обсъдил неговите възражения във връзка с това, че предявената претенция е била предмет на друго дело, а именно гр.д.№27368/2007г. на СРС. В подадения от К. отговор на исковата молба липсват твърдения кои са били страните в това производство, както и в какъв смисъл е постановеното съдебно решение. При липса на такива доводи, както и на твърдения, че и К. е участвала в производството, съдът не е бил длъжен да се произнася по възражението. Още повече, страната, която твърди недопустимост на процеса поради наличието на сила на пресъдено нещо е длъжна да докаже твърдението си, а по настоящето дело такива доказателства липсват. Следва да бъде отбелязано също така, че делото може и следва задължително да бъде изискано от съда само при наличието на твърдение, че и двете страни в настоящето производство са участвали в предходното, в което идентичен спор помежду им вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. В случая подобни твърдения по делото липсват. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение