Определение № 348 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК Образувано по касационна жалба на „СОИТРОН" ЕООД, чрез адвокат Б. Х. от АК-София, срещу решение № 1135 от 17.05.2022 г. по в.гр.д.№ 12000/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 20101965/21.04.2021 г. по гр.д.№ 22229/2020 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените искове на Д. Н. П. против „СОИТРОН" ЕООД, да се признае за незаконно и отмени уволнението на Д. Н. П. със Заповед № 248 от 10.04.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Мениджър проучване на пазари/Мениджър бизнес развитие" в ответното дружество и присъждане на обезщетение в размер на 4590,17 лева, за по-ниско платена работа в периода от 10.04.2015 г. до 16.05.2020 г. при друг работодател, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 04.06.2020 г., до изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1.„Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанциония съд, в случаите, когато потвърждава неговото решение, без да излага свои мотиви?" 2.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въведените в жалбата оплаквания и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?" 3.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди приложените по делото доказателства, които са отхвърлени от първоинстанционния съд като неотносими към предмета на делото и да изложи собствени мотиви за приемането или отхвърлянето им?" 4. „Създава ли covid-19 обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, при положение че трудовите задължения на служителя са свързани с осъществяване на физически срещи и пътувания?" Според касатора, първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а четвъртият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е отчел обстоятелството, че поради бременността й ищцата е била в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения при въведени противоепидемични мерки. От Д. Н. П., чрез адвокат М. Б. и адвокат И. С. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и искане да им бъдат присъдени разноски в касационното производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Мениджър проучване на пазари/Мениджър бизнес развитие" при ответника по трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 248/10.04.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като след въвеждане на извънредно положение в страната на 13.03.2020 г. и взетите противоепидемични мерки има риск за здравословното състояние на служителя и невъзможност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Съдът е установил също, че от 20.02.2020 г. управителят на ответното дружество е наредил на ищцата да ползва платен годишен отпуск поради престой повече от 5 работни дни, а нейното състояние не обуславя невъзможност за изпълнение на служебните й задължения по длъжностна характеристика, след като по отношение на нея вече е била въведена дистанционна форма на работа с анекс от 19.12.2016 г. към трудовия договор. Според мотивите на съда, състоянието на служителя не е пречка за изпълнение на трудовите му задължения, а преценката на работодателя в друг смисъл е произволна и неподкрепена с доказателства. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните начала в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с критериите за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 КТ. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение съдържа преценката на съда относно приложимата правна норма и в този смисъл позоваването на „очевидна неправилност" с преповтаряне на касационните доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, когато не се засягат вида и обема на търсената защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по наведените доводи и възражения на страните по делото не обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие със практиката на ВКС. Според съда, работодателят не доказва създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор с ищцата е станало невъзможно по причини, които са обективно непреодолими за страните, т.е. въззивната инстанция е направила самостоятелна преценка на относимите за спора доказателства и е достигнала до извод, че липсва обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения по чл.328, ал.1, т.12 КТ, след като служителят може да изпълнява своите трудови задължения дистанционно. Тези мотиви на съда са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 34/26.02.2015 г. по гр.д.№ 6256/2014 г., II г.о. и решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д.№ 7750/2013 г., I г.о., според които предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, тъй като не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Изводите на въззивния съд, във връзка с уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ, е в съответствие и с решение № 99/05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г., ВКС, IV г.о., в което се приема, че съдът не може да прекрати трудовото правоотношение въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. В случая, обаче, според въззивния съд, соченото основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ не е приложимо към фактите, изложени в заповедта за уволнение. а преценката на работодателя, че състоянието на ищцата не й позволява да изпълнява задълженията си по трудовия договор е произволна и не е подкрепена с доказателства. В този смисъл, първият въпрос обуславя изхода на делото и решаващите изводи на съда, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. Отговор на втория процесуалноправен въпрос е даден в т.1 и т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба доводи и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. Съображенията са доразвити в практиката на Върховния касационен съд - напр.решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д.№ 706/2017г., IV г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д.№ 3871/2016г., III г.о., в които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания доводи и доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон. В случая, въззивният съд е изложил конкретни мотиви по отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания и в този смисъл не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдебната практика по третия въпрос е уеднаквена с решение № 504/13.07.2010 г. по гр.д. № 1336/2009 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че законността на уволнението се преценява с оглед конкретното основание за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства. Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на работодателя да уволни работник или служител следва да се приеме, че е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. В случая, въззивният съд приема, че липсва обективно непреодолима пречка за реално изпълнение на трудовия договор, т.е. прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата не е по причини, които са извън волята на страните в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ. Тези изводи са в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 218/17.03.2010 г. по гр.д.№ 984/2009 г., III г.о. и решение № 342/04.10.2011 г. по гр.д.№ 11/2011 г., IV г.о., поради което също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният въпрос е фактически, тъй като отговорът му е свързан с преценка на събраните доказателства по делото - дали след въвеждане на извънредно положение в страната и взетите противоепидемични мерки, вкл. от работодателя, логично следва извод, че обстоятелствата обективно водят до невъзможност на работника да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Въззивният съд е дал отрицателен отговор, тъй като по делото е представен анекс към трудовия договор на ищцата, в който страните са уговорили, че служителката ще изпълнява трудовите си задължения дистанционно. Тези мотиви не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство по чл.288 ГПК, а въпросът не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнатият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и поради обстоятелството, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ - за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, не е неясна, непълна или противоречива, което осигурява точното й прилагане по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Д. Н. П., чрез адвокат М. Б. и адвокат И. С. от АК-София са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 300 лева /за един адвокат в съответната инстанция/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение