Определение № 1158 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 284/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца 20 основно училище „Т. М.“, [населено място] срещу решение № 4632 от 01.08.2024г. по в.гр.д.№ 9001/2023г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.270,ал.3, изречение последно ГПК е обезсилено решението по гр.д.№ 14983/2023г. на Районен съд София и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С касационната жалба са въведени твърдения за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд, който да прецени редовността на исковата молба и да постанови акт по съществото на спора. Касаторът счита, че мотивите на въззивната инстанция са вътрешно противоречиви - от една страна е констатирано произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск и същевременно са изложени съображения за нередовност на исковата молба. Според обжалващата страна формираната от въззивната инстанция воля касае нередовност на исковата молба, а не произнасяне по непредявен иск и поддържа, че произнасяне по непредявен иск може да има само при редовна искова молба. Позовава се на указанията в тълкувателни решения №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС относно задълженията на въззивния съд при нередовност на исковата молба - този съд продължава да е инстанция по същество, чиято дейност е насочена към разрешаване на материалноправния спор и този съд следва да обезпечи постановяването на допустим акт чрез даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба. Счита, че СГС е следвало да извърши необходимите процесуални действия по даване на задължителни указания при констатирана нередовност на исковата молба, съответно е следвало да се произнесе по същество на спора по правилната според него правна квалификация на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК страната се позовава на очевидна неправилност на обжалвания акт по съображения, че: процесуалният закон е приложен превратно и в неговия противоположен смисъл, постановеният съдебен акт е явно необоснован спрямо постановения краен резултат. Диспозитивът противоречи на изложените мотиви и на правилата на формалната логика. Съдът е надхвърлил правомощията си по чл.270, ал.3 ГПК като сам е обявил, че според него исковата молба е нередовна, но вместо да отстрани нередовността, е възложил отстраняването на първата инстанция. Съдът е обезсилил първоинстанционното решение, приемайки, че е разгледан непредявен иск, но сам не е посочил кой е предявеният иск, който е следвало да бъде разгледан, респективно каква е неговата правна квалификация и съответства ли тя на заявените с исковата молба фактически обстоятелства. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпросите: 1/ Как следва да постъпи въззивният съд при направена от него констатация за нередовност на исковата молба? Дължи ли съдът даване на указания на ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване на нередовности на молбата, които са открити пред въззивната инстанция? Допустимо ли е обезсилване на първоинстанционното решение, без да са дадени указания и възможност за отстраняване на евентуалните нередовности? 2/ Налице ли е произнасяне по непредявен иск в случаите, когато исковата молба е нередовна ? 3/В случаите на обективирано приемане за произнасяне по непредявен иск, длъжен ли е въззивният съд да посочи кой е предявеният иск, който е следвало да бъде разгледан, респ. да посочи правната му квалификация? 4/Тъждествена ли е правораздавателната дейност на въззивната инстанция с тази на първоинстанционния съд или е контролна? Следва ли въззивният съд да извърши в същата последователност като първата инстанция всички процесуални действия, насочени към постановяване на решение по съществото на спора? Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на противоречие на обжалваното решение с указанията по т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК; по т.5 от ТР №1/09.12.2013г.; по т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решенията на състави на ВКС по гр.д. № 406/2012г. на 3 г.о., по гр.д.№ 3600/2015г. на 3 г.о., по т.д.№ 516/2009г. на 2 т.о. Писмен отговор от „Б.“ ЕООД, [населено място] не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С отговора от 15.04.2022г. на исковата молба по гр.д.№ 3068/2022г. на СРС (с предмет претенция за изпълнителя „Б.“ ЕООД за незаплатено възнаграждение по договор от 15.07.2021г. за текущ ремонт на стаи в училището), ответникът 20 училище „Т.М.“ е предявил насрещен иск срещу изпълнителя за разходите, необходими за поправката на некачествено и негодно изпълнение по друг договор между страните - от 23.08.2021г. за ремонт на училищни тоалетни. Посочил е, че тези разходи са на стойност 100 000лв., от които под формата на частичен иск е претендирал сумата 25 000лв. В изпълнение на дадени по това дело указания, с първа уточнителна молба от юни 2022г. са посочени дейностите, които са подлежали на извършване, уговореното възнаграждение от 58 000лв., от които авансово са били заплатени на изпълнителя 19 214.70лв. Ищецът се е позовал констатирано с протокол от проверка в хода на ремонтните дейности от 28.10.2021г. неизпълнение (извън частично изпълнени единични позиции, по късно установени като негодно извършени). Посочил е, че след съставяне на протокола, изпълнителят напуснал обекта, не реагирал на поканата от декември 2021г. да поправи недостатъците и да изпълни гаранционните си задължения, поради което училището било принудено да търси заместващо изпълнение - сключило нов договор с трето лице на стойност 103 441.60лв. за отстраняване на недостатъците. Поддържано е, че пълният размер на дължимите разходи за поправяне на недостатъците не е първоначално посоченият от 100 000лв., а сумата 103 441.60лв., от които претендира 25 000лв. В тази уточнителна молба ищецът е заявил и твърдение, че след като изпълнителят не се е озовал на поканата от декември 2021г., възложителят е развалил договора чрез отправено искане за възстановяване на заплатеното авансово възнаграждение на изпълнителя. С втора по ред уточнителна молба от 10.07.2022г. във връзка с указания за отстраняване на противоречие в твърденията по отношение на претенцията за заплащане на разходи за отстраняване на недостатъци на изработеното в изпълнение на договора, който съгласно предходното уточнение е посочен като развален, ищецът е заявил, че претендира вреди от неизпълнение в общ размер 51 780.10лв. (при посочени математически изчисления за формирането на тази сума), от който под формата на частичен иск претендира 25 000лв. Заявен е и евентуален иск за 25 000лв., която сума включва заплатения аванс по разваления договор - 19 214.70лв. и сумата 5 785.30лв. - вреди от неизпълнението на разваления договор като част от общо дължимо обезщетение за тези вреди в размер на 45 441.60лв. (последната разлика между цената по процесния договор и по договора за заместващо изпълнение). В трета по ред уточнителна молба от 26.09.2022г. главната претенция е поддържана за сумата 25 000лв. - сбор от подлежащия на връщане аванс и обезщетение за вреди от неизпълнението в размер на 5 785.30 лв., последната сума - част от общо дължимо обезщетение от 45 441.60лв. Поддържана е и евентуална претенция по частичен иск за сумата 25 000лв. - част от обезщетението за вредите от неизпълнения договор, в общ размер на 51 780лв. В отговора на исковата молба „Б.“ ЕООД се е защитавало по исковете, както са уточнени с молбата от 26.09.2022г. Дружеството е поддържало, че училището е прекратило договора едностранно и неправомерно като е отстранило изпълнителя от обекта без основание и предизвестие. След постъпването на отговора съдът е отменил определението си за приемане за разглеждане насрещния иск, и го е отделил за разглеждане в друго производство, по което е образувано гр.д.№ 14983/2023г. на СРС. В доклада по чл.140 ГПК по гр.д.№ 14983/2023г. на СРС е преценено, че ищецът претендира под формата на частичен иск сумата 25 000лв. разходи за отстраняване на недостатъците по договора за ремонт на тоалетни, от обща сума в размер на 100 000лв. Искът е квалифициран с правно основание чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД. Като единствено спорен е отделен въпросът коя от страните е причина за неизпълнението на договора - дали възложителят е станал причина за частичното неизпълнение като не е допуснал изпълнителя до обекта. При констатацията, че в съдебното заседание ответникът не е осигурил допуснатия му свидетел за установяване на твърдението за отказан достъп за работа в обекта, първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД за сумата 25 000лв., частичен иск от претенция в общ размер 100 000лв, която изпълнителят „Б.“ ЕООД е осъден да заплати на 20 училище „Т.М.“, София като разходи за отстраняване на недостатъци при извършването на СМР по договор от 23.08.2021г. за ремонт на училищни тоалетни. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника, който се е позовал на допуснати процесуални нарушения при призоваването му при разглеждане на делото и е поддържал искане делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел оплакването за нередовно призоваване на ответника при разглеждане на делото пред СРС за неоснователно. В решението последователно са очертани твърденията на ищеца в уточнителните молби, но според състава на СГС с тях не са отстранени недостатъците на исковата молба. Формиран е решаващия извод: „въпреки че исковата молба по насрещните искове е останала нередовна, то иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв. (частичен от 100 000 лв.) не е поддържан от ищеца съгласно молбата отмесец юни 2022 г. и последващите молби, поради което е налице произнасяне по непредявен иск“. Счетено е, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, не по предмета, за който е сезиран, поради което е налице основанието по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено: Въззивната инстанция не е обезсилила първоинстанционното решение със съображенията, че то е постановено по нередовна искова молба по разгледания от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, за да има тя задълженията да извърши процесуалните действия, указани в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.01.2001г. по тълк. дело № 1/2001г. на ОСГК и т. 5 от Тълкувателно решение № 1/19.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с цел да обезпечи постановяването на допустим акт при разглеждането спора по същество в производството по чл. 258 сл. ГПК. При положение, че произнасянето от първоинстанционния съд е по иск, който ищецът не е поддържал, изоставяйки изцяло първоначално наведените обстоятелства за задължение на изпълнителя именно въз основа на обвързваща договорна връзка по договор за изработка да заплати разходите, необходими за поправката на недостатъците на престираното, в какъвто смисъл е бил и заявеният петитум, преценката на въззивната инстанция, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск е в съответствие с трайната практика на касационната инстанция. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/29.02.2012г. по тълк.д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС и в решенията по гр.д. № 1120/2010г. на 2 г.о.; гр. д. №1844/2010г. на 4 г.о.; гр.д. № 476/2009г. на 4 г.о.; т.д. № 623/2008г. на 2 т.о.; т.д. № 764/2008г. на 2 т.о.; т.д. № 118/2010г. на 2 т.о.; т.д. № 1091/2012г. на 1 т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. В хипотеза като настоящата - квалифициране на предявения иск въз основа на изоставени и неподдържани от ищеца фактически твърдения и обстоятелства, съответно и неподдържан петитум за присъждане на разходите, необходими за поправката на недостатъците на изработеното, втората инстанция е превишила обхвата на правомощията си, извършвайки преценка за евентуална нередовност на исковата молба по отношение на заявената с уточнителната молба от 26.09.2022г. главна претенция за връщане на авансово заплатено възнаграждение на изпълнителя и за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора и евентуална претенция по частичен иск за сумата 25 000лв. - част от обезщетението за вредите от неизпълнения договор, в общ размер на 51 780лв., при посочен начин на формиране на последната сума в молбата от 10.07.2022г. Депозираният от ответника отговор по чл.131 ГПК е срещу основателността именно на така поддържаните искове. Самият касатор не оспорва, че първоинстанционният съд не е разгледал иск, съответстващ на заявените в уточнителната молба от 26.09.2022г. главна и евентуална искова претенция, а при произнасяне по твърдения и искане, които ищецът е изоставил и не поддържа в хода на производството, постановеното въз основа на тях решение е недопустимо. В тази хипотеза въззивната инстанция не може да даде собствено разрешение на спора, какъвто е смисълът на даване на указания при нередовна искова молба. Процесуалният закон императивно указва задължението на въззивната инстанция да обезсили решението, с което е разгледан непредявен иск. При формулирането на въпросите и при твърдението за очевидна неправилност касаторът смесва нередовност на исковата молба и дължимите от въззивната инстанция в този случай процесуални действия и произнасяне от първостепенен съд по иск, какъвто не е предявен и правомощията в тази хипотеза на второинстанционния съд. Поради това практиката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, на която касаторът се позовава, не е относима. Не може да бъде констатирана „очевидна неправилност“ на обжалваното решение. Извършената от въззивната инстанция преценка за редовност на исковата молба съобразно внесените уточнения е без значение за крайната констатация за недопустимост на решението на СРС. Не е налице визираният от касатора порок - явна необоснованост и противоречие с правилата на формалната логика, които отново са основани на съображенията на въззивната инстанция по чл.129 ГПК. От мотивите към обжалваното решение не се установява процесуалният закон да е приложен превратно - разпоредбата на чл.270, ал.3, предл. трето ГПК императивно задължава въззивният съд да обезсили контролираното първоинстанционно решение, с което е разгледан непредявен иск. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.