Определение № 4347 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., чрез адв. А. С. Ч., за изменение на определение № 3718 от 23. 07. 2024 г. по гр. д. № 4340/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, и осъждане на Б. А. Д. и Л. М. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по насрещния иск и по касационната жалба И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са и мотивите към определението. Ответниците по молбата Б. А. Д. и Л. М. Д. са подали писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение по съображения, че съдът не е гледал делото по същество и молителите не са се явявали пред съда. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и искат намаляването им, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима и основателна. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от Б. А. Д. и Л. М. Д., чрез адвокат Д. Б., срещу решение № 125 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 56/2023 г. на ОС - Разград в частта, с която е обезсилено решение № 35 от 23.01.2023 г. по гр.д.№ 520/2022 г. на РС - Разград в частта, с която е признато за установено, по предявения от Б. А. Д. и Л. М. Д. против И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., по реда на чл. 211 и чл. 124, ал. 1 ГПК, насрещен положителен установителен иск за собственост, че Б. А. Д. и Л. М. Д. са собственици на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.****по КККР на [населено място], с площ 425 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***/23.10.1996 г. и придобивна давност, и исковото производство в частта по този иск е прекратено като недопустимо. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение № 3718 от 23. 07. 2024 г. по гр. д. № 4340/2023 г. на ВКС, 1 г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбите на чл.чл. 78 и 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение ангажира отговорността на касаторите за направените от насрещната страна разноски в касационното производство, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. Доказано е и плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лв. В мотивите към определението съдът е приел, че предвид изхода на делото Б. А. Д. и Л. М. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по насрещния иск и по касационната жалба И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. сумата 600 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. В диспозитива обаче липсва произнасяне по претенциите за разноски. Налице е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, предвид несъответствието между волята на съда, формирана в мотивите към определението, и обективираната в самото определение. Допуснатата очевидна фактическа грешка в приключващия спора съдебен акт, в частта му касаеща отговорността за разноски, се поправя по реда на чл. 248 ГПК, който е приложим при непълнота, допусната явна фактическа грешка или грешка по същество при определяне отговорността за разноски и размера им. Възражението на Б. А. Д. и Л. М. Д. по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество обаче възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Уговореното и платено от ответниците по касационната жалба и по насрещния иск адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е под предвидения в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие – 18. 09. 2023 г.) минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, възлизащ на 1200 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,