Определение № 89 от 07.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2200/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Д. срещу решение № 231 от 25.03.2015 г. постановено по в. т.д. №1992/14г. по описа на ОС-Варна, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 3638 / 10.07.2014 по гр.д. № 8814/2013 на В., с които са уважени исковете на Методи И. Т. срещу [фирма] за сумите от 3051,09 лева-възнаграждение по договор за поръчка и 8 126,28 лева-неустойка. Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор, в който се позовава на нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл.286 ал.1 във вр.с ал.3 ТЗ и при цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение