Определение № 678 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Л. П. Й. ,чрез пълномощник адв. Р. Р. срещу определение №13 от 08.01.2014г по въззивно гр.дело № 662/2013г на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искане на касаторката по чл. 248 ал.1 ГПК за допълване на определение от 27.11.2013г С посоченото за допълване определение е било прекратено въззивното производство - поради недопустима жалба срещу решението в частта по произнесения на първа инстанция иск срещу Й. като ответник, като е поискано присъждане на направени във въззивното производство разноски за адвокат. Въззивният съд е изтъкнал ,че определението за прекратяване на производството по отношение на въззиваемата Й. не подлежи на преразглеждане, тъй като е влязло в сила като необжалвано, а процедурата по чл.248 ГПК се отнася само за съдебни решения, постановени по същество на спора ,но не и за определения. Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност. Неправилно е прието ,че определения не могат да се допълват и производството по чл. 248 ГПК не е приложимо за тях. Обжалваното определение не е надлежно приложено при съобщаването му, а страната е била призована за открито съдебно заседание като въззиваема въпреки прекратяването. Следвало е да намери приложение реда по чл.248 от ГПК и да се присъдят разноските. Отговор не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК, както е прието с определение №332 от 12.05.2014г по ч. гр.д № 2132/2014гна ВКС ІІІ г.о. Частната жалба е основателна по същество. Определението на Шуменски окръжен съд е неправилно. При постановено по реда на чл.267 ГПК определение, с което по част от предмета на въззивно обжалване производството се прекратява, при направено искане за присъждане на разноски съдът следва да прецени условието на чл.81 ГПК, по отношение на конкретната страна като по-нататъшен участник в процеса включително Щом по отношение на въззиваемата Й. се приема, че в частта по произнесен и изрично отхвърлен с диспозитив на първоинстанционния съд иск срещу нея, постъпилата въззивна жалба от другия ответник е недопустима и това определение е влязло в сила, в сила е влязло и първоинстанционното решение по произнесения субективно съединен иск ,тъй като решението не е било обжалвано от ищеца. Така по отношение на настоящата жалбоподателка делото в съответната инстанция приключва с определението от 27.11.2013г, както е приел Шуменски окръжен съд и при последвалото постановяване на решението си по делото. Съгласно очертания с определението по чл.267 ГПК предмет на въззивно обжалване, при постановяване на решението искането на Й. за присъждане на разноски също не е разгледано. Неправилно е разбирането на въззивния съд ,че в този случай редът на чл. 248 ГПК е неприложим за настоящата касаторка. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК страната - ответник по въззивна жалба има право на разноски за защита пред тази инстанция и когато съдът разреши отрицателно въпроса за допустимостта на същата. Задължението на съда е да разгледа направеното искане за присъждане на разноски, включително да допълни или измени своя окончателен акт по делото, когато своевременно постъпи искане за това. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Шуменски окръжен съд за произнасяне по искането, направено в молбата на Л. П. Й. от 21.12.2013г По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о