Определение № 16 от 07.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 467/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 6753/18.ХІІ.2013 г. на И. С. И. и А. С. И. – двамата [населено място], подадена против въззивното решение (без номер) на Шуменския ОС, от 26.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 503/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 621 на РС-Шумен от 12.VІІ.2013 г. по гр. д. № 604/2013 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен /”оставен без уважение”/ - предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК от настоящите двама касатори срещу ответниците С. и П. П. от [населено място] положителен установителен иск с предмет съществуването на вземане (под условието на пасивна солидарност) в размер на сумата от 10 000 евро по издаден от последните запис на заповед от 25.VІІ.2010 г. и служещ като обезпечение по сключен между страните по спора договор за паричен заем в размер на 80 000 лева. Оплакванията на касаторите И. и А. И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради то те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който техният положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, да бъде уважен в предявения по делото негов размер, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите И. обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран значим за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, те се позовават на три решения на отделни състави от двете отделения на търговската колегия на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но датиращи отпреди приемането на ТР № 4 от 18 юни 2014 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация С. и П. П. писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на платения хонорар за един адвокат в размер на 1 200 лв., съгласно приложената към отговора данъчна фактура от 6.ІІ.2014 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Шуменския ОС съвместната касационна жалба на И. С. И. и А. С. И. – двамата от същия град, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това – в случая единствено предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното от ответниците по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите А. и И. И. ще следва да бъдат осъдени общо да заплатят на С. и П. П. сума в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща равностойността на платения от тях хонорар за един адвокат от АК-Шумен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение