Определение № 236 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50178/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, 6 състав, постановено на 23.07.2015г. по в.т.д.№2507/2014г., с което първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част за сумата 49240лв., платена на отпаднало основание и законната лихва върху нея от 06.04.2012г. и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен искът, предявен от [община] солидарно срещу [фирма] и [фирма] до размер на сумата 49240лв., представляваща част от авансово плащане по договор № Д 00649/09.09.2009г. и законната лихва върху нея от предявяване на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД до окончателното й плащане, като в останалата част, с която предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 275 500лв. решението на първоинстанционния съд е потвърдено. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса с продължително изпълнение ли е процесният договор за консултантски услуги с предмет изработване на прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, работен проект и др., чиято цел е подготовката на инвестиционен проект за кандидатстване за финансиране в определените по Оперативна програма „Околна среда 2007-2913г.“ дейности и срокове. Касаторът поддържа, че изразеното от въззивния съд становище противоречи на практиката на ВКС по спорове с предмет договори за строителство, които представляват разновидност на договора за изработка, а доколкото липсва практика на ВКС за действието на договорите за консултантски услуги, то е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса кой е началният момент на давностния срок при искове за неустойка за забава без краен срок, до който може да се начислява, както и с предявяването на частичен иск тече ли давност по отношение на останалата част от вземането до пълния му размер, когато то е заявено в исковата молба и в хода на производството по делото е допуснато увеличение на частичния иск до пълния му размер. Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса нов иск ли е молбата за увеличение на размера на частично предявен иск до пълния му размер в хода на същото съдебно производство на основание чл.214 ГПК или представлява изменение на иска от гледна точка на прекъсване на погасителната давност за съдебно предявеното вземане, както и по въпроса когато в хода на производството по делото е допуснато разглеждане на предявен иск за разликата над предявения частичен такъв до пълния му размер, квалифициран като „нов иск“, следва ли по отношение на същия да бъдат прилагани правилата на чл.131 и сл. ГПК относно размяната на книжа между страните по делото в сроковете по посочените разпоредби, респ. преценката за преклудирането на правопогасяващите възражения за давност. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът [фирма] е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която частично е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е разгледал основното възражение на ответника, че е налице забава на [община] в качеството й на кредитор, както и за последиците от това. По въпроса предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, е налице противоречива практика, като с разпореждане на председателя на ВКС е образувано производство по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК. Поради това и по аргумент от чл.292 ГПК настоящият състав приема, че производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение