Определение № 187 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1157/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 418/16.І.2013 г. на [фирма]-С., подадена чрез изпълнителния му директор против определение № 1177 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 28.ХІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 572/2012 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на този търговец срещу определение № 846/18.ІV.2012 г. на САС по ч. гр. дело № 1413/2012 г.: за отмяна на допуснато от първостепенния съд срещу [фирма] обезпечение на бъдещ осъдителен иск и съответно за обезсилване на издадената по ч. гр. дело № 15102/2011 г. по описа на СГС обезпечителна заповед срещу банката. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, като се инвокират доводи, че всъщност погрешно означената като „частна касационна жалба”, която е била оставена без разглеждане, представлявала по естеството си молба за отмяна: по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, чиито предмет било „недопустимото” определение на въззивната инстанция. Ответните по частната жалба [фирма]-С., [фирма]-С., както и [фирма]-С., не са ангажирали становища по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на състава на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 274 ГПК и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК единствено в хипотеза когато въззивният съд е допуснал обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По аргумент за противното, когато обезпечението е било допуснато от първостепенния съд, но впоследствие то е било отменено от въззивната инстанция, определението на последната не подлежи на касационен контрол и представлява влязъл в сила съдебен акт. Във връзка с горното правно несъстоятелни се явяват инвокираните от търговеца частен жалбоподател доводи, че оставената без разглеждане негова частна касационна жалба била всъщност адресирана до ВКС молба с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: поради допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до лишаването на [фирма]-С. от възможност да участва в делото. Щом като гл. ХХІV ГПК е озаглавена „Отмяна на влезли в сила решения”, предмет на това извънинстанционно пр-во не може да са влезли в сила определения, постановени по реда на гл. ХХХІV от същия процесуален закон, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. В заключение, видно от петитумната част на оставената без разглеждане частна касационна жалба на [фирма]-С., обстоятелството, че „ГПК не предвижда възможност за отмяна на влезли в сила определения, аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК”, е било добре известно на подателя й и това опровергава напълно сега поддържаната негова защитна теза, че „решаващият състав на ВКС, Второ търговско отделение, следвало да съобрази, че подадената жалба, макар и озаглавена „Частна касационна жалба”, по съществото си представлява молба за отмяна по реда на Глава Д вадесет и четвърта на ГПК”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение