Определение № 1643 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 413/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С., подадена чрез процесуалния представител адв.Д. П. от АК-Пловдив срещу въззивното решение № 151 от 19.9.2022 г, постановено по гр.дело № 219/22 г на Апелативен съд-Бургас, в частта с която е потвърдено решение № 49 от 18.3.22 г по гр.дело № 181/21 г на Окръжен съд-Ямбол като предявения от касатора срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София иск по чл.432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП е отхвърлен за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 170 000 лв като неоснователен. В касационната жалба се подържа, че решението в отхвърлителната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Й..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“АД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С постановеното въззивно решение е прието, че на 4.6.2016 г около 16 ч на път I-7 в посока [населено място], към [населено място], обл.Ямбол, в участъка на кръстовището е настъпило ПТП, при което е настъпила смъртта на две лица, а още 4 лица са получили сериозни травматични увреждания.Единият от пострадалите- ищецът Б. А. К. е получил политравми- пет средни телесни повреди, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразили се в счупване на раменната кост на лявата ръка, в долния край в областта на лакътната става и в горния й край, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца, контузия на лявата половина на гръдния кош, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на три съседни ребра в лявата половина на гръдния кош, довело до трайно затрудняване движенията на снагата; счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-дълъг от 5-6 месеца.От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че тежката съчетана травма е засегнала главата, гърдите, горните и долни крайници на пострадалия и е привела детето в състояние на травматичен шок.Понастоящем обема на движение не е възстановен в пълна степен, налице са видими и груби белези от трамватичните увреждания и проведените оперативни интервенции.Ищецът е бил лекуван в „Пирогов“ в интензивно реаниматично отделение, в продължение на 5-6 месеца е бил на постелен режим, последван от дълъг период на рехабилитация.Психиката на детето е силно повлияна от инцидента, изпитвал е страх кошмари, безсъние, а белезите предизвикват срам пред връстниците му.С оглед гореизложеното съдът е преценил, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000 лв, като е отчетено и обстоятелството, че застрахователят доброволно е заплатил обезщетение в размер на 30 000 лв. В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формилуран е въпросът относно обстоятелствата и критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Представена е уеднаквена съдебна практика. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че така поставения въпрос е от значение за крайния изход на спора и е обусловил правните изводи на съда поради което по същия следва да бъде допуснат касационен контрол, с оглед преценка за противоречие на мотивите на въззивното решение с уеднаквената практика на ВКС, постановена по така формулирания въпрос. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение