Определение № 256 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 139/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Банков, против въззивно решение № 1081/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 2237/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2516/22.06.2020 г. по гр. д. № 17264/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Л. И. В. не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 6 448,28 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на електроенергия, за периода от 26.10.2017 г. до 25.10.2018 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?” и 2. „След отмяната на чл.1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително?”. Сочи, че съдът се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с приетото в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. по описа на ВКС, II т.о., a по втория въпрос в противоречие с приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.,както и в решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Л. И. В., чрез адв. Е. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - Про Продажби“ АД не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца. Посочил е, че по силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, /Обн. ДВ бр. 54/12г./съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът е приел, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество. Приел е, че извършената от дружеството проверка, обективирана в констативния протокол от 25.10.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл.49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, които от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г.на ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, поради което е приел, че към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 25.10.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила,както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на действащи правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно основание. Освен това дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулираният в изложението първи процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и др. Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ще бъде обсъден при решаване на делото по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.