Определение № 304 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 980/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на молителя /бъдещ ищец/ „Биосфера Фарм“ ЕООД, [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. С. Б. срещу определение № 159 от 06.03.2020г. по ч. гр. дело № 155/2020г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 1 въззивен състав в частта, с която е отменено определение № 25 от 20.01.2020г. по ч. гр. дело № 39/2020г. на Районен съд Костинброд и е обезсилена обезпечителна заповед от 20.01.2020г., издадена по ч. гр. дело № 39/2020г. на Районен съд Костинброд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане на частна жалба срещу определение за допускане на обезпечение, ако приеме молбата за обезпечение за основателна и определи парична гаранция? Следва ли в този случай въззивният съд да отмени допуснатото обезпечение от по-долния съд и да обезсили издадената и приведена в изпълнение обезпечителна заповед? Следва ли въззивният съд да допуска ново обезпечение и да издава нова обезпечителна заповед или трябва да отмени определението на по-долния съд само в частта за гаранцията и само ако не бъде внесена гаранцията, тогава да отмени допуснатото обезпечение и да се обезсили издадената обезпечителна заповед? Ответникът „Екопродукт“ ЕООД, [населено място], [община], област Силистра оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на въззивното определение по съображения, изложени в писмен отговор. Моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Процесуалният ред за обжалване на постановените в обезпечителното производство определения е уреден в разпоредбата на чл. 396 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ разпоредбата на чл. 396 ГПК е допълнена, като е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на определението, с което след отмяна на първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение въззивният съд допуска поисканото обезпечение - чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Посочената правна норма е създадена с оглед защита на ответника по молбата /ответника в обезпечителното производство/, който в противен случай не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка. Нито разпоредбата на чл. 274, ал. 3, нито разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК предвиждат касационно обжалване на въззивното определение, с което е отменено определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска/бъдещия иск без да е определена гаранция и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иска/бъдещия иск, но при внасяне на определена от съда парична гаранция. По отношение на ответника в обезпечителното производство предвидената в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК защита е израз на двуинстанционния характер на производството, докато по отношение на молителя двуинстанционното разглеждане на молбата за обезпечение се реализира чрез обжалване на първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на исканото обезпечение. С оглед двуинстанционния характер на обезпечителното производство молителят не разполага с процесуална легитимация да обжалва определението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение за допускане на исканото обезпечение, обезсилена е издадената обезпечителна заповед и вместо това е постановено допускане на обезпечение на иска/бъдещия иск при внасяне на определена от съда парична гаранция. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове - определение № 32/03.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2012г., І т. о., определение № 115/19.02.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 347/2014г., ІІ т. о., определение № 723/14.11.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3282/2014г., ІІ т. о., определение № 485/25.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1994/2015 г.,, I т. о., определение № 557/05.10.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015г., ІІ т. о., определение № 544/27.10.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2016г., ІІ т. о., определение № 597/02.11.2018г. на ВКС по ч. т. д. № 2372/2018г., II т. о., определение № 115/04.03.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2020г., II т. о. и други. В настоящия случай въззивното определение № 159 от 06.03.2020г. по ч. гр. дело № 155/2020г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 1 въззивен състав е постановено по повод подадена от „Екопродукт“ ЕООД /ответник по бъдещия иск/ частна жалба срещу определение № 25 от 20.01.2020г. по ч. гр. дело № 39/2020г. на Районен съд Костинброд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Биосфера Фарм“ ЕООД срещу „Екопродукт“ ЕООД за заплащане на сумата от общо 60 735,72 лв., от която сумата 50 618,06 лв. представлява сбор от неплатена цена по договори за продажба и доставка на стоки, за които са издадени фактура № [ЕГН]/15.05.2017г. за сумата 119,86 лв.; фактура № [ЕГН]/18.08.2017г. за сумата 8 938,86 лв.; фактура № [ЕГН]/06.09.2017г. за сумата 8 938,86 лв.; фактура № [ЕГН]/13.09.2017г. за сумата 8 938,86 лв.; фактура № [ЕГН]/03.05.2018г. за сумата 23 681,67 лв. и сумата 10 117,66 лв., представляваща мораторна лихва за посочените фактури за периода от 15.06.2017г. до 13.01.2020г., чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника в банки, лицензирани в Република България: „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо -американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, и в клонове на чуждестранни банки в Република България: „ИНГ Банк Н.В.“ - клон София, „Ситибанк Европа АД“ - клон България, „БНП Париба СА.“ - клон София, „Те-Дже Зираат Банкасъ“ - Клон София, общо до размера на бъдещите искове - 60 735,72 лв. С въззивното определение е отменено определението на Районен съд Костинброд, обезсилена е издадената обезпечителна заповед и вместо това е допуснато обезпечение на посочените бъдещи искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника в посочените банки, лицензирани в Република България общо до размера на бъдещите искове – 60 735,72 лв., при условие, че бъде внесена от молителя „Биосфера Фарм“ ЕООД по сметка на Софийски окръжен съд гаранция в размер на 6 000 лв. Определението на Софийски окръжен съд не попада в нито една о т гореизброените категории съдебни актове. С него не се потвърждава определение, преграждащо хода на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Въззивното определение в обжалваната от частния жалбоподател част не отговаря и на изискването по чл. 396, ал. 2 ГПК. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение