Определение № 1054 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 552/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №152 от 04.01.2010г. по гр.д.№359/09г. на Разградския окръжен съд, след частична отмяна на решение №249/08.10.09г. по гр.д.№1410/03г. на Разградския районен съд, допуснатият до делба недвижим имот е възложен на съделителя А. С. Г. и той е осъден да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете им. Въззивният съд е приел, че процесният първи етаж от жилищна сграда не следва да се изнася на публична продан, тъй като е налице основателна претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ за възлагането му на съделителя А. Г.. Въпреки че той е имал учредено право на надстрояване на втори жилищен етаж и е реализирал това право, построеното от него през 1981г. не е станало негова собственост, тъй като няма самостоятелен характер и е функционално свързано с първия етаж на сградата. Съдът се е позовал на приетата едва във въззивната инстанция при втората фаза на делбата експертиза, която е изяснила, че сградата е еднофамилна – на първия етаж са изградени сервизните помещения, кухнята и канализацията, а вторият етаж се състои от хол, салон и спалня. Приел е, че при това положение А. Г. няма собствено жилище, което да задоволява нуждите на семейството му, живял е в процесното жилище заедно с наследодателя С. Г. и отговаря на изискванията на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ за възлагане на това жилище. Другата съделителка с възлагателна претенция Ф. У. не е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството и затова този имот не може да и бъде възложен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. С. Г., А. С. Ч. и Ф. С. У.. В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос обаче не е посочен, не се сочи нито противоречива съдебна практика, нито се обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържат се оплаквания, че съдът не се е съобразил с влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което е прието, че първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект извън втория жилищен етаж; че собственик на втория етаж е А. Г.. По тази причина той не би могъл да претендира възлагане на първия етаж от сградата и този етаж следва да се изнесе на публична продан. Ответникът в производството А. С. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане от ВКС. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. С новия ГПК /ДВ бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./, е въведена нова процедура по допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд допуска до разглеждане по същество само онези жалби срещу въззивни решения, по които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния съд – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК; по който има противоречива съдебна практика – чл.280, ал.1, т.2, или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателят следва да формулира онези процесиалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са определящи за изхода на делото /т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ и да ги свърже с някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК. Както е разяснено в посоченото ТР на ОСГТК, касационният съд няма правомощие сам да извлича тези въпроси от жалбата, нито пък служебно да въвежда основания за допустимост на касационното обжалване. В настоящия случай жалбоподателите не са формулирали правните въпроси, по които считат, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване. Не е посочено в противоречие с коя практика на ВКС се е произнесъл въззивният съд – със задължителната или не, не е обосновано становището с какво произнасянето по конкретния правен спор ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо тази касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,