Определение № 116 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 104/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. А. против определение № 13280/19.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 11467/2011 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса при обжалване на решение по извършването на делбата, следва да се бъде определена на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата. Съдът е приел на това основание, че дължимата държавна такса се определя върху стойността на дела на жалбоподателя. В тази връзка, съдът е потвърдил определението на СРС, с което е върната въззивната жалба, поради невнасяне на дължимата и определена по описания по-горе начин държавна такса. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса, каква е дължимата държавна такса при обжалване на решение, постановено в делбеното производство, във фазата по извършването на делбата. По поставения правен въпрос е налице богата и еднородна практика на съдилищата, с която се приема, че доколкото при извършването на делбата, с решението се определя както стойността на всеки един дял, така и се определя дължимата държавна такса, при приключването на производството. Разпоредбата на чл.8 във вр. с чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е ясна и не подлежи на тълкуване. Съгласно тези разпоредби, дължимата държавна такса се определя върху стойността на дела, като при обжалване на решението, таксата се събира в половин размер от определената с решението държавна такса. В тази насока е и съдебната практика, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал., т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване, което предполага или липса на съдебна практика или наличие на правна норма, която е противоречива, непълна или неясна. Предвид изложеното, обжалваното определение на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия