Определение № 3852 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът Ж. М. М. иска изменение на определение № 869/28.02.2024 г. по настоящото дело в частта по разноските. Ответникът „Боил-БТ“ ООД възразява, че молбата е неоснователна. Молбата е от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и касаторът/ищецът е осъден да заплати на ответника по касация сумата 2 496.00 лв. – разноски пред настоящата инстанция, изразени в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС. Молбата по чл. 248 ГПК е обоснована с твърдения за прекомерност на адвокатско възнаграждение, а настоящият състав следва да се произнесе за предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото определението по чл. 288 ГПК е постановено в закрито съдебно заседание. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС, е разноска на ответника, която с определението по чл. 288 ГПК е възложена в тежест на ищеца. С касационната жалба той е отнесъл спора пред Върховния касационен съд и жалбата не е допусната до разглеждане (чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Неоснователно е позоваването в молбата по чл. 248 ГПК, че след като делото е разгледано и приключено в закрито съдебно заседание, отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде намалена, защото упълномощения от ответника адвокат не се е явявал в открито съдебно заседание, респ. не са разгледани неговите възражения срещу касационните основания, развити в отговора на касационната жалба. Адвокатското възнаграждение, вкл. ДДС, е уговорено и заплатено на 20.09.2023 г., а в писмения отговор от 19.10.2023 г. адвокатът на ответника е развил както съображения срещу предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и срещу касационните основания, т.е. правната и фактическа сложност на делото, проявена и в двете посоки, е критерият, по който настоящият състав е длъжен да прецени дали ответникът е надценил труда на своя адвокат. Адвокатското възнаграждение е платено предварително, преди и за изготвения отговор на касационната жалба, и не подлежи на връщане, защото делото е приключено във фазата по селекция на касационната жалба. Настоящият състав намира, че при четирите правни въпроса и обоснованите по всеки от тях предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК срещу въззивното решение по отхвърлените искове за незаконност на дисциплинарното уволнение на ищеца, за възстановяване на длъжността преди уволнението и за обезщетение за принудителна безработица за сумата 10 200 лв., при точно и мотивирано развитите касационни основания срещу въззивното решение – всичките по чл. 281, т. 3 ГПК, и при подробно развитите възражения в отговора на касационната жалба, включително при извършеното позоваване на многобройна и относима практика на Върховния касационен съд, възнаграждението от 2 080.00 лв., а с ДДС – 2 496.00 лв., не е прекомерно/не е уговорено в съществено отклонение на обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения за отнесените до касационната инстанция дела с подобна правна и фактическа сложност. Така направения разход от ответника има за причина поведението на ищеца, неоснователно отнесъл и до Върховния касационен съд правния спор по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, отхвърлени с въззивното решение. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и молбата по чл. 248 ГПК. При тези мотиви, съдът