Определение № 146 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2198/2013 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 586 от 21.12.2012 год. по гр.д.№ 724/2012 год. на Врачанския окръжен съд. С него съставът на ВрОС се е произнесъл по въззивната жалба на [фирма] срещу Решение от 28.06.2012 год. по гр.д.№ 856/2011 год. на РС-Бяла Слатина, постановено по предявени от акционерното дружество срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 6022.84 лв., за доставена електроенергия и 393.69 лв. обезщетение за забава. Становището на съдебния състав е, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. Страните по делото са търговци и сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.2 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.