Определение № 237 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пласека” ЕООД,чрез процесуалния му представител адвокат М. Д., срещу въззивно решение от 04.05.2018г. по гр. д. №7124/2017 г. на Софийски градски съд. Касаторът сочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Формулирал е следните правни въпроси: 1.Предвижда ли чл.117, ал.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ възможност правото на собственост върху електрически съоръжения да бъде придобито от потребител когато електрическа уредба не се изгражда с цел да захрани неприсъединен потребител, а по трасето на вече съществуващ електропровод се извършва реконструкция поради авария; 2.По силата на закона ли потребител придобива право на собственост върху електрически съоръжения по чл.117,ал.5 ЗЕ или е необходимо сключване на договор за присъединяване; 3.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата в тяхната съвкупност като изложи в мотивите си защо приема едни доказателства и отхвърля други; 4.Кога настъпва процесуална преклузия за представяне на доказателства във въззивното производство; 5.Допустимо ли е спорът да бъде разрешен по същество преди да се осъществи инициирана процедура по чл.151 ГПК. Твърди се наличие и на основанието по чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба „ЧЕЗ Разпределение България” АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. З., с писмен отговор по касационната жалба изразява становище относно липсата на основания за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решението № ІІ-69-188/2017г. по гр.д.№44062/2013г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от „Пласека” ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не е собственик на кабел „средно напрежение”, излизащ от ТП”Пъстрина 15” и захранващ ТП”База техническа развитие” – гр.Монтана. Въззивният съд е приел, че така предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не е собственик на процесния кабел е процесуално допустим. При искане за установяване по отношение на ответника, че ищецът не е собственик, т.е не е титуляр на вещно право, което е абсолютно, поради което то е противопоставимо на всеки, от съществено значение е обосноваването на правен интерес от исковата защита именно срещу конкретния ответник. Ответникът не претендира вещни права, които да конкурират правата на ищеца върху процесната вещ, а ищецът сам цели отричане на право, което твърди, че се твърди, че е негово. Ищецът обосновава правния си интерес от исковата защита с обстоятелството, че по силата на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, електрическите уредби средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, от каквато безспорно е част процесния кабел, се изграждат за сметка на този клиент и са негова собственост. Поради тази причина, при липса на друга уговорка като част от съдържанието на договора за присъединяване, при установяване по отношение на ищеца, че същият е собственик на съоръжението, разходите във връзка с неговото изграждане и поддържане, са за негова сметка. При отричане на това обстоятелство, като част от предпоставките за възникване на разходите за поддръжка на съоръжението, възможността за ищеца да възникнат разходи, произтичащи от правото му на собственост, възникнало по силата на закона с факта на изграждане на съоръжението, се отрича напълно. Ето защо е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост, тъй като наличието или отсъствието на спорното право в патримониума на ищеца е предпоставка за конкретно засягане на правната му сфера, изразяващо се в евентуално възникване на бъдещи вземания срещу него с титуляр ответника, в качеството му на разпределително предприятие, към чиято мрежа ищецът е присъединен по силата на договор. По съществото на спора въззивният съд е приел така предявения отрицателен установителен иск срещу правото на собственост на ищеца за неоснователен – т.е., че ищецът е собственик на вещта. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне поради евентуална недопустимост на решението, с оглед преценката за допустимостта на така предявения отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича своето право на собственост върху една вещ, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Поначало при уважаването на положителен иск за собственост силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право. При отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. В случая с отхвърляне на отрицателния установителен иск, насочен срещу правната сфера на самия ищец, се постига резултат на признаване на неговото право на собственост. Поставените от касаторите правни въпроси, касаещи съществото на спора, не следва да бъдат обсъждани в производството по предварителна селекция на касационните жалби. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.