Определение № 1827 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 714/02.05.2023 година, подадена по пощата на 27.04.2023 година, от Й. Н. Н., срещу разпореждане № 1755/10.04.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година. С обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд Варна е върнал подадената от Й. Н. Н. частна жалба с вх. № 1253/07.01.2023 година, насочена срещу решение № 2/05.01.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно като е поискана отмяната му. Й. Н. Н. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 20.04.2023 година, а подадената от нея частна жалба е вх. № 10 714/02.05.2023 година, като е подадена по пощата на 27.04.2023 година. Поради това и предвид правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 2/05.01.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година е обезсилено първоинстанционното решение № 2935/30.09.2022 година на Районен съд Варна, 31-ви състав, постановено по гр. д. № 11 176/2022 година с което А. Л. Г. e задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие над Й. Н. Н., да доближава Й. Н. Н. на по-малко от 30.00 метра, обитаваното от нея жилище находящо се в [населено място], [улица], ет.1, на по-малко от 30.00 метра, за срок от 3 (три) месеца и същият е осъден да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна глоба в размер на 200.00 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като в полза на Н. е издадена заповед за защита срещу домашно насилие, упражнявано от Г., като е прекратил производството по делото. Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че основният спорен момент по делото е свързан с допустимостта на молбата за защита и установяване на твърдяното обстоятелство, че е налице хипотезата на чл. 3, т. 2, пр. 2 от ЗЗДН, т. е., че страните са живели на съпружески начала, но вече са били разделени към 15.08.2022 година-датата на упражненото насилие. След като не било установено, че страните са съжителствали на съпружески начала, то не била налице хипотезата на чл. 3, т. 2, пр. 2 от ЗЗДН. Твърденията в молбата за защита не можели да бъдат подведени под някоя друга от изчерпателно изброените в чл. 3 от ЗЗДН хипотези. Затова молбата за защита била недопустима. Й. Н. Н. е подала частна жалба с вх. № 1253/07.01.2023 година срещу посоченото решение на Окръжен съд Варна, с която е поискано то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда за произнасяне по същество по депозираната въззивна жалба на А. Л. Г.-т. е. да се произнесе по съществото на спора. С разпореждане № 1235/09.03.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година жалбата е била изпратена за разглеждане на Апелативен съд Варна, който е препратил същата на ВКС. С разпореждане № 545/20.03.2023 година на Председателя на ІV г. о. при ГК на ВКС, постановено по преписка вх. № 2891/17.03.2023 година жалбата е била върната на Окръжен съд Варна за извършване на преценка относно осъществяването на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, евентуално за даване на указания на Н. за представяне на приподписано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, препис от което да бъде връчен на насрещната страна и за внасяне на държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВКС. Въз основа на тези указания е постановено обжалваното разпореждане № 1755/10.04.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав. С него подадената от Й. Н. Н. частна жалба с вх. № 1253/07.01.2023 година е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че въпреки, че е обезсилил решението на Районен съд Варна и е прекратил производството по молбата за защита срещу домашно насилие, решението на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН било окончателно и не подлежало на обжалване. С решението не се прекратявало въззивното производство, в който случай актът на съда подлежал на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, а производството по молбата за защита. Следвало да бъде прието, че въззивният съдебен състав погрешно бил посочил, че решението му подлежи на обжалване. С оглед на изложеното на първо място е неоснователно оплакването на Й. Н. Н., че при постановяване на обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд варна не се е съобразил с дадените с разпореждане № 545/20.03.2023 година на Председателя на ІV г. о. при ГК на ВКС, постановено по преписка вх. № 2891/17.03.2023 година. В последното са дадени две групи указания, като втората е при условията на евентуалност спрямо първата. На първо място съставът на Окръжен съд Варна е трябвало да извърши преценка относно осъществяването на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно тази разпоредба касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Идентично е положението и когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на изрична законова разпоредба. Затова в случаите по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК даването на указания по чл. 285, ал. 1 от ГПК е безпредметно. Такива указания могат да бъдат давани ако след извършената преценка съдът прецени, че жалбата не попада в приложното поле на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради тази причина в разпореждането на Председателя на ІV г. о. при ГК на ВКС е посочено, че указанията за отстраняване на нередовностите на частна жалба с вх. № 1253/07.01.2023 година трябва да бъдат дадени евентуално, т. е. ако въззивното решение на Окръжен съд Варна подлежи на касационно обжалване. В конкретния случай при спазване на дадените указания съставът на Окръжен съд Варна е извършил преценка относно осъществяването на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, при която е приел, че постановеното от него решение не подлежи на касационно обжалване. Решение № 2/05.01.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година е такова постановено във въззивно производство и при постановяването му съдът е упражнил правомощията си по чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК. В този случай изявлението на съда за прекратяването на производството е неразделна част от въззивното решение, а не представлява самостоятелен съдебен акт. Затова и не подлежи на отделно обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като отмяната на решението само в тази му част е безпредметна, ако обезсилването на първоинстанционното решение запази действието си. Двете части на въззивното решение-обезсилването и прекратяването са взаимно обусловени и свързани, като не могат да бъдат разделени. Касае се до две части на един съдебен акт, с който въззивният съд се произнася по въззивната жалба, поради което за тях намира приложение един и същи ред за проверка на валидността, допустимостта и правилността им. Тъй като се касае за въззивно решение реда за проверката е този по чл. 280 и следващите от ГПК, а не този по чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в какъвто смисъл са мотивите на т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Обратното би означавало по пътя на обжалване на определенията по чл. 274 от ГПК да се постигне отмяна на въззивното решение, което е недопустимо. Предвид на изложеното решение № 2/05.01.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година не може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а само по реда на чл. 280 и следващите от ГПК, но само ако не попада в ограниченията по чл. 280, ал. 3 от ГПК или касационното обжалване е недопустимо по силата на изрична законова разпоредба. В случая съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно, което означава, че то не подлежи на касационно обжалване. Същото по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влиза в сила от датата на постановяването си, като поражда предвидените в закона последици и не подлежи на преразглеждане по реда на касационното обжалване или отмяната. Поради това решение № 2/05.01.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година попада в приложното поле на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК и подадената срещу него частна жалба с вх. № 1253/07.01.2023 година подлежи на връщане. С оглед на изложеното подадената от Й. Н. Н., срещу разпореждане № 1755/10.04.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 2514/2022 година, частна жалба с вх. № 10 714/02.05.2023 година е неоснователно, предвид което разпореждането трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение