Определение № 2400 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. Л., чрез адв. Г. С., срещу определение № 1661/24.11.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 976/2025 г. на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение № 557/01.10.2025 г. по гр. д. № 808/2021 г. на Районен съд – Червен бряг и вместо това е постановено прекратяване на производството по делото поради това, че РС – Червен бряг не притежава международна компетентност да разгледа и реши спора между касатора и Л. З. по чл. 127, ал. 1 СК. В частната касационна жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал.1 ГПК не е формулиран. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 – очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответната страна по жалбата – Л. З., чрез адв. С. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Производството по гр. д. № 808/2021 г. на РС – Червен бряг е образувано по искова молба на М. Й. срещу Л. З. за разрешаване на спор за упражняване на родителските права по отношение на детето М. Л., неговото местоживеене, режима на лични контакти и издръжката. С писмо изх. № 16-02-15/21 от 22.02.2022 г. на Министерство на правосъдието на РБ (в качеството му на орган по чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца) районният съд е уведомен, че има подадена молба от Л. З. за връщане (чл. 8 от Конвенцията) на сина й от Република България в Република И. и по молбата е образувано дело пред Софийски градски съд. Предвид това, делото пред РС – Червен бряг е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК. Производството по гр. д. № 241/2022 г. на Софийски градски съд е приключило с решение № 1008/04.05.2022 г., влязло в сила на 03.10.2022 г., като с него е разпоредено връщането на детето М. Л. в държавата по обичайното му местопребиваване – Република И.. При тези данни първоинстанционният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 ГПК и следва производството по спора за родителските права да се прекрати, тъй като спорът е идентичен с приключилия пред СГС. Въззивният съд е посочил, че не е осъществен фактическият състав на основанието по чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като гр. д. № 808/2021 г. на РС – Червен бряг и гр. д. № 241/2022 г. на СГС са с различни предмети. По делото пред СГС е разгледан и решен спор по чл. 11, вр. чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, който е специален по отношение предмета на делото по чл. 127 СК и разрешаваните в него въпроси за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката му, режима на лични контакти с другия родител. Тези въпроси не са предмет и не са разглеждани в производството по гр. д. № 241/ 2022 г. на СГС, по което е разрешен спор за родителско отвличане на детето М. от бащата, под формата на незаконно задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права от страна на майката. Спорът пред СГС е с преюдициално значение за компетентността на националния съд (РС – Червен бряг) да разгледа исковете по чл. 127 СК при висящо дело за международно отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция. Компетентността на РС – Червен бряг в случая се счита отпаднала, поради наличието на влязлото в сила решение по чл. 11, вр. чл. 8 от Конвенцията. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 16 от Конвенцията, след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено, или в която е било задържано, не разглеждат по същество спора за правото да се упражняват родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция, или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението. В конкретния случай, с влязлото в сила решение по гр. д. № 241/2022 г. на СГС е разпоредено на основание чл. 3 Конвенцията детето М. да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване – Република И., с оглед на което българският съд не притежава компетентност да се произнесе по въпроса за упражняването на родителските права по отношение на детето. Компетентен да разреши този спор и всички други свързани с него въпроси е съдът в Република И., в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното му отвеждане от бащата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – този въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване в хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за които касаторът да е обосновал наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Цифровото посочване на тези норми в изложението, без надлежна аргументация и изведени правни въпроси, не може да обуслови достъпа до касационно обжалване. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правни въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното посочване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно само по себе си за да не се допусне касационният контрол (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – също не е налице. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона (материален или процесуален) или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното определение не се констатират такива тежки пороци на съдебния акт. Извън това, обжалваното определение не е очевидно неправилно, доколкото съгласно чл. 9 от Регламент 2019/1111 на Съвета, който съответства на чл. 10 от отменения Регламент Е0/2201/2003 г., в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, докато детето придобие обичайно в друга държава членка и а/ всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителските права, е приело отвеждането или задържането; или б/ детето е пребивавало в тази друга държава членка най-малко една година след като лицето, институцията или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителските права, е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето и детето се е установило в своя нова среда и е изпълнено поне едно от следните условия: i) в рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителските права е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето, не е била подадена молба за връщането му пред компетентните органи на държавата членка, в която детето е било отведено и задържано; ii) молбата за връщане, подадена от носителя на правото на упражняване на родителските права, е била оттеглена и не е била подадена нова в срока, определен в т. i) - в рамките на една година; iii) молбата за връщане, подадена от носителя на правото на упражняване на родителските права е била отхвърлена от съд на държава членка на основания, различни от чл. 13, първа алинея, б. б) или член 13, втора алинея от Хагската конвенция от 1980 г. и това решение вече не подлежи на обжалване по общия ред; iv) не е сезиран нито един съд, както е посочено в чл. 29, параграф 3 и 5, в държавата членка, в която детето е имало своето обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане; v) решение относно упражняването на родителските права, което не води до връщането на детето, е било постановено от съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане. В случая, регламентираните изключения, свързани с преминаването на международната компетентност по делото за родителската отговорност на съдилищата на държавата членка, в която детето е неправомерно отведено или в която е задържано (Република България), не са налице, поради което българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от бащата на детето искове по чл. 127, ал. 1 СК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна разноски за тази инстанция в размер на сумата 750 евро - адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната касационна жалба. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение