Определение № 60357 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2016/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260023 от 29.01.2021г. по гр.д. № 658/2020г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260042 от 25.09.2020г. по гр.д. № 2509/2019г. на Ловешки районен съд за допускане на съдебна делба между Н. Т. Б. и Р. Т. М. при равни квоти на ателие за творческа дейност, представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***** в [населено място], на [улица], етаж 6, с площ 42,21 кв.м., заедно с принадлежащото таванско помещение №1 и с 0,65737% идеални части от общите части на сградата. Касационната жалба е подадена от съделителката Р. Т. М. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се неправилност на съдебния акт и по-конкретно на изводите, че завещателното разпореждане на Т. М., направено в полза на жалбоподателката, не е произвело действие поради несбъдване на поставеното в него условие за „преждевременна и неестествена смърт” на завещателя. Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: може ли при ясно изразена воля в завещанието цялото имущество да бъде наследено от едни от наследниците, отбелязването в скоби „при преждевременна и неестествена” смърт да съставлява условие, при което завещанието да произведе действие. Този въпрос касаторът счита за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда и противоречие с практиката на ВКС, касаеща завещателни разпореждания с условие, но конкретна практика не посочена. Твърди се и очевидна неправилност на атакувания акт, обоснована отново с извода на съда, че завещателното разпореждане е направено под условие за преждевременната и неестествена смърт на завещятеля, който извод според касатора е в грубо нарушение на формалната и правна логика. Ответникът по жалбата Н. Т. Б. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Двете съделителки са дъщери и наследници по закон на Т. М. М., починал през 2017г. Установено е и не се спори, че наследодателят е бил собственик на делбения имот и че към момента на смъртта си е разведен. Спорът е съсредоточен относно действието на представеното от Р. Т. М. саморъчно завещание от 21.10.1993г., с което наследодателят й завещава цялото си имущество при „преждевременна и неестествена” смърт; отразено е в завещателното разпореждане, че то е продиктувано от дисхармоничните отношения във втория му брак, както и че при евентуален развод може да извърши промяна в наследствените отношения. Завещанието е оспорено от Н. Б. с възражение, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в” ЗН поради изложения в него мотив за съставянето му - дисхармонични отношения във втория брак на наследодателя, който мотив не съответства на добрите нрави и справедливостта; поддържа се и възражение за несбъдване на условието, под което е направено завещанието, както и евентуално възражение по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството. Въззивният съд е приел, че завещанието е съставено под условие - настъпване на насилствена, принудителна смърт на завещателя; условието се свежда до обстоятелствата, при които ще настъпи смъртта, което условие не е забранено от закона. Извършил е тълкуване на изявената в завещанието воля като е счел, че изразът „при преждевременна и неестествена” смърт несъмнено сочи на поставено условие, при сбъдването на което да прояви действие завещанието. Ако смъртта настъпи без проявление на посочените обстоятелства, то завещанието не поражда действие. По делото е приета медицинска експертиза, според която причина за смъртта на Т. М. е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на болестно състояние на сърдечния мускул, като няма данни за травматични увреждания или за насилие. С оглед на това съдът е намерил, че завещанието не проявява действието си, тъй като не се е сбъднало поставеното в него условие. По-нататък съдът е посочил, че „преждевременната и неестествена” смърт не е мотив на завещателя да извърши завещанието, а е условие на завещателното разпореждане. Изразеният в завещанието мотив е един - това са дисхармоничните отношения във втория брак и този мотив не противоречи на добрите нрави, поради което не би могъл да обуслови нищожност на завещанието /ако то бе произвело действие/. На основание на тези изводи съдът е допуснал делбата при равни квоти, въз основа на наследствените дялове, предвидени в закона - чл.5, ал.1 ЗН. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос: при ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от едно лице, извършеното отбелязване „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява ли условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие. Въпросът е определящ за изхода на спора, по него не се открива съдебна практика, а същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.