Определение № 2220 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 410/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение30.04.2025 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 410/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта по касационната жалба на “НИКОЛИ М“ ЕООД срещу въззивно решение № 260535/22.10.2024 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 4284/2021 г., в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на “НИКОЛИ М“ ЕООД против К. Ц. И. (починала в хода на възивното дело и заместена по реда на чл. 227 ГПК от К. Г. Д. и В. Г. Д., последният също починал и заместен по реда на чл. 227 ГПК от К. Г. Д.) за обявяване за окончателен на предварителния договор от 23.01.2007 г., с който К. И. е обещала на търговското дружество да му продаде 5.9 % ид. ч. от УПИ, находящ се в [населено място], район “Студентски“, и ВРЪЩА касационната жалба в тази ѝ част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в седмодневен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на ВКС. След влизане в сила на определението, делото да се докладва за преценка по чл. 288 ГПК на касационната жалба в останалата ѝ част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “НИКОЛИ М“ ЕООД, представлявано от управителя А. Л., чрез адвокат Т. В., срещу въззивно решение № 260535/22.10.2024 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 4284/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни В. Е. Д. и К. Г. Д., чрез адвокат Н. А., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. “НИКОЛИ М“ ЕООД е предявил субективно съединени искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както следва: срещу В. Е. Д. за обявяване за окончателен, сключеният между страните предварителен договор от 23.01.2007 г., с който В. Д. е обещала на търговското дружество да му продаде 24.77 % ид. ч. от УПИ, находящ се в [населено място], район “Студентски“; срещу К. Ц. И. (починала в хода на възивното дело и заместена по реда на чл. 227 ГПК от К. Г. Д. и В. Г. Д., последният също починал и заместен по реда на чл. 227 ГПК от К. Г. Д.) за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 23.01.2007 г., с който К. И. е обещала на търговското дружество да му продаде 5.9 % ид. ч. от горния имот. Исковете са отхвърлени. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иска против К. Ц. И. (заместена от К. Г. Д.), е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Налице е субективно съединяване на искове срещу обикновени другари, като цената на всеки иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Исковете са облигационни, граждански, като този против К. И. е с цена 2691,40 лв. (5,9 % ид. ч. от имот, чиято обща данъчна оценка е в размер на 45617,10 лв.). Всеки един от предявените и разгледани от въззивната инстанция искове има своя цена и е без значение какъв е техния сбор за възможността решенията, постановени по тях да подлежат на касационно обжалване. Исковете не са за собственост или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В заключение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба в обсъжданата част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът