Определение № 1766 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 370/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 19713/21.09.2022 г., подадена от Е. С. Д., чрез адвокат Я. С., срещу решение № 1110 от 29.07.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260027 от 05.11.2020 г. по т. д. № 16/2020 г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне иска на Е. Д. за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди над присъдената сума от 35 000 лв. до пълния заявен размер от 70 000 лв.

С първоинстанционното решение е осъдено, на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. С. Д. следните суми: 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 27.01.2020 г., до окончателното й изплащане; 2493.30 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер, съответно, от 70 000 лв. и 2612.90 лв.

Въззивният съд, сезиран с жалби и на двете страни – от Е. Д. в отхвърлителната част по иска за неимуществени вреди, и от застрахователното дружество в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 20 000 лв., е приел, че пред него е спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Не се спори и се установява от събраните доказателства, че И. Х. М., при управление на МПС – товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП на 15.08.2019 г., при което е причинил средна телесна повреда на Е. Д., изразяваща се в закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост. Към датата на ПТП застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ относно визирания товарен автомобил е било ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Съдът е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните в хода на съдебното производство. Приел е, че от него се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в закрито счупване на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение.

Намерил е, че първоинстанционният съд, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от Д. неимуществени вреди, като е отчел конкретни факти и обстоятелства. Отчетени са видът и характерът на уврежданията на лицето, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, продължил около 7-8 месеца, като е съобразено обстоятелството, че възстановяването към датата на експертизата все още не е завършило. Софийският апелативен съд е заключил, че размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. ППВС № 4/1968 г., като сумата от 35 000 лв. представлява справедливо обезщетение, с което се репатрират в относително пълен обем причинените на Д. неимуществени щети. Визирал е, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпените травми на здравето на ищцата. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на лицето и неговото увреждане. В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване на ищеца. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от Е. Д., са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и напредналата й възраст.

Съдът е изложил, че Д. е претърпяла счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движението на десния й крак за срок до 7-8 месеца. Тази контузия е довела до трайно обездвижване на ищцата и поставянето й в зависимост от чужда помощ при извършване на обичайните й ежедневни дейности за по-кратък период. Лечението е било оперативно с ендопротезиране, като по-интензивните болки са отшумели за период от около един месец. Несъмнено ищцата е преживяла болки и страдания, като през първия месец те са били с по-силен интензитет; през този период е чувствала силен дискомфорт. Търпяла е затихващи болки, дискомфорт и неудобство за период общо от около 7-8 месеца. За да приеме, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на чл. 52 ЗЗД, е в размер на 35 000 лв., Софийският апелативен съд е съобразил и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП – м. август 2019 г., и съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към същия период, доколкото съгласно практиката на ВКС нормативно определените лимити следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд в обжалваната част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли ВКС да уважи претенцията й за пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, по които, по становище на жалбоподателката, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство.

Е. Д. сочи, че въззивният съд не е изследвал трайните последици от травмите й, предстоящия й начин на живот, ограниченията, които тя следва да търпи, тяхното отражение върху психиката й.

Позовава се на противоречие на атакуваното решение по този въпрос с ППВС № 2 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 г.

2. Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение, в това число и социалните и икономически условия в страната, съответно и в каква степен ищецът се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените увреждания“, както и „времето, през което ще бъде принуден да търпи последиците от полученото увреждане“.

Жалбоподателката счита, че по този въпрос постановеното от САС решение противоречи на т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 785/2011 г. по гр. д. № 556/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. на ВКС, I. г. о., решение № 49/2014 г. по гр. д. № 5055/2013 г. на ВКС, тъй като не са обсъдени и преценени обстоятелства, указани в тази практика.

3. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и отчитат ли се инфлационните процеси, и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва с инфлационния процес.

Сочи се противоречие с решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 526/03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. ВКС, IV г. о.

Според Е. Д. въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като Софийският апелативен съд е извършил грубо нарушение на процесуалните норми на защита, с приемането и разглеждането на неимуществените вреди, ограничени като срок на медицинския възстановителен период; същият е извел изцяло формалистични правни изводи относно евентуалното й бъдещо възстановяване, ограничил е същото само до медицинския възстановителен период, не е отчел всички промени, които настъпват и ще настъпят в начина й на живот, докато е жива.

Счита, че решението противоречи и на съдебната практика за присъждани обезщетения срещу застрахователни компании за такъв вид увреждания.

От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира атакуваното пред него решение за валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

Не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване по третия въпрос от изложението досежно инфлационните процеси. По него не се констатира противоречие с приетото в двете визирани от жалбоподателката решения на ВКС. Същите са изцяло неотносими към въпроса дали се отчитат инфлационните процеси и дали следва да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва с инфлационния процес.

В останалата част въпросите могат да бъдат обобщени и уточнени по следния начин: Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на обезщетението. По този въпрос ППВС № 4/23.12.1968 г., т. ІІ и установената трайна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (напр.: решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., решение № 144/01.10.2012 г. по т. д. № 196/2012 г., ІІ т. о., решение № 49/24.06.2013 г. по гр. д. № 5055/2013 г., ІІІ г. о., решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г., ІV г. о., решение № 22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., ІІ т. о.), приемат, че размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на съвкупната им оценка да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

В случая въззивният съд е взел предвид съществените релевантни за спора обстоятелства. Действително, същият не е обсъдил изрично някои от фактите, имащи значение при определяне размера на обезщетението - обстоятелството, че повече от 2 години след ПТП Е. Д. се придвижва с бастун и изпитва болки и изтръпване в крака, който период, заедно с възрастта на пострадалата, поставя под съмнение пълното възстановяване стабилността на походката й; не е съобразил, че тя преди инцидента е нямала сериозни здравословни проблеми, била е подвижна и активна в ежедневието си, грижила се е за възрастната си (над 95 г.) майка, а понастоящем е принудена да излиза рядко от вкъщи и се движи със затруднение, което влияе негативно на психиката й, до състояние на депресия. Този пропуск на съда, обаче, не обуславя допускане на касационно обжалване на решението му, тъй като не рефлектира върху правилността на съдебния акт - определеният от Софийския апелативен съд размер на обезщетението за неимуществени вреди (35 000 лв.) се явява адекватен на установените болки, страдания и неудобства, преживени от Е. Д., и е съобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД, както и с установената съдебна практика.

Насрещната страна има право на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,