Определение № 400 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 458/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по КЖ от пълномощника на К. М. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 173 от 09.12.2022 г. по в.т. дело №238/2022 г. на АС- Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д. № 249 /21 на ОС-Русе, с което е бил отхвърлен искът на същия за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в “Комфмел Консултинг“ ООД от 17.08.2021 г. за изключването му като съдружник и последиците от това. Навеждат се оплаквания за неправилност: съдът неправилно е приложил материалния закон-чл.126 ал.3, т.3 ТЗ като е възприел съответните действия на съдружника-ищец като такива, предприети във вреда на ответното ООД и е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при разпределение на доказателствената тежест относно установяване на релевантните за спора факти. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК -несъответствие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК относно приложимостта на санкцията по чл.126 ал.3, т.1 ТЗ за съдружник, който е действал в качеството на пълномощник на управителя на ООД; за приемане от страна на въззивния съд, в разрез с правилата за разпределение на доказателствената тежест, за установени на определени факти от значение за спора; за значението на отсъствие в поканата за ОС на съдружниците в ООД на точния размер на вредите на дружеството и конкретните действия от които тя произлиза, как се разпределя доказателствената тежест за това дали конкретно действие на съдружника е във вреда на дружеството; относно това дали определени факти могат да се определят за настъпили само въз основа на показанията на заинтересувани от изхода на спора свидетели; следва ли в хипотезата, в която конкретните действия на изключения съдружник са били приети от управителя без забележки, да бъдат основание за прилагане на чл.126 ал.3,т.3 ТЗ по отношение на такъв съдружник. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност, изразяваща се в допускане на писмени и гласни доказателства след изтичането на преклузивните срокове за това. Ответникът по КЖ в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и е постановено по неоценяем иск намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе в съответните обжалвани части, въззивният съд е изложил следните съображения: По делото не се спори, че в периода 18.06.2014 г. – 20.08.2018 г. съдружникът К./ищец по иска по чл.74 ТЗ/ е бил упълномощен с пълномощно с нотариална заверка от управителя на дружеството– негов баща: да го представлява при извършване на търговската дейност на дружеството с всички права на управителя, в отношенията с всички трети лица, като да извършва всякакви правни и фактически действия, каквито намери за необходимо, вкл. разпоредителни, без каквито и да било ограничения, да извършва всякакви банкови операции по влогове и сметки без ограничение, да договоря сам със себе си. След 20.08.2018 г. управителят е оттеглил пълномощното за представителство пред ПИБ АД и От приетата графологична експертиза е установено, че подписите върху двата договора, сочени като увреждащи дружеството, не са положени от соченото в тях лице М. Д. К. и че подписите от негово име са положени/изпълнени от едно лице. Управителят М. К. е починал през 2021 г., като след смъртта му за управител е избрана М. К. А. – негова внучка и дъщеря на ищеца К., вписана в ТРРЮЛНЦ на 05.04.2021 г. Ищецът е бил съдружник в „Комфмел Консултинг“ ООД и с атакуваното с настоящия иск решение от проведено на 17.08.2021 г. ОС на съдружниците на дружеството, е изключен като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ поради извършването на действия против интересите на дружеството, изразяващи се в множество правни и фактически действия през периода 2014 – 2019 г., ощетили финансово дружеството с над 70 000 лв. Конкретните действия са усвояването на парични средства за осребряване на фактури и за покупка на стоки и услуги, несвойствени за дейността на дружеството, и сключването като пълномощник на дружеството на неизгодни договори с „КМК Консулт“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е именно съдружникът и в ответното дружество К., по които договори дружеството е заплащало суми без реалното предоставяне не стоки или услуги. Ответното ООД се е позовало на два такива договора, а именно: договор от 29.12.2015 г. за наем на лек автомобил марка БМВ Х4, посочен като „товарен автомобил“, по който дружеството е наело автомобила от „КМК Консулт“ ЕООД и договор за софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг оборудване от 05.05.2017 г. Преди провеждане на ОС на К. било е връчено предупреждение за изключване, в което е отразено, че след извършените промени в дружеството на основание решенията на ОС на съдружниците от 11.05.2021 г., е ревизирана дейността му през последните пет години и е установено, че същият в качеството му на съдружник, действащ като пълномощник на управителя, е извършил действия в директен ущърб на имуществените интереси на дружеството. Като увреждащи са посочени двата договора с „КМК Консулт“ ЕООД, които привидно са били подписани от управителя М. К., но подписът не бил негов и е изразено предположение, че той не е знаел за сключването на тези договори и плащанията по тях. Изложено е, че по първия договор наетият автомобил е използван като личен автомобил на ищеца К., а не е предоставен за ползване на дружеството, което е притежавало автомобил и реално не е имало нужда от друг. „Комфмел Консултинг“ ООД заплащал не само договорения наем, но и всички разходи, консумативи и застраховки за него, като отделно заплатените по фактури количества горива били в обем, който било невъзможно да бъде разходван от собствения на дружеството и наетия автомобили. За втория договор е посочено, че услугата по него не е била предоставяна на „Комфмел Консултинг“ ООД, защото дружеството е ползвало такава услуга от доставчика на оборудването, но същевременно ежемесечно е заплащало абонаментна такса. По отношение на разходването на парични средства за покупка на стоки и услуги, несвойствени за дейността на дружеството, са посочени закупуването на перилни препарати, огромно количество пишещи средства, очила за работа, сувенири, текстилни продукти от доставчик на спално бельо, сервизи за хранене и др. Безспорно е, че двата процесни договора са прекратени, считано от м.09.2018 г. От заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че по договора за наем е заплащан наем до м.08.2018 г. вкл. в общ размер за периода 23 040 лв. Вещото лице излага, че за периода 01.01.2016 г. – 05.12.2019 г. са издадени фактури за закупено дизелово гориво в размер на 23 145.46 лв., но не е възможно разграничаване на разходите за всеки един от двата автомобила на дружеството – собствения и наетия. Представени са 4 бр. пътни листи за наетия автомобил с посочени в тях водачи управителят М. К. и още три лица от които разпитани като свидетели двама от тях отричат някога да са управлявали същия. Дават показания, че са виждали на територията на фирмата, лек автомобил марка БМВ Х4, управляван от ищеца К., и са мислели, че е негов. По договора за софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг оборудване експертизата е установила, че е заплащана месечна абонаментна такса от 01.06.2017 г. до 01.08.2018 г. вкл. в общ размер за периода 19 800 лв. По отношение поддръжката на боулинг залата св. И. дава показания, че от години той се занимава с техническата поддръжка на боулинг залата – ремонт на машини, хардуер на компютрите, но не и със софтуера на боулинга, който се поддържал от турската фирма, монтирала боулинга. Тя само веднъж сменила софтуера, може би 2017/2018 г. Не се спори, че извършените във връзка с двата договора стопански операции са надлежно осчетоводени и са отразени в приетите от ОС на съдружниците ГФО, които включват счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите. Тази фактическа обстановка е била възприета от първоинстанционния съд, който въз основа на нея е формирал правен извод за наличието на материалните предпоставки за изключване на К. К. като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ – поради действия срещу интересите на дружеството и съответно, за неоснователност на предявения от него иск за отмяна на решението на ОС на съдружниците. Въззивния съд е изложил своите съображения, че основание за изключване на съдружник в хипотезата на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ са осъществени виновно от него правни и/или фактически действия, които нарушават общото изискване за лоялност, създават пречки за нормалната дейност на дружеството, компрометират доброто му име и престиж или засягат имущественото му състояние, като реално настъпили имуществени вреди за търговеца не са елемент от фактическия състав на нормата. В случая, според въззивния съд, е било безспорно установено, че за периода на сключване на двата договора в полза на ищеца е имало надлежно учредена от управителя на „Комфмел Консултинг“ ООД представителна власт по общо /генерално/ пълномощно, позволяващо му да представлява дружеството с „всички права на управителя“, като организира дейността му и сключва всякакви сделки. Съдът е счел, че договорите са сключени от „Комфмел Консултинг“ ООД чрез К., което е логично предвид обстоятелството, че облагодетелстват едноличното му дружество „КМК Консулт“ ЕООД, но дори и хипотетично те да са сключени за сметка на дружеството от друго лице без представителна власт, те са потвърдени от последния, видно от последващото им продължително изпълнение. При сключване на договорите ищецът е действал в изпълнение на мандатното правоотношение с дружеството и в рамките на предоставената му неограничена представителна власт, която включва и право по чл.38 ал.1 ЗЗД. При липсата на такова упълномощаване съдружникът не може да сключва договори, обвързващи дружеството, а това е правомощие единствено на управителя. Съдът изрично е приел, че общото пълномощно не превръща съдружника в управител и за сключените от него по пълномощие сделки, чиито последици настъпват в правната сфера на дружеството, не може да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност на основание чл.145 ТЗ. Сключените по пълномощие сделки рефлектират пряко върху отговорността на управителя спрямо дружеството, която произтича от нарушения на задълженията му да организира и управлява добре дейността му, вкл. при възлагане на мандат да избере добросъвестно лице, да контролира изпълнението по мандата, да не допуска неоправдани разходи, загуби, липса на материални активи и парични средства. В този смисъл принципно е счетено за основателно възражението на ищеца, че за процесните сделки „Комфмел Консултинг“ ООД е могло да търси имуществена отговорност от бившия управител, ако е считало, че те са причинили вреди на дружеството. Обстоятелството обаче, че не е търсена отговорност от управителя, не означава, че съдружникът не носи пред дружеството отговорност на собствено основание за действията, извършени по мандатното правоотношение и съответно, че не може да бъде санкциониран с изключване в случай, че тези действия са били предприети против интересите на дружеството. Според изложеното от въззивния съд, представителят по пълномощно и едновременно с това съдружник, е носител на задълженията да съдейства за осъществяване на дейността на ООД и в действията си да се ръководи от интересите на дружеството. Съдът е обобщил, че и при мандатното правоотношение, и при членственото правоотношение, налице е задължение за лоялност и съобразяване на поведението си с чуждия интерес, което означава, че ако ищецът в случая е договарял във вреда на дружеството по упълномощителната сделка, то, като съдружник, е действал против интересите на дружеството. Преценката дали ищецът е релевирал виновно противоправно поведение, съставляващо нарушение на задълженията му като съдружник в хипотезата на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ и съответно адекватна ли е наложената му санкция „изключване“, следва да се извърши при съобразяване само на действията му във връзка със сключените от него два процесни договора. В отправеното до него предупреждение за изключване и в атакуваното решение на ОС е посочено и друго нарушение, изразяващо се в „извършване на необосновани плащания при покупки на стоки и услуги, които са несвойствени за дейността на „Комфмел Консултинг“ ООД, но същото не е конкретизирано в достатъчна степен със своите обективни и субективни признаци, при което не дава възможност нито на съдружника да реализира защитата си срещу вмененото му нарушение, нито позволява на съда да провери извършването му. За договора за софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг оборудване от 05.05.2017 г. съдът не счита, че запълва хипотезата на действия против интересите на дружеството. Видно от предмета му, този договор е за абонаментно обслужване на боулинг машини, боулинг монитори и ПОС боулинг, с каквито не е спорно, че е оборудвана боулинг залата на дружеството, и съответно договор с такъв предмет има основание предвид необходимостта от софтуерна и хардуерна поддръжка. „Комфмел Консултинг“ ООД не твърди и не представя доказателства да е съществувал договор с идентичен предмет с друг правен субект, вкл. с дружеството доставчик на боулинг оборудването. Обстоятелството, че има служител, който извършва техническо обслужване на боулинг машините, не изключва нуждата от сключения договор, като освен това този служител посочва, че не извършва софтуерна поддръжка. С оглед естеството на договора – за абонаментно обслужване – от факта, че по време на действието му не е предоставена услугата по него, не следва липса на основание за сключването му или икономическа неизгодност на договора. Услугата подлежи на предоставяне при възникване на необходимостта от нея, т.е. както е договорено в чл.8 – при уведомяване за възникнали повреди и дефекти в машините, а по делото не се твърди да е имало основание за предоставянето й. Съдът счита, че със сключването на договора от 29.12.2015 г. за наем на лек автомобил марка БМВ Х4 ищецът е действал против интересите на дружеството. Безспорно, с оглед даденото му пълномощно, той е имал правото по чл.38 ал.1 ЗЗД да договаря от името на дружеството с друго дружество, на което е законен представител, но чл.40 не допуска споразумяването да е във вреда на представлявания. Негова е била доказателствената тежест в процеса да установи, че е била налице разумна фактическа причина за наемане на втори автомобил и че наетият такъв е използван за изпълнение на дейности на дружеството. Тези факти не са доказани по делото, а напротив – опровергават се от събраните доказателства. Дружеството притежава собствен лек автомобил, който е бил използван във връзка с дейността му, като е управляван от различни служители. Те не са знаели, че управляваният единствено от К. втори автомобил БМВ Х4, обслужва дружеството, а са считали, че е негов личен. При наличието на изправен автомобил, според съда, не е имало основание за наемане на автомобил, който да се предостави за ползване на съдружник при осигуряване и на всички необходими за това консумативи, дори и на този съдружник да е възложено по пълномощие да организира и да се грижи за дружествените работи. Освен това, ищецът не е ангажирал доказателства, че е ползвал автомобила във връзка с дейности на дружеството, каквито биха били например командировъчни заповеди и пътни листи. Дори и да се приеме, че той е ползвал автомобила и за служебни цели, не би могло да бъде направено разграничение кога ползването е било по работа на „Комфмел Консултинг“ ООД, кога за лични нужди, кога във връзка с дейността на дружеството-наемодател, предвид качеството на К. на управител на последното. Така, според съда, от сделката единствено облагодетелствано е „КМК Консулт“ ЕООД, което получава наемна цена от „Комфмел Консултинг“ ООД срещу използването на собствения му автомобил от собствения му управител. Същевременно сделката засяга патримониума на дружеството- наемател, като намалява паричните му активи с разходите за наем и консумативи. Ето защо, според съда, в разглеждания случай извършеното правно действие е това укоримо от закона активно поведение на съдружника, което съставлява действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ., което се явява основание за изключването му от дружеството на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ. Следователно така наложената санкция е адекватна на извършеното нарушение, значимо за интересите на дружеството. Относно наличие на посочените в изложението към КЖ основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че от съдържанието на изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, въпросите, посочени от касатора и възпроизведени по-горе, че правен такъв се явява само този за приложимостта на санкцията по чл.126 ал.3, т.1 ТЗ за съдружник, който е действал в качеството на пълномощник на управителя на ООД и като такъв е извършвал действия против интересите на ООД, в което е членувал. По отношение на този въпрос, на който въззивния съд е дал положителен отговор в рамките на конкретните за настоящия спор факти, липсва несъответствие с практиката на ВКС /посочените в изложението решения по чл.290 ГПК в т.ч. и Р №.56/08.09. 2010 година по т.дело № 472/2009 г. На Второ т.о. на ВКС/, доколкото с последното съставът на ВКС е изразил становище, че съобразно разпоредбата на чл. 145 от Търговския закон, управителят отговаря за причинените на дружеството вреди като отговорността му е договорна и се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3,т.1- т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде анжгажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник. Настоящият спор, обаче касае именно отговорността на редовия съдружник и неговите лични действия по отношение интересите на дружеството, поради което и липсва противоречие приетото от ВКС по посоченото дело, с оглед на което и не е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Останалите въпроси от изложението представляват оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на произнасянето на съда въз основа на конкретните факти и доказателства по спора, а не правни въпроси, т.е. такива по тълкуването и приложението на конкретно посочени правни разпоредби на закона. Ето защо, доколкото същите не са по естеството си правни въпроси, то по отношение на тях не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Относно позоваването на очевидна неправилност на обжалваното решение: За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към двете КЖ липсват оплаквания в тази насока, на които да се основава искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК. От друга страна изложените в самите КЖ оплаквания за допуснати нарушения на процедурните правила при разпределение на доказателствената тежест за част от фактите и необоснованост на изводите на съда относно интерпретацията на доказателствата по отношение на това, в чия полза бил ползван отдадения под наем автомобил не попадат в обхвата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото преценката за тяхната основателност изисква изследване и нов анализ на фактите, релевантни за спора и няма как да се установи само от съдържанието на обжалвания акт. От гореизложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито съгласно чл.280 ал.2 ГПК, нито по чл.280 ал.1 ГПК. В полза на ответната страна „КОМФМЕЛ КОНСУЛТИНГ“ ООД ЕИК[ЕИК] следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 3 500 лева- договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложените договор от 17.02.2023 г., пълномощно от същата дата и платежно нареждане за кредитен превод от същата дата. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение