Определение № 167 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК. С молба вх. Nо 2969 от 19.03.2012 година адв.А. С.- САК, като процесуален представител на търговско дружество [фирма] С., представлявано от К. М. е поискала да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за защита в касационното производството. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно- с подаденото писмено възражение по чл. 278 ал.1 ГПК и са в размер на 1000 лв., съобразно документите по делото. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 98 от.02.03.2012 година по гр.д. Nо 74/2012 година на ВКС-II отд. касационното производство, образувано по касационната жалба вх.Nо 60368/29.06.2011 година на Й. И. Х. от [населено място] чрез адв. Д. М. -САК срещу Решение от 16. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14 738 /2010 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, с което, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила Решение Nо I-043/19.07.2010 г. по гр. д. Nо 20 725/2003 г. на РС-София, по отхвърлените положителни установителни искове по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с които е искала да установи, че е собственик на недвижим имот- западна реална част, с площ от 202 кв.м. от имот пл. Nо *, кад.л. 540 по КП от 1993 година на [населено място],[жк], а по РП от 1997 година представляващ УПИ *, на основание земеделска реституция, е прекратено на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Определението, като необжалвано, е влязло в сила на 20.03.2012 година. В касационното производство търговско дружество [фирма] С.., като ответник по касация е представлявано от адв. А. С.- САК от чието име, като п-к в срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор, с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Направено е и искане за присъждане на разноски за касационното производство, като е представен, на л. 45 от съдебните книжа Договор за правна защита и съдействие Nо 0085097/ 05.10.2011 година за заплатен адвокатски хонорара за сумата 1000 лв. / хиляда лева./ Като прецени искането на молителя във връзка с данните по делото, ВКС намира, че молбата може да бъде уважена само отчасти. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Няма спор, че ответникът по касация може да има право на разноски и при прекратяване на делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че искането е направено в срок, установено е по размер и следва да бъде уважено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия