Определение № 1002 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 756/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. К. и А. П. Б. срещу определение №1393 от 20.12.2023 г. по т.д.№320/2023 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. П. К. и А. П. Б. срещу решение от 30.09.2022 г. по в.гр.д.№3948/2021 г. на СГС. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че делото не е търговско, тъй като страните не са търговци и не извършват търговска дейност по занятие, а процесният запис на заповед обезпечава сключен между физически лица нетърговци за задоволяване на собствени нужди договор за заем. Ответниците по частната жалба не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение е постановено по търговско дело. Посочил е, че предмет на разглеждане от въззивния съд е иск за вземане с произход запис на заповед – абсолютна търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, независимо, че сключването й е между физически лица. Ето защо и тъй като цената на иска е под 20 000 лв., т.е. под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК минимум, е достигнал до извод, че решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, като претендираното от ищците /физически лица/ срещу ответниците /също физически лица/ вземане, респективно възникналият между страните спор, произтича от абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ /запис на заповед/, което обстоятелство обуславя и търговския характер на делото. Този характер не зависи от липсата на търговско качество на лицата, сключили абсолютната търговска сделка, както и от вида на сделката, обезпечена с процесния запис на заповед /предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, като при въведено твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото/. В този смисъл и тъй като в конкретната хипотеза разпоредбата на чл.113, изр.2 от ГПК е неприложима, а размерът на цената на иска е под 20 000 лв. /размерът на цената на иска е търсената сума – в случая 5 000 евро, като прибавянето на изтеклите лихви след предявяване на иска по чл.422 от ГПК, който се счита предявен от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не се смята за увеличение на иска и не влияе върху размера му/, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение