Определение № 230 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на ищцата Е. В. С.-Н. чрез процесуален представител адвокат П. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 10227/2009 г., с което е оставено в сила решение на СРС, 43 състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против М. М. С., Методи П. Н. и Е. Е. Н. за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие от страна на В. Н. С. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против Методи П. Н., за разваляне на този договор, както и за размера на идеалната част /1/16 ид. част/, за която е уважен иска на Е. В. С.-Н. против Е. Е. Н. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с посочения по-горе нотариален акт. Ответникът Е. Е. Н. чрез процесуален представител адвокат М. К. е обжалвал въззивното решение в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е постановено разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. за 1/16 ид. ч. от процесния недвижим имот. Касационните жалби са подадени от заинтересовани срещу постановен от въззивен съд съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 163/10.02.2011 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по касационна жалба от Е. Е. Н. чрез процесуален представител адвокат М. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 10227/2009 г., в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е постановено разваляне на процесния алеаторен договор в частта, с която В. Н. С. е прехвърлил на Е. Е. Н. 1/16 идеална част от процесния апартамент по материалноправен въпрос, свързан с посоченото в пункт първи от договора, касаещо отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един приобретели-длъжници-солидарна ли е, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед Р. № 1173/4.12.2008 г. по гр. д. № 3686/2007 г., ВКС, ІV г. о. Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира, че посоченият правен въпрос е по тълкуване на материалния закон и се решава противоречиво от съдебни състави на ВКС с решения, постановени на основание чл. 290 ГПК вр. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по сходни откъм фактическа и правна страна с този по настоящото дело случаи, когато по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане приобретателите са двама, а неделимото алеаторно задължение се изпълнява само от единия, така че кредиторът е удовлетворен /Р. № 241/10 г. по гр. д. № 1476/09 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 675/10 г. по гр. д. № 972/09 г., ВКС, ІV г. о./. В първото от цитираните решения на ВКС е прието, че кредиторът може да развали договора с длъжника, който не изпълнява на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а във второто – че кредиторът няма това право, защото спрямо неделимите задължения се прилагат без отклонение правилата за солидарните задължения, според които изпълнението на единия солидарен длъжник освобождава и другия спрямо кредитора-чл. 123, ал. 1 ЗЗД, а отношенията между изпълнил и неизпълнил длъжници се уреждат съобразно чл. 127 ЗЗД. В тази връзка съдът взе предвид, че с определение № 150/10.06.2011 г. по гр. д. № 1504/2010 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, ІІІ-то г. о. в производство по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е констатирано противоречивото разрешаване на посочения въпрос от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, че е налице хипотезата на чл. 292 ГПК и е предложено на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, може ли кредиторът да развали договора с другия длъжник поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД или няма това право, поради съответно приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото задължение за издръжка и гледане, предмет на алеаторния договор на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Посоченият правен въпрос е идентичен с материалноправния въпрос, за разрешаването на който по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалба от ответник Е. Е. Н., поради което са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК. Предвид изложеното, следва да се отмени протоколното определение, с което е даден ход на делото за разглеждането му по същество на спора и производството по делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение