Определение № 433 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на Е. С. И. срещу въззивно решение № 228 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 639 /2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която с него е потвърдено решение на Районен съд Павликени, с която на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот – жилищно помещение и е потвърдено допълнително решение в частта за разноските. Въззивното решение не е обжалвано и е необжалваемо в частта, с която е разгледана претенция по сметки за сумата 1231.65 лева, в тази част то е влязло в сила. Насрещната страна И. С. И. оспорва наличието на основание за допускане до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Производството е по извършване на съдебна делба. До делба са допуснати жилищен етаж, индивидуализиран от съда и гараж. Ж. имот е неподеляем, от него не могат да се обособят две самостоятелни жилища. Няма претенции за поставянето му в дял. Без съгласието на страните съдът не може да извършва разпределение на различни по вид, предназначение и стойност обекти (каквито са жилището и гаражът), защото съделителите биха били поставени в неравностойно положение, а липсва съгласие на съделителя Е. И. (жалбоподател в касационното производство) за обособяването на разнородните по вид обекти в самостоятелни дялове. Въззивният съд е приел, че жалбата на Е. И. срещу допълнителното решение, постановено на основание чл.250 ГПК по разноските е неоснователна: предявената от този жалбоподател сметна претенция е била частично оттеглена от него, при което производството в тази част (оттеглената) е било прекратено. Направено е искане от другата страна за присъждане на разноски поради прекратяването на производството в тази част. Видно от представения договор за правна помощ, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за предявяване на сметната претенция възлиза на 700 лева. С оглед на това и съобразно чл.78,ал.4 ГПК правилно районният съд е присъдил в полза на ответника сумата 583.42 лева. С касационната жалба се иска отхвърляне на иска за делба на имота с твърдение, че жалбоподателят е заплатил на брат си (ищеца) сумата за неговия дял и е станал собственик на делбените имоти. Наведен е и довод, че вещото лице в първоинстанционното производство неправилно е оценило имота – че оценката е завишена и неправилно е отказана друга. Жалбоподателят е навел и довод за неправилност на въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено допълнителното решение за присъждане на разноски, защото не е посочено какви суми са пратени по всеки от съединените искове по сметки. Във връзка с тези доводи са изведени въпроси, за които жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не обосновава това допълнително основание съгласно приетото в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са следните: • При събрани доказателства за заплащане на стойността на дела на другия съсобственик, следва ли имотът да бъде изнасян на публична продан? Въпросът не е обуславящ: не са наведени твърдения от страна на жалбоподателя и не са събрани доказателства за сключване на сделка между съделителите за прехвърляне на дял след допускането на делбата. • Трябва ли имотът да бъде възложен в дял на съсобственика, който живее в него? Въпросът не е обуславящ: посоченото обстоятелство (че съделител живее в имота) има значение при направено искане за възлагане (по чл.349,ал.2 ГПК), такова не е направено от жалбоподателя, нито от другия съделител, вместо това е поискано имотите да бъдат изнесени на публична продан. Освен, че в преклузивния срок не са поискали възлагане на жилищния етаж и гаража, в устните състезания и двамата съделители са поискали от районния съд „имотът да бъде изнесен на публична продан“ (в с.з. на 28.02.2019 г., л.187). • При направено оспорване на оценката на имота в първа инстанция и направено искане с жалбата за допускане на нова експертиза, следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза? Въпросът не е обуславящ: нито една от двете страни не е оспорила приетото в първоинстанционното производство заключение (не е твърдяла да е необосновано или неправилно (чл.201 ГПК). И двете страни са поискали да се приеме (в с.з. на 22.01.2019 г., л.181,стр.2) и в следващото съдебно заседание след изричен въпрос на съда дали имат нови доказателствени искания (в с.з. на 28.02.2019 г., л.186,стр.2) и двете страни са заявили, че нямат други доказателствени искания. • Следва ли да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение при частично оттегляне на обективно съединени искове, при положение, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено по кой от исковете какво възнаграждение е заплатено? Въззивният съд е приел, че разноските са присъдени от първоинстанционният съд съразмерно на прекратената част от стойността на претенцията по сметки (поради оттегляне на претенцията за подобрения съразмерно на дела на ищеца в съсобствеността, (за 5 /6 от стойността на подобренията). Претенцията по сметки е една – за стойността на подобренията. Приетото е в пряко приложение на ясната разпоредба на чл.78,ал.4 ГПК, която не се нуждае от тълкуване. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно за заплатените 700 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното настоящият състав