Определение № 692 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. М. като процесуален представител на „Енерго-Про Продажби“ АД В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново от 11.VІ.2020г. по в.гр.д. № 1187/2020г. Ответникът по касационната жалба С. Г. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Н. Н.-Т. е заел становище за недопустимост, евентуално за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по силата на чл.113 ГПК в редакцията след изменението й, обнародвано в бр.100/2019г., според която разпоредба делата, страна по които са потребители, се разглеждат по реда на общия исков процес. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решението на РС Горна Оряховица от 21.ХІ.2019г. по гр.д. № 450/2019г., с което е прието за установено, че С. Г.С. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД 5144.09лв., начислена по партида със съответни клиентски и абонатни номера за периода 09.Х.2017г. – 08.Х.2018г. за неизмерена и непотребена еленергия на обект, находящ се в [населено място], съгласно корекция на сметки, извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ по фактура от 21.ІІ.2019г., и дружеството е осъдено да заплати на С. разноски. Присъдени са разноски и за въззивното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че корекционната процедура, в резултат на която на ищеца е начислено допълнително количество 27185 кВТч еленергия, е започнала на 08.10.2018г. – при действието на чл.50 ПИКЕЕ от 2013г., но е приключила след пълната отмяна на посочения нормативен акт, при което процесната корекционна сума е начислена при липса на нормативно основание, което обуславя изцяло уважаване на предявения иск. От показанията на разпитания свидетел и от заключението на СТЕ е установено наличието на цифров запис на показание 27198.2 по Тарифа 1.4.8 /Т4/, която е допълнителна, ненастроена за отчет и невизуализирана на екрана на електромера /СТИ/. Ответникът, чиято е тежестта, не е доказал пълно, че този запис в скритата тарифа съставлява реално доставена от него и потребена от ищеца еленергия и то в рамките на исковия период. Установените с констативния протокол от 01.02.2019г. за извършената метрологична експертиза външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на Т4 27185.2 кВТч не е за извършени пред органа на експертизата действия, поради което в частта му по т.5 протоколът няма характер на официален свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. При липсата на специална нормативна уредба приложение намира чл.183 ЗЗД. Изводът си за недоказано доставяне и потребление на служебно начисленото допълнително количество еленергия съдът е основал на заключението на СТЕ, че не може да се извлече информация за цифровите показания на самоотчетите по тарифи на процесния електромер, следователно не може да се установи причината за натрупване на цифровите показания по скритата тарифа 1.8.4. Не се доказва и неправомерно поведение на ищеца, препятствало правилното отчитане, доколкото предвид факта, че корекционната процедура е завършена след отмяна на ПИКЕЕ, ангажирането на отговорността му не може да се основе на факта на грешно измерване/неизмерване, и не може да се установи началният момент на натрупване на показания по тарифа 1.8.4 и дали то съвпада с началото на исковия период. Не е доказано, че именно в исковия период електромерът е отчитал преминала еленергия по скритата тарифа, по която СТИ не е настроено за отчет и не е визуализирана на дисплея, за да има потребителят – ищец контрол върху показанията. Не е доказано при какви показания по скритата тарифа е монтиран на 29.03.2016г. електромерът. При метрологичната експертиза не е извършено изследване по скритата тарифа и дали в режим на работа СТИ трупа показания в регистъра по тази тарифа, следователно не е доказано, че цифровите записи по тази тарифа съставляват доставена и реално потребена енергия в рамките на исковия период. Този извод не се променя от разпоредбата на чл.662 ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, според която показанието на натрупаната по време на употреба енергия трябва да е невъзможно да се промени, както и от факта, че СТИ е годен към техническата му проверка и за периода на корекция, предвид и липсата на доказателства, че при режим на работа СТИ, вкл. и през исковия период, трупа показания в скритата тарифа. В случая не може да се установи реалното потребление през този период при липсата на данни кога енергията е преминала през СТИ и в кои часови зони, респективно тарифи, което води до невъзможност за правилното остойностяване на допълнителното количество енергия. При тези обстоятелства не са доказани нито основанието, нито размера на вземането В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната еленергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на СТИ регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД, и от правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната еленергия в скрит регистър, както и периодът на измерване, след като записът на показания в регистъра е безспорно установен. Сочи се и основанието по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК с твърдение, че очевидната неправилност се дължи на погрешно дадените от въззивния съд отговори на посочените въпроси. ВКС намира, че така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Въпросите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Съдът не е приел за установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което да е отчетена само част от потребената от ищеца еленергия, нито е приел за безспорно установени записът на показанията в скритата тарифа, както и потребяване от ищеца на количеството еленергия по тази тарифа. Приетото е, че констативният протокол за метрологичната експертиза в частите му относно установена външна намеса в тарифната схема на СТИ и за наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4 не е официален документ и не се ползва с материална доказателствена сила, че не е доказано на какво се дължи наличието на показания по тази тарифа и че не може да бъде установено реалното потребление на ищеца през исковия период. Произнасяне по въпроси, относими към тези изводи, касаторът не е релевирал като основания за допускане на касационно обжалване, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защинта на насрещната страна те не може да бъдат взети предвид служебно от касационния съд. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Обосноваващото това твърдение съображение е такова за необоснованост и незаконосъобразност. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видим пряко от съдържанието на съдебния акт. А преценката дали са допуснати сочените нарушения изисква проверка и анализ на процесуалните действия на страните и съда, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 1500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатскои въцзнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2020г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,