Определение № 64 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3639/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Велинград, представлявана от кмета д-р К. К., чрез процесуален представител адв. Д. С., против въззивно решение № 207 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 227/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено № 443 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 765/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв., че Община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. от АК – Пловдив сумата в размер 6026,84 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, определено с решение № 141 от 13.03.2024 г. на Адвокатски съвет - Пловдив по протокол № 7 от 13.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 230 от 09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 428/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград. С решението касаторът е осъден за разноски. Касаторът обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Г. Х. Б., подаден чрез процесуален представител адв. С. С.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество – че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че на 04.02.2019 г. между кмета на Община Велинград д-р К. К. от една страна и адвокат Г. Х. Б. е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл. 33, вр. с чл. 32, т. 1 ГПК, вр. с чл. 286 ЗЗД, с наименование пълномощно с изх. № 92-00/383 от 04.02.2019 г., по силата на което кметът упълномощава адвоката със следните права: да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. До приключване на производството по процесното дело, пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя Община Велинград, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл. 36 ГПК. Безспорно между страните е било, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие по процесното дело с уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община Велинград адвокат Б.. Установено е, че към датата на упълномощаването по процесното ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград е издадена по реда на заповедното производство заповед № 654 от 19.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора „Еко-Титан“ ЕООД, клон София, сумата /главница/ от 338 588,90 лева, мораторна лихва за забава от 3800 лева за периода 05.12.2013 г. до 17.12.2013 г., законна лихва от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски от 6847,78 лева за внесена държавна такса, като вземането произтича от нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009 г. и е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта, както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен лист. Три дни след упълномощаването, от пълномощника на длъжника Община Велинград – адвокат Б. е депозирана по делото писмена молба с вх. № 671/07.02.2019 г. с искане отправено до заповедния съд да обезсили издадените в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в молбата са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството с акцент на изначална липса на възникнало надлежно процесуално правоотношение в заповедното производство на страната на заявителя поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и като резултат следващо се прекратяване на заповедното производство поради нередовност на сезирането и невъзможност порокът да бъде отстранен, водещо до невъзможност за предприемане на валидни процесуални действия и невъзможност за обвързване на постановения акт от заповедния съд с неправосубектна страна и пораждане на правни последици. Цитирана е съдебна практика по въпроса. Заповедният съд е оставил молбата без движение без да има основание за това, доколкото обстоятелствата и петитума в нея са ясно очертани. В изпълнение на съдебното разпореждане, длъжникът Община Велинград, чрез адвокат Б., е повторил доводите и искането си, изложени в молбата, с допълнителна молба вх. № 1433/21.03.2019 г., като с разпореждане № 756 от 23.04.2019 г. заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на Община Велинград, подадена чрез пълномощника й адвокат Б., с вх. № 671/07.02.2019 г. Това разпореждане е обжалвано в законния срок от пълномощника адвокат Б. с въззивна частна жалба вх. № 2480/22.05.2019 г., в която е възпроизведено почти буквало съдържанието на молбата с вх. № 671/07.02.2019 г., съдържанието на допълнителната молба с вх. № 1433/21.03.2019 г., както и доводи, подкрепени със съдебна практика за неправилността на обжалваното разпореждане. Поискано е да се отмени разпореждането на заповедния съд и се задължи същия да се произнесе по същество по искането на длъжника за обезсилване на двата съдебни акта. Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение № 358 от 08.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 458/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е отменил разпореждане № 756 от 23.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1273/2013 г. на Районен съд - Велинград и е върнал делото на същия съд за произнасяне по основателността на молбата с вх. № 671/07.02.2019 г. С определение № 588 от 10.07.2019 г. Районен съд - Велинград е отхвърлил молбата на длъжника Община Велинград. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че актът му не подлежи на обжалване от длъжника Община Велинград, чрез пълномощника адвокат Б., е депозирана частна жалба от дата 12.09.2019 г. /без регистриран в програмата на съда номер/ с изложени доводи по допустимост на частната си жалба и доводи по основателността на същата, като се цитира и съдебна практика, с искане да се отмени акта на заповедният съд и се обезсилят процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане № 1727 от 25.09.2019 г. заповедният съд е постановил връщане на частната жалба с вх. № 4455 от 12.09.2019 г. Срещу разпореждането за връщане в законния срок е подадена въззивна частна жалба от Община Велинград, чрез адвокат Б., с вх. № 5013 от 10.10.2019 г., с изложени доводи по допустимостта и основателността на върнатата частна жалба и с искане за отмяна на разпореждането за връщане и последващо администриране на частната жалба до Окръжен съд - Пазарджик. Частната жалба е изпратена по компетентност на Окръжен съд - Пазарджик като междувременно е постъпила до Окръжен съд - Пазарджик писмена молба с вх. № 11086/04.12.2019 г. подадена лично от законния представител на длъжника Община Велинград – кметът д-р К. К., с която еднозначно и недвусмислено се заявява, че се оттегля подадената от пълномощника адвокат Б. частна жалба и изрично е поискано производството по образуваното в. ч. гр. д. № 843/2019 г. да бъде прекратено. В молбата не са изложени нито фактически нито прави мотиви и доводи за предприетото процесуално действие от страна на законния представител на общината длъжник и жалбоподател. Въз основа на така постъпилата молба с определение № 672 от 06.12.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 843/2019 г. Окръжен съд - Пазарджик е върнал частната жалба с вх. № 5013/10.10.2019 г. на Община Велинград, подадена чрез пълномощника адвокат Б., против разпореждане № 1727 от 25.09.2019 г. по ч. гр. д. № 1273/2013 г. на Районен съд – Велинград, поради оттеглянето й, като връщането й не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.12.2019 г. Съгласно двустранно подписано писмено споразумение № 1378 от 10.12.2019 г., сключено между „Еко Титан“ ЕООД и Община Велинград е постигнато съгласие по уреждане на паричните вземания на дружеството срещу Общината. Според споразумението общия размер на задължението, които има Общината към дружеството по инициираните заповедни производства пред Районен съд - Велинград и образувани изпълнителни дела за събирането му, е в размер на 9 354 470 лева, формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като според т. 4, на основание чл. 108 ЗЗД, дружеството се отказва от сумата от 500 000 лева, с включен ДДС и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8 854 470 лева, представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, погасявана доброволно, извънсъдебно на вноски – 72 бр. месечни плащани с начало 01.01.2020 г. Във връзка със споразумението страните поемат взаимни задължения по висящите изпълнителни дела от дружеството като взискател, а от своя страна длъжникът Община Велинград се задължава за оттегли предявените от последната въззивни жалби, въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, срещу задължение на дружеството да не претендира от общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. По искане на адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет - Пловдив за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. по посоченото ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, Адвокатски съвет -Пловдив е постановил решение № 141 по протокол № 7 от заседание от 13.03.2024 г., с което е определил възнаграждение на адвоката в размер на 6026,84 лева, с включен ДДС, като е отчетен материален интерес за определянето му от 174 618,34 лева, представляващ половината от заявения материален интерес по делото. Решението на Адвокатски съвет - Пловдив не е обжалвано от заинтересованите страни и е влязло в сила. Въз основа на него ищецът адвокат Б. е инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК, като е образувано ч. гр. д. № 428/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград против длъжника Община Велинград, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 6026,84 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането. Искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 230 от 09.04.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника Община Велинград на 10.04.2024 г., като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение, в което е заявено, че общината не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение за посочените в нея суми – главница, лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Предмет на настоящото производство е предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. При данните по делото въззивният съд е приел, че исковата претенция е основателна в пълен размер. Изложил е, че сключеното между страните редовно пълномощно по смисъла на чл. 32 и чл. 33 ГПК, с надлежно учредена представителна власт, е възпроизвело правото си действие. Упълномощеният адвокат по процесното делото в заповедното производство и предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му от страна на длъжника Община Велинград е предприел незабавно всички възможни и необходими фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат. Всички искания от пълномощника адвокат Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със съответната задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка, при добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от Община Велинград процесуални права. Факт е, че производството по което ищецът адвокат Б. е представлявал общината е завършило по начин, независещ от пълномощника. Община Велинград е постигнала положителен правен резултат – интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална и правна работа и действия на пълномощника й адвокат Б., тъй като паричният й дълг реално е редуциран с условие да се оттеглят от нея всички предприети по закон оспорвания и частни жалби, с което да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията на дружеството „Еко Титан“ ЕООД срещу общината. Вземането не е погасено по давност, защото когато се касае за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за него е приложима общата 5-годишна погасителна давност /чл. 110 ЗЗД/. По отношение размера на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., инстанцията по същество, позовавайки се на съдебната практика на ВКС, е приела, че то може да се редуцира като прекомерно и необосновано в хипотеза, при която страната /представляваната по заповедното производство община, сега ответник по иска/ е направила изрично възражение за това с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК и са налице условията на закона. В случая е намерено, че нито в отговора на исковата молба, нито в подадената въззивна жалба са изложени такива доводи от ответника. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, а е признал действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. в отношенията между страните /представител и представляван/; той не е оспорил като прекомерен или необоснован размера на определеното на ищеца адвокатско възнаграждение, а възраженията му се свеждат единствено до това, че предприетите от последния процесуални действия по частното производство не били в интерес на общината. Няма въведен такъв довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 414 ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което такова възражение е и преклудирано по смисъла на чл. 133 ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. В допълнение са изложени аргументи, че дори и при надлежно заявено възражение в горния смисъл, то няма основание за редуциране размера на адвокатското възнаграждение определено от Адвокатския съвет - Пловдив защото нито е прекомерно нито не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, нито е несъответно на защитавания от длъжника чрез пълномощника си материален интерес /349 236,68 лева/ в заповедното производство, нито са налице данни и доказателства за упражняване на процесуалните права от пълномощника адвокат Б. в явна вреда на упълномощителя или по начин несъвместим с качеството на упълномощителя като длъжник в заповедното производство, нито против интересите на Община Велинград в това производство. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, касаторът е формулирал е следните два правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения?“. Сочи, че въпросите са решени първият в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. и определение № 1178 от 13.03.2025 г. по гр. д. № 304/2025 г. на III г. о., както и с практика на апелативни съдилища, изразена в определение № 3127 от 04.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3220/2024 г. на Софийски апелативен съд, определение № 402 от 26.11.2024 г. по в. ч. т. д. № 581/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив и решение № 924 от 10.08.2024 г. по в. гр. д. № 861/2024 г. на Софийски апелативен съд, а вторият въпрос с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на III г. о., ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV г. о., решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г. на IV г. о., решение № 338 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 1383/2011 г. на IV г. о., решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. и др. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Независимо от изложеното настоящият състав намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения и конкретизиран от настоящия съдебен състав /съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпрос: за задължението на въззивният съд да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба, да основе изводите си на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, в това число възражение за прекомерност на уговорения размер на насрещната престация. Въпросът е обусловил решаващите изводи, доколкото въззивният съд е приел, че надлежно възложените от ответника правни действия по процесното заповедно производство са осъществени точно и в дължимия им, според етапа му, пълен обем от ищеца, но е отказал да извърши преценка за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. размер на адвокатското възнаграждение, по съображения, че възражението на ответника в тази насока е преклудирано. Налице е и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид необходимостта от проверка дали даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия процесуалноправен въпрос е в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, включително и тази на която страната се позовава. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 61,63 евро/респ. 120,54 лева/ за касационно разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение