Определение № 3333 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 779/2024 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба от „Съксес инвестмънт“ЕАД за допълване на определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о. с произнасяне по чл.288 ГПК относно посоченото в изложение към касационната жалба на дружеството основание по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност. Липсвало и произнасяне по заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При условията на евентуалност, ако не бъде уважена молбата по чл.250 ГПК, иска същата да се счита жалба пред друг тричленен състав с искане за отмяна на определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о., като незаконосъобразно. Постъпил е писмен отговор от „Медикъл продъктс България“АД, в който се излага становище за неоснователност на молбата, тъй като касационната инстанция се е произнесла по сочените основания за допускане на касационно обжалване. Отделно твърди, че определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о. е окончателно и не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата по чл.250 ГПК, констатира следното: Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК е подадена в срок от надлежна страна. Производството по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о. е приключило с определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о. за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение № 550/10.08.2023 г. по в.т.д. № 1031/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130, том І, рег. № 1793 дело № 78 от 5. 05. 2016 г. на нотариуса Е. И., по иска на „Медикъл продъктс България“ АД срещу „Съксес инвестмънт“ЕАД. В мотивите на посоченото определение ВКС е приел, че е бил сезиран с касационна жалба от „Съксес инвестмънт“ЕАД против цитираното въззивно решение в частта, с която е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130, том І, рег. № 1793 дело № 78 от 5. 05. 2016 г. на нотариуса Е. И., по иска на „Медикъл продъктс България“ АД срещу „Съксес инвестмънт“ЕАД. Изрично ВКС е посочил, че касаторът поддържа и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. 2 и 3 ГПК. Съставът на ВКС ясно е изложил съображения, че не е изпълнена хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. ВКС е счел, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Изрично след преценка на касационанта жалба и изложението към нея е достигнал до извод, че основно оплакването е свързано с довод, че въззивният съд се е произнесъл по невъведено с исковата молба основание за разваляне на договора – незаплащане на част от продажната цена в размер на 250 000 лв. В тази връзка ВКС е посочил, че в исковата молба ищецът е изложил твърдения за сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за изпълнение на своето задължение да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти на ответника-купувач и за неизпълнение на задължението на последния да заплати продажната цена, поради което е формулиран петитум за разваляне на договора. Поради което е направил заключение, че относно допустимостта на иска значение има въпросът дали ищецът е навел твърдения за всички релевантни, включени в хипотезиса на чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД факти, както и дали е формулирал съответен петитум. След като е констатирал, че тези условия са налице е достигнал до извод за липса на вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Изрично съставът на ВКС е посочил, че въпросите относно точния размер на продажната цена и дали е изпълнено задължението на купувача да я заплати според уговореното с продавача касае произнасянето по същество на иска, като евентуално допуснато нарушение от въззивния съд по горните проблеми би имало отражение върху правилността на постановеното решение, но не и спрямо допустимостта на същото. Горното произнасяне съдържа извод, че не е налице вероятност въззивното решение в обжалваната от касатора част да е недопустимо на каквото и да е основание /липса на положителни предпоставки, респ. наличие на отрицателни предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск; произнасяне извън предмета на сезиране; произнасяне при нарушено сезиране на преклузивен срок и пр./. Интерпретацията на касатора едва в молбата по чл.250 ГПК относно оплакването му, че произнасянето по чл.87, ал.3, изр.2 ГПК от страна на въззивният съд препятства постановяване на решение по иск по чл.87, ал.3, изр.1 ЗЗД, освен че не попада в приложното поле на недопустимостта, като порок на съдебния акт, в случая е било наведено от касатора и обосновано в петия правен въпрос по изложението към касационната жалба и същият е бил обсъден в определението по чл.288 ГПК. От една страна касационната инстанция е констатирала, че видно от мотивите на въззивното решение е налице произнасяне на САС по искането по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД – отказал е да даде срок за изпълнение с мотива, че е било невъзможно в хода на процеса длъжникът да изпълни точно според уговорките по споразуменията. От друга страна ВКС е посочил, че касаторът не е излагал във връзка с това си искане доводи за невъзможност за изпълнение по договорения начин, поради съществуващ запор на сметки на ищеца, поради което и тези обсотятелства не са били обсъждани от САС. С оглед на което ВКС е заключил, че не е осъществено общото основание по смисъла на чл.280, ал1 ГПК по петия правен въпрос предвид конкретната му формулировка: „При направено искане за даване на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че изпълнението на задължението за погасяване на кредита е било възпрепятствано не по вина на длъжника“Съксес инвестмънт“ЕАД от наличието на запор на банковите сметки на ищеца, негов кредитор? Следвало ли е при преценката на изпълнението от страна на ответника на задължението за погасяване на кредита, съдът да съобрази и действителните отношения на страните във връзка с изпълнението на това задължение?“ В определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о. касационната инстанция е разгледала и хипотеза на “очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Изложила е съображения, че хипотезата насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от ВКС без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Констатирал е, че в настоящия случай оплакванията съвпадат с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не се установят особено тежки пороци, които да не изискват в проверка на доказателства, извършване на процесуални действия и пр. Самата норма на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД предполага възможност – „може да даде …срок“, като преценката е предоставена на решаващия съд според „обстоятелствата“ за това. Следователно въпросът за основателността или неоснователността на искането на длъжника по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД е такъв за правилността на въззивното решение и изисква обсъждане на доводи и доказателства. Противоречи на мотивите на касационното определение и възражението на касатора, че липсва произнасяне по допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Конкретно по въпросите, касаещи проблема за приложението на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД ВКС е посочил, че същите според начина им на формулиране съдържат обстоятелства, които не са били въведени в процеса и по тях не е налице произнасяне на САС. Поради което и с оглед задължителните указания по ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС /материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора; трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ е достигнал до извод, че не са изпълнени изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК спрямо така поставените въпроси, което отново според разясненията по цитираното ТР и многобройната константна практика на ВКС „само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване“, т.е. и без преценка на допълнителните основания по чл.280, ал.1 - 3 ГПК. По отношение на останалите правни въпроси по изложението на касатора, некасаещи приложението на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, касационната инстанция е изложила подборна мотивировка за съществуваща задължителна практика на ВКС и константна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК, което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно е налице произнасяне по соченото допълнително основание. В заключение следва да се приеме, че при обсъдени в мотивите на съдебния акт сочени от касатора „Съксес инвестмънт“ЕАД основания за допускане на касационно обжалване и постановяване на съответен на достигнатите от решаващия състав правни изводи диспозитив не е налице хипотеза на чл.250 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По евентуалното искане, което следва да се квалифицира като жалба срещу определение № 2965/14.11.2024 г. по т.д. № 779/2024 г. на ВКС, I т.о., настоящият състав на ВКС намира, че същата е недопустима. Касае се за определение по чл.288 ГПК. На осн. чл.296, т.3 ГПК определението на ВКС, с което не е допусната за разглеждане касационна жалба, влиза в сила от момента на постановяването си, т.е. то е окончателно и не подлежи на обжалване. В този смисъл е трайната практика на ВКС- определение № 304/07.07.2010г. по ч.гр.д. № 220/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 300/21.06.2012 г. по гр.д. № 1091/2011 г. на ВКС, IV г.о., определение № 255/23.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2352/2016 г. на ВКС, IIIг.о., определение №11/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5026/2023 г. на ВКС, I г.о. и мн. други. В тях е пирето, че такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение. Недопустимата жалба подлежи на връщане. Водим от горното, ВКС