Определение № 2374 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ответника в касационното производство А. А. Л. – адв.Г., която е поискала ВКС да допълни определението си по 288 ГПК, в частта за разноските, като присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба и за което е представен договор за правна защита за касационното производство. Ответникът по молбата Н. В. Н. в писмено становище е заявил, че по същество искането е неоснователно и не следва да се уважава. Посочва, че не е представено надлежно доказателство за направени разноски след като приложените отговор на касационна жалба и договор за правна защита и съдействие не са надлежно подписани. С определението по чл.288 ГПК от 18.03.2025 г., е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. В. Н. против въззивно решение №225 от 15.05.2024 г., постановено по в.гр.дело №247/2024 г. на Окръжен съд-Плевен, в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 29.01.2024 г., постановено по гр.дело №5686/2023 г. на РС Плевен и е увеличена дължимата издръжка на детето В. Н. Н. от 233,25лв. на 300лв. месечно и е прекратено производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на произнасянето по подадената молба по чл.248 ГПК съдът констатира, че с определението си не се е произнесъл по претенцията на ответника по касационната жалба за разноски, сторени в производството. Искането е своевременно заявено с молба вх. № 6733 от 10.04.2025 г., подадена от адв. Г., след като преди това и още в отговора на касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски за касационното производство, съгласно договор за правна помощ, приложен към отговора на касационната жалба. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК се следват разноски в полза на ответната по жалбата страна. В конкретния случай същата е упълномощила адв. Г. да изготви отговор на касационната жалба на Н. В. Н. и да я представлява по касационото производство, за което е приложено адвокатско пълномощно, както и с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие е заплатила в брой договореното адвокатско възнаграждение от 800лв. Приложен е отговор на касационната жалба от адв. Г., в който е изложила подробно становище относно доводи в касационната жалба и изложението към нея. В тежест на касатора, който е подал касационна жалба, която с оглед на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК е недопустима, поради което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея е да понесе разноските на ответната страна на основание чл.74, ал.4 ГПК и да заплати сумата от 800 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Не е направено възражение за прекомерност на същото, още повече, че договореното и заплатеното от самия касатор адвокатско възнаграждение за касационната жалба възлиза на сумата от 950лв. Неоснователно е възражението, че не е подписан отговорът на касационната жалба, както и приложените към него договор за правна защита и адвокатско пълномощно, тъй като в изпълнение на указанията на съда ответната страна е представила в указания й срок подписани екземпляри от същите. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, касаторът следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил защита в полза на ответницата по касация и в размер на 800лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,