Определение № 978 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1890/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. И. А., против решение №730 от 19.06.2023г. по т.д. №41/23г. на Бургаски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- Застрахователна компания “Лев инс“АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитива на решението, предмет на обжалване. Поддържал е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, възпроизвел е нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и още е поддържал, че решението е и очевидно неправилно. Страната е интерпретирала накратко т.1 на ТРОСГТК № 1 /09г. и под надслов „ процесуални въпроси „ е формулирала въпрос № 1 / „ Следва ли съда да укаже на заинтересованата страна направила в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване срещу пострадалото/ претърпялото вреди лице/ собственика на увредената вещ/, а срещу трето лице,което не е страна в процеса и в случая не се явява пострадало лице по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, че следва да изясни/поясни/ уточни възражението си за съпричиняване.“ Страната е направила кратко оплакване за неправилност на акта, поради твърдяно неотчитане на допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, който в доклада си дал указание, че ответникът следва да докаже съпричиняване от водача на специализирания автомобил, като с решението си приема това възражение неправилно насочено. Касаторът е изброил и съдебна практика, която според него съдържа указания- когато твърдените факти не са достатъчно конкретни и неясни да бъде указано същите да бъдат изяснени. Разгледано накратко, в контекста на оплакване за неправилност на акта, е и задължението на съда да поставя уточняващи въпроси. Поставени са въпросите – 2/ „ Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда да изясни и определи на фаза предварителен доклад правната квалификация на направеното с отговора на ИМ възражение за съпричиняване и да се изяснят фактите, въз основа на които се прави това възражение за съпричиняване“ и 3 / „ Налице ли е пропуск да се въведе материално правно възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, в случай, че в отговора на исковата молба заинтересованата страна е използвала израза „ съпричиняване“, но не е посочила, че същото е било извършено от пострадалото лице, а от друго / трето по смисъла на закона“. Посочено е общо и лаконично, че тези въпроси, освен че били разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, имали и „съществено значение“ за точното прилагане на закона и развитие на правото. Страната е поставила и въпроси определени от нея като „ материалноправни“, а именно – 4/“Представлява ли небрежност, лекомислие и/или самонадеяност от страна на собственика на МПС, претендиращ понесена материална вреда… предоставянето на същото за превоз от трето лице- превозвач, чийто автомобил няма документ за преминат технически преглед..“,5/ „Следва ли към 17.10.2015г. при извършване превоз на товар, чиято допустима маса/ на автомобила и товара/ е надвишавала 3500кг., превозът да се извърши от лицензиран превозвач..“ и 6/ „Допустимо ли е заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност на лице което няма документ за собственост на увреденото МПС и това МПС не е валидно регистрирано на територията на Република България.“ Лаконично е посочено, че изложеното обуславяло и очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първите три поставени въпроса, с еднаква насоченост, не са релевантни. Същите имат сходно съдържание и се свеждат до разбирането на страната, че съдът е имал процесуалното задължение да изяснява и уточнява поддържаните от него факти по отношение на твърдяно от него съпричиняване на вредоносния резултат и след като не е направил това, то решението подлежи на касиране, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и за изясняване на защитното възражение на ответника. Въпросите не са релевантни не само поради това, че не са свързани с решаващите изводи на съда, който е разгледал твърденията на страната за съпричиняване, но и поради това, че преди да изясни недопустимост на част от въведените възражения е разгледал и тях по същество, като е констатирал, че същите са и неоснователни, тъй като поведението на пострадалия не може, с оглед събраните доказателства, да се квалифицира като рисково, респективно допринесло за вредоносния резултат поради това, че удара настъпил изцяло поради поведението на касатора е бил внезапен и неочакван, като твърдяните обстоятелства – претоварването на автомобила, както и неудостоверяване за това, че не е проведен технически преглед, сами по себе си не могат да допринесат за този резултат, а още повече, че по делото е установено, че товара е бил добре укрепен и липсват данни за техническа неизправност на превозващото МПС. С оглед тези мотиви въпросите са ирелевантни, тъй като дори и от тях да бъде изведен правен въпрос / в по-голямата си част са фактически/, то разрешаването му не би променило постановения резултат, именно поради това, че те не обхващат изложените мотиви по същество. Освен това, така формулирани тези въпроси са и изведени от правно необосновано разбиране, тъй като съпричиняването като правна категория не е общ, извън осъществените факти процесуален способ за защита на ответника, а обективен факт, за който страната е сигурна, че е осъществен и е развила довод за конкретна относимост към причиняване на вредоносния резултата. Т.е. съдът нито може, а още по-малко е длъжен да въвежда възражения от името на страната, респективно да й дава указания какво относно осъществяването на факти, които тя счита за допринасящи вредоносния резултат би й послужило като възможна защита. Неправилните указания за доказване на обстоятелства, различни от относимите към спора, не променя този извод, нито освобождава страната от задължението й да твърди и доказва факти, които според нея са се осъществили, с оглед защитата й по иска. И още, следва да се отбележи, че въведените от касатора твърдения с отговора на исковата молба не са били нито неясни, нито противоречиви, за да има каквато и да било относимост изброената съдебна практика на ВКС. Поставените три въпроса, обозначени от касатора като материалноправни не са релевантни – първият от тях не е свързан с мотивите на съдебният акт, нито е обоснован като относим към случая въобще, вторият е фактически, а не правен, третият неотносим към спора тъй като съдържателно въвежда факти, невъведени и неустановени в хода на производството. Извън това, същите са незащитени и като допълнителен критерий, тъй като страната само е възпроизвела текста на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като друго не е сочила. Освен, че двете основания са несъвместими, то и посочването им, не ги установява тъй като за да са налице, страната следва да сочи практика на ВКС, респ. ВС, която да обосновава като противоречиво разрешаваща въпросите, а ако поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК да съобрази очертаните със задължителна тълкувателна практика хипотези на основанието, съобразно т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез бланкет към вече разгледаното във връзка с другите основания и без да изложи нарочни доводи. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и поискани разноски на основание чл.78,ал.8 ГПК в размер на 200лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение