Определение № 115 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 62062/30.06.2020 г. от Т. Д. У. от [населено място], [община], област П., чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-София, против въззивно решение № 2176 от 14.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 15925/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ А въззивен с-в, с което като е потвърдено решение № 221310 от 19.09.2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 64 с-в, постановено по гр.д. № 62338/2018 г., са отхвърлени предявените от Т. Д. У. срещу „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката сочи също като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание обосновава с оплакване за грубо несъобразяване на правото й на защита – невръчване на документи, посочени в заповедта за уволнение и връчване на заповедта три дни след издаването й, както и че решението не съдържа становище на съда по редица въпроси, поставени във въззивната жалба – липса на факти относно намаляване на ефективността на работата на ищцата и значението на увеличението на заплатата й от 01.06.2018 г. Изведените от жалбоподателката правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на делото са следните: 1/В заповед за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата(чрез изброяването им и като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо; 2/ Могат ли да послужат като мотиви на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ само документи, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но недоведени до знанието на работника или служителя, без посочване на конкретни факти, обуславящи решението му да приложи това основание в същата заповед; 3/ Могат ли факти по отношение на които съществува влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат фактическо основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; 4/ Явяват ли се основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ качества, които не са посочени в длъжностната характеристика на съответния служител; 5/ Следва ли при формиране на извод за трайност на липсващите качества да бъде изключен факт, след настъпването на който работодателят е увеличил със споразумение възнаграждението на съответния работник или служител, или не следва. По първите четири въпроса твърди, че приетото във въззивното решение от съда е в противоречие с установената практика на ВКС, като се позовава на постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, както следва: решение № 163/2017 г. на ВКС по гр.д. № 4494/2016 г., ІV г.о., решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5166/2014 г., ІІІ г.о., решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 865/2011 г., ІІІ г.о., решение № 425 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1966/2010 г., ІV г.о.(по първия въпрос); решение № 656-08-ІV г.о. на ВКС по гр.д. № 2635/2004 г., решение № 218-08-І г.о. на ВКС по гр.д. № 1310/2007 г.(по третия въпрос). Посочените от касаторката определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно приетото в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да бъдат обсъждани. За петия въпрос, касаторката твърди, че е налице основаниепо по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Даниела А. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало от сключен на 30.03.2016г. трудов договор, съгласно който на ищцата е възложено да изпълнява трудови функции на длъжност „телеагент”. Приел е също така за установено, че със заповед № 4295/10.08.2018г., връчена на ищцата на 13.08.2018г., работодателят – ответник е прекратил трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради трайната липса на следните качества: умение за работа в екип, съобразителност и самокритичност при получаване на обективен анализ от преките ръководители за извършваната ежедневна работа, които са необходими за изпълнение на трудовите задължения на служителя. Съдът е приел в обжалваното решение, че издадената заповед за уволнение за достатъчно мотивирана. В нея са посочени конкретните липсващи според работодателя качества, които оказват влияние върху изпълнението на трудовите задължения, а именно умение за работа в екип, съобразителност и самокритичност при получаване на обективен анализ от преките ръководители. Заповедта препраща към докладна записка вх. № 66-1/02.05.2017г., докладна записка вх. № 886-1/31.07.2018г. и протокол вх. № 929-1/08.08.2018г., като последният документ е връчен на ищцата на 13.08.2018г., видно от саморъчно изписаните имена и положения на гърба подпис, което обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел М. Б.. В него е констатирано, че Т. У. не е съобразителна в ежедневната комуникация със служители и ръководители, че същата не приема критика и не прави корекции в поведението и работата си, което е довело до негативни настроения в екипа и невъзможност за осъществяване на диалог. Отбелязано е, че това състояние има траен характер и продължава около година и половина. При цялостния анализ на заповедта и документите, към които препраща, съдът е приел, че работодателят е изложил достатъчно съображения за липсата на качества у ищцата, като е изброил и конкретните такива, които счита, че не притежава и пряко влияят на изпълняваната работа. Приел е също така, че съгласно длъжностната характеристика /л. 25/ към трудовия договор, основните задължения на служителя се свеждат до обслужване на клиенти по телефон, имейл или чат система на съответните изискуеми езици за проекта и английски език, по определен сценарий/скрипт и след предварително обучение. Същият е длъжен при изпълнение на възложените задачи да дава обратна връзка на супервайзора за това как се справя с тях и да полага усилия за постигане на поставените цели, свързани с продажби на услуги и продукти в определеното за това време. В края на работния си ден служителят има задължение да информира прекия си ръководител, че работната му смяна е приключила и следва да отчете резултатите за деня. Длъжността на ищцата е пряко подчинена на старши агент, асистент – супервайзор и тийм лидер/супервайзор на проекта, поради което е длъжен да се придържа към указанията им. В тази връзка от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Ж. П., които съдът е кредитирал като подробни и последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал и който свидетел е един от изготвилите и подписали протокол вх. № 929-1/08.08.2018г., към който препраща заповедта за уволнение, съдът е приел за установено, че през 2017г. е получен сигнал спрямо ищцата от 24 служители, свързан с проведен между нея и друг служител разговор, касаещ отношенията в екипа, което се отразило негативно на останалите служители и същите искали да странят от ищцата. Посочва се, че по отношение работата на Т. У. е имало допълнително следене от страна на старши агентите, тъй като са били подавани сигнали за непълно изпълнение на нейните задължения. Свидетелят отбелязва, че при обратни връзки от по-горестоящите служители към ищцата спрямо изпълнението на задълженията й е имало остри реакции от нейна страна, „доста силни ответни удари”, като се е стигнало до отговор в писмена форма към Д. Х., с копие до целия екип, в който бил използван груб и директен език, както и че с ищцата са провеждани срещи за обсъждане изпълнението на работата й и създалото се напрежение в екипа, като последното е било свързано с поръсване на сол от страна на ищцата на работното място и изваждане на крепежни елементи от столове. От данните по делото съдът е приел, че ищцата действително не умее да работи в екип и да проявява нужната съобразителност, вежливост, уважение и такт при отправяне на забележка спрямо изпълнението на трудовите й функции. Длъжностната характеристика на лицето изисква ежедневно отчитане на свършената работа на непосредствения ръководител, който е старши агентът. От представената електронна кореспонденция, изготвени доклади и свидетелски показания съдът е приел за установено, че лицето използва груби изрази, което води до пряко възпрепятстване възможността да изпълни задължението си да информира прекия си ръководител за резултатите за деня, както и че не умее да комуникира и с останалите си колеги в екипа и това е довело до отдръпване от нея, до създаване на неблагоприятна работна атмосфера. Във връзка с поведението й, изразяващо се в поръсване със сол от нейна страна на част от работните помещения на други служители, за което деяние макар вече да е ангажирана дисциплинарната й отговорност, съдът е приел, че това несъмнено свидетелства и за неспособността й да работи заедно с колегите си, като тези действия са довели до създаване на дискомфорт у останалите членове на работния екип и до ескалация на отношенията. Извършвайки съвкупна преценка на доказателствения материал, съдът е достигнал до правния извод, че в един продължителен период от време, започнал през 2017г., ищцата е създавала напрежение сред работния колектив и неговите преки ръководители, което е довело до ескалация на проблемите в работната среда като едновременно с това тя обективно не е била в състояние в един оперативен порядък да изпълнява своите трудови задължения, като е допускала грешки, непълно и неточно изпълнение на задълженията си по осъществяване на кореспонденция с клиенти. Касае се за обективно положение, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията съгласно приложената по делото длъжностната характеристика, в която връзка е приел за неоснователен доводът на ищцата, че само едно от посочените в заповедта за уволнение качества /умение за работа в екип/ е включено в длъжностната характеристика и уволнението не може да почива на качества, които са извън нея. Макар качествата съобразителност и самокритичност да не са посочени формално и изрично като необходими за изпълнение на работата, то същите имплицитно се извеждат от съвкупното тълкуване на съдържащите се задължения. След като на лицето му се налага ежедневно да общува със своите колеги и ръководители, то е несъмнено, че това общуване предполага нужните съобразителност, уважение, добър тон и вежлив език. Същото важи и по отношение на ответните му реакции спрямо отправени забележки и препоръки от пряк ръководител, свързани с изпълнението на работата му. Дори не е необходимо тези качества да се извличат и по тълкувателен път, тъй като същите се налагат от обичайните общовъзприети морални норми за междуличностно общуване. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради което искът за признаване на уволнението, извършено със заповед № 4295/10.08.2018г., за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради обусловеността на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, от резултата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /приложима ред. Д.В., бр. 86 от 27.10.2017 г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изходът на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – т. 1 и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т. 3. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касаторката правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Освен заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторката поддържа, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Така както са формулирани от касаторката в приложеното изложение правни въпроси, на практика се съдържа оценъчно становище относно законосъобразността на възприетите от въззивната инстанция изводи по съществото на спора. Чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда затова, че в случая по делото е установено, че ищцата действително не умее да работи в екип и да проявява нужната съобразителност, вежливост, уважение и такт при отправяне на забележка спрямо изпълнението на трудовите й функции като „телеагент“, същата не умее да комуникира с останалите си колеги в екипа, което е довело до отдръпване от нея, до създаване на неблагоприятна работна атмосфера. При съвкупна преценка на доказателствения материал, съдът е достигнал до правния извод, че в един продължителен период от време, започнал през 2017г., ищцата е създавала напрежение сред работния колектив и неговите преки ръководители, което е довело до ескалация на проблемите в работната среда като едновременно с това тя обективно не е била в състояние в един оперативен порядък да изпълнява своите трудови задължения, като е допускала грешки, непълно и неточно изпълнение на задълженията си по осъществяване на кореспонденция с клиенти. Касае се за обективно положение, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията съгласно приложената по делото длъжностната характеристика, в която връзка е приел за неоснователен доводът на ищцата, че само едно от посочените в заповедта за уволнение качества /умение за работа в екип/ е включено в длъжностната характеристика и уволнението не може да почива на качества, които са извън нея. Макар качествата съобразителност и самокритичност да не са посочени формално и изрично като необходими за изпълнение на работата, то същите имплицитно се извеждат от съвкупното тълкуване на съдържащите се задължения. След като на лицето му се налага ежедневно да общува със своите колеги и ръководители, то е несъмнено, че това общуване предполага нужните съобразителност, уважение, добър тон и вежлив език. Същото важи и по отношение на ответните му реакции спрямо отправени забележки и препоръки от пряк ръководител, свързани с изпълнението на работата му като „телеагент“. В тази връзка следва да се подчертае, че проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Така по първия и втория правен въпрос, съдът в съответствие с установената съдебна практика е приел, че в случая в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят е посочил конкретните липсващи качества, които оказват влияние върху изпълнението на трудовите задължения, а именно умение за работа в екип, съобразителност и самокритичност при получаване на обективен анализ от преките ръководители на ищцата, като се е позовал и подробно обсъдил както писмените, така и гласните доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Третият правен въпрос е поставен некоректно, тъй като съдът е приел, че с поведението на ищцата, изразяващо се в поръсване със сол от нейна страна на част от работните помещения на други служители, за което деяние макар вече да е ангажирана дисциплинарната й отговорност, то това й поведение несъмнено свидетелства за неспособността й да работи заедно с колегите си, като тези действия са довели до създаване на дискомфорт у останалите членове на работния екип и до ескалация на отношенията, а не е приел, че факти, по отношение на които съществува влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, са фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Същото се отнася и до четвъртия въпрос във връзка с липсващите качества, непосочени изрично в длъжностната характеристика на ищцата, за което съдът е приел, че макар качествата съобразителност и самокритичност да не са посочени формално и изрично като необходими за изпълнение на работата, то същите имплицитно се извеждат от съвкупното тълкуване на съдържащите се задължения за изпълнение на съответната длъжност. След като на лицето му се налага ежедневно да общува със своите колеги и ръководители, то е несъмнено, че това общуване предполага нужните съобразителност, уважение, добър тон и вежлив език. Същото важи и по отношение на ответните му реакции спрямо отправени забележки и препоръки от пряк ръководител, свързани с изпълнението на работата му. Поставения пети правен въпрос, свързан с това следва ли при формиране на извод за трайност на липсващите качества да бъде изключен факт, след настъпването на който работодателят е увеличил със споразумение възнаграждението на съответния работник или служител, същият е с фактически характер и не се явява обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като увеличаването на възнаграждението на ищцата не може да се тълкува като израз на признание и одобрение за работата й, а може да е допълнителен стимул за нея или да е актуализация на работната заплата, което касае всички работници и служители. Не е налице и релевираното от касаторката основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК/очевидна неправилност/ за допускане на касационното обжалване, по следните съображения: В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Както се посочи по-горе, във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. В конкретния случай това основание се мотивира от касаторката основно с доводи, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения и че изводите му не кореспондират със събраните по делото доказателства. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Същевременно, при извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Следователно, с обжалваното въззивно решение по поставените правни въпроси съдът не се е отклонил от установената практика на ВКС, а е постановил решението си в съответствие с нея, поради което по тях не е налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При този изход на делото, на ответното дружество не следва да му бъдат присъдени поисканите разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,