Определение № 727 от 30.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 512/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция по приходите против определение № 129 / 06.03.2012 год. по ч.т.д. № 122 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 190 / 12.01.2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение по т.д.№ 2712/ 2011 год. ,с което производството по несъстоятелност на [фирма] – В. е спряно и на молителя и настоящ жалбоподател - НАП е указано да поиска пререгистрация и ликвидация на длъжника ,на основание пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като некореспондиращо с логическото тълкуване на пар.5в ал.1 от ПЗР на ЗТР ,с оглед ограниченията в правоспособността на непререгистриралия се в срока по пар. 4 ал.1 от ПЗР на ЗТР търговец и смисъла на уреденото в пар.5 и сл. производство по пререгистрация - в защита интересите на кредитори на подлежащите на пререгистрация търговци, както и на въведените със ЗИДЗТР / обн. ДВ бр. 25 от 27.03.2012 год. / изменения и допълнения на режима - пар. 5 ал.3 и пар.5а ал.5 / нова / на ПЗР на ЗТР, влезли в сила и приложими към висящите производства. Направена е и логическа обосновка на приложението на пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР, с оглед конкуренцията между производствата по ликвидация и несъстоятелност. Жалбоподателят обосновава хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК - цитирайки решения казуална съдебна практика, по които твърди, че съдът и в производство за обявяване в несъстоятелност на непререгистрирал се търговец, не е приложил нормата на пар.5в ал.1 ПЗР на ГПК, както и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - значение на отговора на поставения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция, с оглед правомощието й по т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въз основа изложението по чл.274 ал.3 ГПК, процесуалноправния въпрос касае приложението на пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР към висящи към 01.01.2012 год., по молби за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на непререгистрирали се по пар.4 ал.1 от ПЗР на ЗТР търговци, производства. Очевидно е, че в този единствено смисъл, жалбоподателят е коментирал разпореждането на съда по пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР, в аспект на процесуалноправната пасивна легитимация на непререгистрирали се по реда на пар.4 от ПЗР на ЗТР търговски дружества, в производство по несъстоятелност на същите, с оглед ограниченията в правоспособността им, съгласно пар. 5 ал.2 ПЗР на ЗТР. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е подадена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира, че поставения процесуалноправен въпрос покрива общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК - включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда при постановяване спиране на производството по несъстоятелност. Не се доказва допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото представените съдебни актове - казуална съдебна практика не съдържат изрично произнасяне по въпроса относно приложението на пар.5в ал.1 от ПЗР на ГПК в производства по чл.625 от ТЗ, в противен на направения от съда в настоящото производство смисъл. Формално не отговарят и на критерия да са доказано влезли в сила, съгласно т.3 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - отговорът на въпроса се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липса на задължителна съдебна практика по приложението на пар.5в ал.1 от ПЗР на ЗТР и доколкото разпоредбите на пар.5 и сл. от ПЗР на ЗТР, вкл. последните изменения на установения със същите режим, са сравнително нова правна уредба, както и предвид необходимостта от систематично и логическо тълкуване на разпоредбата, с оглед установяване приложимостта й в производства по несъстоятелност, доколкото нормата не съдържа каквито и да било ограничения, досежно вида съдебни производства. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗТР търговците, вписани в търговския регистър, са длъжни да се пререгистрират по ЗТР в тригодишен срок от влизането му в сила. Разпоредбите на пар.5 ал. 2 и ал.3 от ПЗР на ЗТР очертават правните последици при неизвършена в срока по пар.4 от ПЗР на ЗТР пререгистрация .От съдържанието на същите, както и от пар. 5г ал. 4 на ПЗР следва, че от изтичането на срока по пар. 4 ал.1 ПЗР на ЗТР и до 31.01.2017 год. - служебно заличаване на търговски дружества и кооперации от Агенция по вписванията, при изрично уредените алтернативно в нормата предпоставки / една от които - за търговеца „ да не е открито производство по несъстоятелност „ /, непререгистриралият се търговец не е неправосубектен, а с ограничена от закона правоспособност. Прекратена е дейността му, като по силата на изричната законова разпоредба на пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗТР му е отнето правото да осъществява търговска дейност, да предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване задължения към работници и служители и публични задължения. Видно от разпоредбата, не му е отнета процесуалната дееспособност на ответник по такива спорове, вкл. когато същите се завеждат след 01.01.2012 год., както и на ищец, в случаите когато производството е образувано преди 01.01.2012 год. и продължава след тази дата, независимо от вида му. Нещо повече, с допълнението на пар.5 ал.3 от ПЗР / обн. ДВ бр.25 от 2012 год. / изрично е предвидено правото на законните представители на непререгистрирали се по пар.4 ПЗР дружества, да подадат молба за обявяване в несъстоятелност на представляваните от тях търговци, в изключение от общото правило, че не могат да инициират дела след 01.01.2012 година. Следователно, противно на твърдяната от жалбоподателя функция, разпоредбата на пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР не е относима към осигуряване процесуална правосубектност, легитимация или дееспособност на непререгистриралия се търговец, като страна в съдебното, респ. изпълнителното производство, в това число и в производство по чл.625 и сл. от ТЗ и за нуждите на същото. Тя се явява в защита на кредиторите на търговеца, наред с този участващ в съдебното производство, както и на непререгистрирания търговец, в случай че същият е ищец, завел иска преди 01.01.2012 год., осигурявайки реализирането на правните последици от решението по висящия спор в производство по ликвидация. Пререгистрацията по реда на пар.5в ал.1 ПЗР винаги се кумулира със и обслужва ликвидацията на търговеца, което пък обуславя правния интерес от продължаване на съдебното производство. Целта на пререгистрацията по пар.5а ал.1 ,респ. по пар. 5в ал.1 от ПЗР, е една и съща: осъществяване на ликвидационно производство, в удовлетворяване на кредиторите на длъжника, респ. в разпределение имуществото на дружеството между съдружниците, въз основа довършване на текущите му дела, вкл. събиране вземанията на прекратеното дружество, продажба на активите, изплащането на задълженията му, с оглед последващото му заличаване като правен субект .За последното законодателят е предоставил краен срок – 31.01.2017 год. / пар.5г ал.4 вр. с пар. 5в ал.1 предл. първо ПЗР на ГПК /, вкл. когато ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и / или заинтересованото лице / пар. 5г ал.4 т.2 /, освен в случай на открито до тази дата производство по несъстоятелност / пар. 5г ал.4 т.3 /. С оглед преждепосоченото предназначение на уредената от закона пререгистрация по реда на пар.5а ал.1, респ. пар.5в ал. 1 ПЗР на ЗТР, по мнение на настоящия състав, в производство по реда на чл.625 и сл. ТЗ, независимо от кого е инициирано - от кредитори на търговеца или от самия търговец, разпоредбата на пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР не намира приложение. На основание пар.5г ал.4 т.3 вр. с т.1 от ПЗР на ЗТР този извод следва от съдържанието на закона и преди последните изменения с ДВ бр.26 / 2012 год... От съдържанието на т.1 на същата разпоредба следва, че пререгистрацията по реда на пар.5а ал.1 ПЗР не е условие за висящността на производството по несъстоятелност. В противен случай не биха били предвидени самостоятелните хипотези на пар.5г ал.4 т.1 и т.3 от ПЗР. Още по – обоснован е този извод с въвеждането на изменението на пар. 5 ал.3 и пар. 5а ал.5 / нова / от ПЗР на ЗТР. Първата изрично разширява правоспособността на непререгистриралия се търговец, поради което упражняването на това му право при кумулативно задължаване за пререгистрация и ликвидация, на основание пар.5в ал.1 ПЗР, противоречи на логиката на закона и обезсмисля разпоредбата. Според пар. 5а ал.5 ПЗР на ЗТР пререгистрацията се извършва и въз основа на акт на съда по несъстоятелността. Ако пререгистрацията по реда на пар.5в ал.1 ПЗР на ЗТР би била условие за висящността на съдебното производство по несъстоятелност, то до пререгистрация на основание акт на съда по несъстоятелността никога не би се стигнало. Логическото ,систематично и основано на целта на закона / ratio legis / тълкуване на нормите на пар. 5 ал. 2 и ал.3, пар.5а ал. 5 и пар. 5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, обосновават извода, че висящо производство по молба с правно основание чл.625 от ТЗ ,за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на непререгистрирало се по пар.4 ал. 1 ПЗР на ЗТР търговско дружество, не предпоставя приложение на пар.5в ал.1 от ПЗР на ЗТР. Съдът не следва да спира производството и задължава молителя да поиска пререгистрацията и ликвидацията на ответника. Съгласно пар.5а ал.5 от ПЗР на ЗТР, с постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност, подлежащо на вписване, съгласно чл.622 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е този, който инициира пререгистрацията, за нуждите на производството по несъстоятелност. Противно тълкуване би предпоставило задължаване на страната, в противоречие с демонстрирания с предявяване на молбата по чл.625 ТЗ и защитим чрез същата нейн правен интерес - от производство по несъстоятелност, а не ликвидация, предвид липса на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите. Би се стигнало и до безсмислено, с оглед целта на пререгистрацията по ПЗР на ЗТР, спиране на производство по ликвидация, откривано с пререгистрацията до постановяване на решение относно липсата или наличието на предпоставки за производство по несъстоятелност на търговеца. Разбира се така даденото тълкуване не изключва междувременното иницииране на пререгистрация и ликвидация от друго заинтересовано лице, по реда на пар.5а ал.1 от ПЗР на ЗТР, в случай, че бъде упражнено преди решението за откриване на производство по несъстоятелност / арг. от чл.272а ал.1 от ТЗ /. Уреденият в пар.5 и сл. режим, обаче, не задължава съда служебно да защитава интересите на кредиторите на непререгистриралия се търговец, каквото би се получило в случай ,че в производство по чл.625 ТЗ съдът приложи пар. 5в ал.1 ПЗР на ЗТР. С оглед гореизложеното, постановеното от въззивния съд определение, респ. потвърденото със същото първоинстанционно определение, се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение