Определение № 3394 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 858/2023 г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на чл.235, чл.373 и чл. 179 ГПК и за необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.В случай, че въззивнитът е релевирал в жалбата си оплакване за неправилност на решението на първата инстанция поради съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, задължен ли е въззивният съд да ги обсъди при постановяване на решението? 2.При наведени от въззивника в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения за нарушение на чл. 235 ГПК за неяснота и непълнота на установената от първата инстанция фактическа обстановка, може ли въззивната инстанция да препрати в решението си към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК без да обсъди възраженията? 3. При наведени от въззивника в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 179 ГПК, изразяващи се в неправилно определяне на доказателствената сила на документ, задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обоснове мотиви притежава ли съответния документ белезите на официален свидетелдстващ документ по чл. 179 ГПК – да е издаден от длъжностно лице в кръга на материалната му компетентност в установената форма и ред? 4. В случай, че въззивникът не е релевирал в жалбата оплаквания за процесуални нарушения при изготвяне на доклада, следва ли въззивният съд да извърши служебна проверка за законосъобразността му и при установяване на пропуски задължен ли е да даде указания на страните кои факти се приемат от него за релевантни, как се разпределя доказателствената тежест за установяването им и да предостави възможност на страните да ангажират съответни доказателства и доказателствени средства? 5.Задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства по отделно и в съвкупност и следва ли да се мотивира, ако не възприема някои от тях при разглеждане фактическия състав на непозволеното увреждане? Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1. При предявен иск за репариране на вреди, причинени на участник в организирана тръжна процедура за предоставяне на услуга, доставка на стока или обществена поръчка, отстранен с довод, че не отговаря на условие от тръжната документация, има ли правомощие въззивния съд да осъществи контрол дали това условие противоречи на императивна правна норма, защитаваща съществен обществен интерес? 2. При предявен иск за репариране на вреди, причинени на участник в организирана тръжна процедура за предоставяне на услуга, доставка на стоки, които не могат да бъдат предмет на обществена поръчка, който участник е отстранен с довод, че не отговаря на условие от тръжната документация и при релевирано във въззивната жалба възражение, че никой от класираните участници не отговаря на това условие, защото то противоречи на императивна правна норма, защитаваща съществен обществен интерес, задължен ли е въззивният съд да извърши проверка дали класираните участници отговарят на това условие? Касаторът твърди и очевидна неправилност на въззивното решение поради явна необоснованост. Ответниците по касация „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/ оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като по делото безспорно е установено, че комплексното разрешение /КР/ на ищеца не съответства на Наредбата за норми за допустими емисии на сериен диоксит, азотен оксид и прах в атмосферата от големи горивни инсталации и с Преходния национален план /ПНП/, при което той не може да изпълни задълженията си ако с него бъде сключен договор за студен резерв. Затова се оспорва противоправността на действията на ответника. Оспорва се и стойността на твърдяната вреда за ищеца в размер на пропуснатата печалба, тъй като при активиране на студения резерв, ответното дружество заплаща активната енергия, произведена от активирания блок и спира да заплаща цена за разполагаемост на студения резерв. Предварително обаче не може да се определи печалбата, защото не се знае коя от двете опции ще се реализира. По въпроси № 1, №4 и № 5, счита, че не е обосновано противоречие със задължителна практика на ВКС, по въпрос № 2 счита, че съдът, макар да препраща към мотивите на първата инстанция е изложил подробни такива, поради което решението не противоречи на съдебната практика. Изложението съдържа оплаквания за неправилност, основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е обосновано, а очевидна неправилност не е налице. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че първата инстанция е установила правилно фактическа обстановка по спора, възприел е същата и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. Въпреки това обаче е анализирал доказателствата, формирал е самостоятелни фактически изводи от тях. Посочил е, че в изпълнение на задължението си по чл. 105 ЗЕ на оператор на електропреносната мрежа, за гарантиране сигурната работа на електроенергийната система, ответникът „ЕСО“ ЕАД е обявил тръжна процедура за доставка на студен резерв с предмет „Предоставяне на нетна разполагаема активна мощност за студен резерв за периода 01.08.2017г. до 31.07.2018г. по Лот 2 и Лот 3. Обявил е „Правила за провеждане на търгове за закупуване на разполагаемост на студен резерв“ /Правилата/. С тях се въвежда предварителен подбор на участниците в тръжните процедури, който е предшестващ търга /чл. 1.2./, в който се проверява доколко производствените агрегати на участника удовлетворяват необходимите технически условия за предоставяне на пълноценен студен резерв. Резултатите от този предварителен подбор са отразени в протокол от 16.03.2017г. и ищецът, с предходна фирма „ТЕЦ Свищов“ АД е включен в регистъра на допуснати участници със статус активен за ТГ 1 и ТГ 2. Видовете търгове и процедурите по тях са уредени в раздел ІІІ от Правилата, като чл.3.2, ал.3 допуска с поканата за тръжното задание, тръжният оператор да поставя допълнителни изисквания към участниците. В Правилата са предвидени изисквания: предлаганите от участниците източници на студен резерв да бъдат съобразени с чл. 1.4 /предлаганите източници на студен резерв да бъдат съобразени с комплексните разрешителни, издавани по реда на ЗООС/ и кандидатите да отговарят на изискванията, посочени в р.ІІ,чл.2. Назначена е комисия по чл. 3.6, която съгласно чл. 3.7 допуска до оценка само предложения, които отговарят на правилата и поканата за участие, като резултатите се отразяват в протокол. С протокол от 14.07.2017г. назначената комисия по чл. 3.6 от изп. директор на „ЕСО“ ЕАД е взела решение да отстрани ищеца с предишна фирма „ТЕЦ Свищов“ АД и да не го включи в класирането на представените оферти в търга с мотиви, че не отговаря на изискванията на по т. II.2. от тръжната документация съгласно писмо изх.№ 48-00-329/13.07.2017г. от МОСВ. В т. II.2. от Раздел I „Тръжно задание“ от Документацията за участие в тръжната процедура е заложено изискване към кандидатите „Да няма ограничения за непрекъсната работа на агрегатите, предложени за доставка на разполагаема мощност за студен резерв през целия период на доставка, в това число съгласно комплексното разрешително по реда на ЗООС“. В продължение на същото условие с т. II.2.9. от тръжната документация се изисква от участниците да декларират, че през целия срок на действие на договора предлаганите източници на студен резерв отговарят на всички екологични изисквания, съгласно условията в издаденото по реда на ЗООС комплексно разрешително на централата. С писмо изх.№ ПМО- 2350/05.07.2017г. изпълнителният директор на „ЕСО“ ЕАД е изискал във връзка с процесния търг актуална информация от МОСВ за валидността и срока на действие на комплексните разрешителни на електрическите централи по списък, включително за ищеца. С писмо от 10.07.017г. МОСВ е дало отговор в смисъл, че дадените комплексни разрешителни на централите са безсрочни освен когато конкретна нормативна уредба по опазване на околната среда предвижда конкретни крайни срокове за прекратяване дейността на инсталациите. /чл. 124, ал.1 ЗООС/ В писмото е посочено задължението на посочените дружество, между които и ищеца да предприемат действия за привеждане на инсталациите им, включени в Преходния национален план, съгласно условията залегнали в него, както и в съответствие с Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, допускани в атмосферата от големи горивни инсталации. В писмото е отбелязано, че „ТЕЦ Свищов“ АД не е представило в Изпълнителна агенция по околната среда необходимата документация за привеждане на горивните му инсталации в съответствие с Преходния национален план. С писмо от същата дата изх.№ ПМО 2409/10.07.2017г. изпълнителният директор на „ЕСО“ ЕАД е изискал от МОСВ допълнителна информация и разяснения във връзка със същата тръжна процедура и относно възможността да се използват някои горивни инсталации и в частност какви са сроковете за привеждане на инсталациите от „ТЕЦ Свищов“ АД и „ТЕЦ Русе“ АД в съответствие с Преходния национален план, и в случай, че не предприемат необходимите действия, възможна ли е тяхната експлоатация, включително активирането им като студен резерв в периода на действие на бъдещия договор – от 01.08.2017г. до 31.07.2018г. МОСВ отговаря с писмо № ПМО 2409/1/13.07.2017г., че операторите на инсталации, включени в ПНП, трябва да ги приведат в съответствие с условията, заложени в Преходния национален план, за да е възможна тяхната експлоатация, че „ТЕЦ Свищов“ АД е трябвало да предприеме мерки за привеждане на Комплексното му разрешително в съответствие с влязлата в сила нова уредба - Наредба за ГГИ и Преходния национален план, но не са представени доказателства за това, като част от мерките по плана са с изтекъл срок, а срокът за изграждане на сероочистваща инсталация за парогенератори № 1.2.3. и 4 е от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Ищецът не е представил в ИАОС необходимата информация за привеждане на горивната инсталация в съответствие с ПНП и комплексното разрешително, не е изпълнил и инвестиционни мерки за привеждане на инсталацията в съответствие, заложените условия в комплексното разрешително, а срокът за изпълнение на тези мерки е изтекъл. От изложеното е видно, че въззивната инстанция е разгледала доказателствата и е посочила какво приема за установено от фактическа страна. Така макар да е препратила към мотивите на първата инстанция, тя е изпълнила задължението да формира свои изводи от доказателствата по спора и да го разгледа по същество. Затова по въпрос № 2, въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката по чл. 272 ГПК. Обстоятелството, че касатора не е съгласен с част от установеното по спора от фактическа страна не сочи на противоречие с Решение № 102/20.01.2021 г. по гр.д.№ 4451/2019 г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 40 /04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. и др. цитирани. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Въззивната инстанция е приела, че посочените удостоверителни изявления в писмата на МОСВ са направени от длъжностно лице във връзка с възложените му функции, вкл. по Закон за чистотата на атмосферния въздух, въз основа на чл. 9в, в изпълнение и с участието на който е приет Преходния национален план /ПНП/, че тези писма съдържат факти, известни на длъжностното лице във връзка с функцията му, включително предвид подчинеността на Изпълнителна агенция по околната среда на Министъра на околната среда и водите. С тези мотиви е прието, че удостовереното с писмата се ползват с материална доказателствена сила – чл. 179 ГПК. Отчетено е, че доказателствената тежест за опровергаване на съдържанието им е за ищеца, който ги е оспорил, но е прието, че не е доказал оспорването, че дори не твърди да е изпълнил посочените в писмата на МОСВ задължения за инвестиции и изграждане на нови инсталации. Писмата, изпратени от ищеца съдържат доклади и отчети на емисии, предложения за инвестиционни намерения, откази от инвестиционни намерения поради липса на проектна готовност, липса на средства и др. Тези писма са в подкрепа на изразеното в писмата на МООСВ. Писмо вх.№ 4350/26.06.2017г., изходящо от ищеца съдържа признание, че поради липса на средства и поради факта, че в предходния период е изведен от списъка на студен резерв, е в невъзможност за подаване на информация по приложение 2 за инвестиционно предложение и прилага отказ от инвестиционно намерение. Въззивният съд се е позовал и на приетите писма от РИОСВ – Велико Търново, Дирекция „Екологична оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ и Изпълнителна агенция по околна среда, всички към МОСВ, установяващи, че и към момента на разглеждане на спора ищецът не е изпълнил възложените му с ПНП дейности по привеждане на инсталациите му в съответствие с нормативните изисквания, като последното е посочено като пречка за експлоатацията им. Обсъдени са, но са приети за неоснователни възраженията на ищеца за несъобразяване в писмата от МОСВ на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, защото информацията в писмата касае неизпълнение на установените в ПНП срокове от ищеца, а не за необходимост от незабавно - от влизане в сила на Наредбата, привеждане на инсталациите в съответствие с изискванията за допустими емисии. Като ирелевантни към настоящия спор са отчетени действията на провелото търга ответно дружество по отношение на друг участник – „ТЕЦ Русе“ АД, по отношение на който не са удостоверени изтекли срокове по ПНП, нито дори такива, които ще изтекат по време на действието на договора, каквито са установени по отношение на ищеца. При тези мотиви, съдът е формирал извода, че при провеждане на търга ищецът не е отговарял на заложени две изисквания към кандидатите в т. II.2: а/ „Да няма ограничения за непрекъсната работа на агрегатите, предложени за доставка на разполагаема мощност за студен резерв през целия период на доставка, в това число съгласно комплексното разрешително по реда на ЗООС“, тъй като неизпълнението на мерките по ПНП съобразно становището на компетентния орган – МОСВ и ИАОС, е пречка за експлоатация на подадените в офертата му агрегати дори да не му е отнет лиценза; б/на поставеното в чл. 3.3 от правилата изискване предлаганите от участниците в търга източници да бъдат съобразени с чл. 1.3. - с комплексното му разрешително, издадено по реда на ЗООС. Поведението на ответника е преценено като добросъвестно по смисъла на чл. 12 ЗЗД, като е изискал информация от МОСВ касаеща възможностите на ищеца да изпълнява задълженията си ако бъде сключен с него договор при спечелен от него търг. Поради това, че поведението на ответника не е преценено като противоправно, е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение от непозволено увреждане. От изложеното относно съдържанието на мотивите е видно, че въззивната инстанция е обсъдила оплакванията на касатора във въззивната жалба за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, но ги е приел за неоснователни. Твърденията в изложението в противен смисъл на приетото от съда не са доказани и се опровергават от данните по делото. Така поради това, че първият въпрос не кореспондира на мотивите на решението, не се допуска касационно обжалване по него. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда не означава, че не са обсъдени оплакванията му и не е основание за допускане до касация. По твърдението за противоречие с практиката по чл.272 ГПК, съдът вече изложи мотиви. Не кореспондира на данните по делото и конкретно на мотивите на съда твърдението на касатора, че съдът само е препратил към мотивите на първата инстанция без да обсъжда доказателствата и да формира самостоятелни фактически и правни изводи от тях. Обсъдени са и доводите и оплакванията на ищеца, а формирането на изводи, които се различават от подържаната от него теза не сочи на не спазване на практиката по приложението на чл. 272 ГПК и чл. 235 ГПК. Изложеното относно съдържанието на мотивите опровергава твърденията на ищеца за непълнота на мотивите и противоречие с практиката по чл. 272 ГПК и чл. 235 ГПК и поради това съдът не допуска касационно обжалване по втория въпрос. Третият въпрос изхожда от твърдение на ищеца, че неправилно е определена доказателствената сила на писмата, изпратени от МОСВ и подчинените му органи. Съдът, позовавайки се на нормативни актове – Закона за чистотата на атмосферния въздух, е изложил мотиви защо приема, че удостоверената в тях информация е в кръга на компетентност на тези държавни органи. По удостоверената информация за ищеца в писмата са представени и други доказателства /писма от ищеца/, които я потвърждават Правилата за доказателствена тежест разкриват какви са последиците, когато относим към спора факт не е доказан от страната, върху която лежи доказателствената тежест. В случая са събрани доказателства по делото, съдържащи относима информация за участващите в търга, относно обстоятелства, посочени в Правилата и в поканата. Съдът се е съобразил с тези доказателства, включително и изходящи от ищеца и те не установяват противоречива информация. Искът е отхвърлен не поради прилагане правилата за разпределение на доказателствената тежест, а поради установеното от доказателствата. Поради това съдът не установява противоречие със съдебната практика по чл. 179 ГПК. Решението не противоречи с цитираните от касатора решение № 44/03.08.2010 г. по т.д.№ 678/2009 г. на І т.о., решение № 97/22.07.2019 г. по гр.д.№ 2437/2018 г. на ІІІ гр.о. и решение № 76/10.07.12 г. по гр.д.№ 490/2011 г. на ВКС, 1 т.о. защото не съществува установен ред и форма за издаване на писмо от МОСВ при изискана информация от него, касаеща възложени му от закон функции. Решението е в съответствие със съдебната практика по този въпрос /напр. Решение № 76 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 490/2011 г., I т. о./. Затова съдът приема, че не е доказано основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по третия въпрос. В мотивите към т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК се прие, че пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад или извършването от него на непълен доклад е процесуално нарушение водещо до неправилност на решението. За допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, които са основание за неправилност на решението обаче въззивният съд не следи служебно по аргумент от чл. 269, ал.2 ГПК. Само ако във въззивната жалба или отговора страна се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не прави нов доклад, а ако на налице изключенията по чл. 266, ал.3 ГПК, тя дава указания за събиране на несъбраните доказателства. Предвид принципа за законност, възивният съд е длъжен да приложи императивна правна норма дори да няма позоваване на нея във въззивната жалба или отговора и да събере необходимите за прилагането и доказателства. Така процедира въззивния съд и в случаите, когато закона предвижда особена закрила на определена категория лица /деца, поставени под запрещение/, в каквито случаи съдът служебно следи за обезпечаване на интересите им. Цитираният от касатора пасаж от мотивите на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се отнася за хипотеза, когато въззивната инстанция приеме, че първата инстанция не е квалифицирала правилно спора и промени правната квалификация. Само в този случай ако новата правна квалификация изисква установяване на факти, които не са установени по делото, съдът е длъжен да даде указания до страните за разпределение на доказателствената тежест. В настоящия случай касаторът не е правил оплакване за неправилен доклад и конкретно за неправилно разпределение на доказателствената тежест при оспорване на писмата, поради което за въззивния съд не е съществувало задължение да дава указания на въззивника. Останалите описани в тълкувателния акт хипотези за допълване или изготвяне на нов доклад не са налице. Така твърдението за противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неоснователни, поради което по четвърти въпрос не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. От подробното изложение относно това какво въззивният съд е приел от фактическа и правна страна е видно, че съдът е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Съдът се е мотивирал защо не възприема тезите на касатора и защо не е налице непозволено увреждане. Затова не се допуска касационно обжалване по пети въпрос на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са непълно или неточно уредени и за изясняване на вложения в закона смисъл е необходимо тълкуване, както и когато по прилагането на такива норми е налице противоречива или остаряла и неадекватна към променените условия съдебна практика. Настоящият случай не е такъв, тъй като по института на непозволено увреждане има богата съдебна практика, а хипотезите са много и различни. Поставеният първи въпрос е относим към уредбата на непозволеното увреждане, но по него не може да се даде еднозначен отговор, тъй като търговете са уредени в различни закони и във всеки случай уредбата е различна в зависимост от спецификата на услугите или стоките за които се провежда търгът. В конкретния случай специалната уредба в чл. 105, ал.1 ЗЕ предвижда операторът на електропреносната мрежа, какъвто е бил ответника към момента на провеждане на търга, с цел гарантиране сигурната работа на електроенергийната система, да сключва сделки за допълнителни услуги при условията и по реда, посочени в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 ЗЕ, а тези текстове изискват сделките с електрическа енергия да се извършват при спазване разпоредбите на ЗЕ и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по предложение на енергийните предприятия, публикуван от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. В чл.3.2, ал.3 от Правилата се допуска с поканата за тръжното задание, тръжният оператор да поставя допълнителни изисквания. Цитираните норми са ясни и не налагат тълкуване, за да бъдат приложени, което изключва допускането до касация на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Вторият формулиран въпрос, по който се иска допускане до касация на същото основание не определя изхода от спора. Отстраняването на касатора от търга, от което той твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в печалбата, която не е реализирал, не е в причинна връзка със сключване на договори с другите участници. Би било възможно той да не е отстранен и да не спечели търга, т.е. да не се сключи договор с него или пък да е отстранен и да не бъде сключен договор с никой от участниците и да се проведе нова тръжна процедура. Така от една страна липсва пряка причинна връзка между отстраняването на касатора от търга и не реализиране на печалба, която би получил ако спечели търга и с него се сключи договор, а от друга, начина на класиране на останалите участници е без значение за отстраняване на ищеца. Предвид изложеното, последният въпрос не е определящ за изхода от спора, поради което не обуславя допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение поради явна необоснованост. Съдът не констатира в мотивите на обжалваното решение да е налице нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи от установените факти по делото. Тъй като твърдението за явна необоснованост на решението не кореспондира на мотивите на обжалваният акт, не е налице основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, поради което и на това основание не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди претендирано от него юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение